Mandriva Linux на лаптоп

Най-хубавите моменти от живота на човек понякога са свързани с покупката на нещо ново, или получаването на подарък... Какво да се прави, въпреки че малцина ще си признаят, оставаме си цял живот деца... само играчките ни стават по-големи и скъпи.
Така и аз - за рожденния си ден си направих подарък - лаптоп... Тъй като семейната сметка не е безкрайно разтеглива, се бях спрял на бюджетен модел, без много екстри (геймър не съм) и бях много радостен, че въпросната машинка се продаваше и с преинсталиран linux - в случая openSUSE 10.3 (за протокола, става въпрос за Packard Bell).
Дотук добре... Преживях наличието на KDE... винаги можеш да си добавиш любимия десктоп допълнително, но пълната липса на конфигуриране на две от основните компоненти на лаптопа - аудиокартата и wireless-картата ме хвърлиха леко в смут... Силно разочароващо е, подобно отношение на дистрибуторите към преинсталираните продукти... подсказващо меко казано нещо, което бих определил като дилетантщина... Още повече на фона на пространното интервю от миналата пролет на ключови фигури от фирмата (подробности) относно политиката на Packard Bell за България и акцента в нея върху продуктите с отворен код... Както и да е.
OpenSUSE е една от дистрибуциите, които ползувам - на десктопа в къщи е тя, но някак си на лаптопа се изложи (или по-скоро аз ?) защото двете по-горни неща не можах да подкарам. Звук имаше само от вградените високоговорители, а wireless-картата Ralink RT2561/RT61 rev B 802.11g изобщо нямаше и хабер да тръгне... По-точно казано системата намираше картата, намираше мрежата, но упорито отказваше да се върже. Пробвах всички варианти на криптиране, както и без... След около минута размисъл аплета се връщаше в първоначалото си състояние - липса на мрежа.
В крайна сметка бях си купил рутер именно с тази цел - да не се спъваме в кабели в къщи... пък и все ще ми потрябва и извън къщи мрежа...
Във временното си объркване реших да опитам други варианти - минах през Ubuntu и Fedora, но резултатите не бяха много обнадеждаващи... В Ubuntu wireless-а тръгваше, но много други неща не вървяха като хората - управление на натоварването на процесора, яркостта на дисплея и прочие... да не говорим за звука... Препоръчаха ми също и Freespirе, справяща се със и поддържаща, както разправят доста широка гама хардуер и включваща доста проприетарен софтуер, наличието на който в повечето разпространени дистрибуции клони към нулата... Там също резултатът беше обезкуражаващ. И така в крайна сметка достигнах до моето вечно спасение в засукани ситуации, още от първите ми стъпки в необятния свят на Linux - Mandriva.
Опита беше направен с Mandriva-linux free 2008.0, 32-битовия вариант...
Приятната изненада започна още от почти самото начало на инсталационния процес - Mandriva разпозна, че я нахендрям на лаптоп и беше заредено и в последствие инсталирано специално компилирано за целта ядро - kernel-laptop-2.6.22.9 (което при последващите ъпдейти нарастна до подверсия 18).
Лаптопа, както казах в началото не е нещо кой знае какво - процесор Intel Core Duo T2130 работещ на честота 1,86 GHz; 1024 MB RAM; твърд диск 120 GB; DVD RW; вградени LAN и WiFi, аудиокарта тип Intell, 3 USB порта, видео Radeon Xpress 200M, и може би най-ценната част на лаптопа - 15 инчов дисплей поддържащ технологията Diamond View... Може би единственото по-съществено неудовлетворение, което изпитах беше слабата батерия, издържаща в най-добрия случай час и половина. Но това не е чак такава болка за умиране, поне в моя случай.
Инсталационния процес протече стандартно - с избор на основна десктоп среда GNOME. Към стандартния подбор на Mandriva съм добавил следните неща :
- програма за запис на дискове - Brasero;

- аудиоплейър - Audacious;
- видеоплейъри - SMplayer, като фронтенд на MPlayer, също и VLC, който предпочитам за работа с DVD и V4L ;
- към групата програми за мултимедия - Audacity, EasyTag, Avidemux ;
- алтернативен уеб-браузер - Opera ;

- чат, уебкамери и прочие - camorama, aMSN и... естествено Skype (закъде без него !).

Всичко това, естествено след допълването на инсталационните източници, следвайки ръководството от Easyurpmi... Лично аз предпочитам чешкото огледало, специално за пакетите от PLF, тъй като това в Бг на Cointech отвреме на време е недостъпно... (дано не го застигне съдбата на предишното).

В Mandriva има изключително удобен инструмент за настройка на компонентите на PC-то - специално стартирането на мрежата съм указал да става ръчно от аплета на десктопа - предпочитам при стартирането на системата да не се активира директно wireless-а, така мога да избера към коя мрежа да се включа(когато има възможност за избор).
При първия досег с лаптопа бях неприятно изненадан, както споменах по-горе, че звук има само от вградените колонки... На предния панел има 2 жака за слушалки и микрофон - микрофона общо взето работеше, но с много лошо качество. Но включването на слушалките водеше само до изключване на звука от вградените високоговорителчета и... толкова. Ровейки се из форумите, основно за UBUNTU - явно там е натрупан най-много опит в опитомяването на капризните машинки тип лаптоп, открих, че с конкретния чипсет това е масов проблем, но дадените там решения не работеха при мен... Всъщност решението е при зареждане на модула hda-intel към него да се подаде опция указваща точния модел. На wiki-страницата на ALSA има доста варианти, но се оказа че това изобщо не са всички... Около седмица ми костваше, докато случайно попаднах на пост в един френски форум където се даваше пример точно с модел лаптоп като моя - Packard Bell MZ 35 (MZ 36 при мен) и решението беше параметър към модула: snd-hda-intel option model=hp... и звук потече и от слушалките... (на Mandriva, в openSUSE резултат нямаше). Е, щастието не беше пълно, защото при работа със Skype звука се оказа, че се държи много нестабилно и цялата аудиосистема забива на моменти... Но в крайна сметка вързах към лаптопа външна USB-аудиокарта и всичко си дойде на мястото. Друг дразнещ момент в Mandriva се оказа, че bluetooth подсистемата на GNOME не работи коректно и се налага да се работи с пакетите за KDE(успокоението е поне, че не си инсталирате покрай тях 3/4 от самото KDE).
Радващ момент е, че suspend to disk си работи напълно нормално и ако много държите да го ползувате ви възстановява обкръжението точно така, както сте го оставили... (лично аз не ползувам тези възможности).
По принцип има възможност да си инсталирате проприетарния драйвер за видеокартата на ATI, но имайки предвид това, което е, също и нежеланието ми да ползувам всички тези модерни бутафории за десктопа, събрани напоследък около проекта compiz, както и това, че нямам намерение да играя 3D игри, напълно ме задоволява свободния такъв.
Накратко това изчерпва конфигурирането по същество на лаптопа... Предполагам, че винаги може още, но на мен резултатът ми хареса.
Като допълнение по темата "радост за окото" използувах елементи от проекта Mac4Lin за да добие десктопа част от външния вид на тази перфектна OS (уви много скъпа за мен). Лентите и менюто оставих да си имат характерния GNOME-вид, но използувах темата за metacity, показалеца и иконите... Резултатът мисля си струваше усилията.
Какво бих казал в заключение ? Изключително много ме радва факта, че вече и на нашия пазар започнаха (плахо засега) да се прокрадват продукти с преинсталиран свободен софтуер. Бих изказал само искрено желание той да бъде предоставян на потребителя в най-добрия му вид, добре инсталиран и конфигуриран, за да се убедят и най-предубедените в истинските му качества... Това е бъдещето !