Отново ще ви досаждам с темата за netbooks. Не толкова с това, какво те са и какво не, а с отношениеятя netbooks – Linux, към настоящия момент.
Linux трябваше да е Операционната Система (ОС ще употребявам за по-кратко) на netbooks – евтините ултрамобилни PC и то по много причини. Без да са нещо принципно ново, нетбуците промениха радикално отношението потребител – PC, като максимално доближиха потребителя до мрежата, един път с цената си, втори път с възможността да са непрекъснато с вас.
Към моментна на появяването им на масовия пазар – първо доста плахо и неубедително с OLPC и най-вече с удара в десятката направен от ASUS – Eee PC 701, просто нямаше разумна алтернатива за тях като ОС. Няма да изненадам никого с няколко цифри: приблизителното разпределение на десктопните операционни системи (ОС) – 2-3% за Linux, 5-6% за MAC OS X, и останалите за фамилията на Microsoft Windows. Изключвам от сметките продукта на Apple – политиката им винаги е била: софтуерът се продава само с комплект хардуер, за когото е бил разработен (от известна гледна точка много правилна политика, впрочем) но, на доста висока цена. Доминиращата, спомената трета, владееща повече от 90% от пазара на персонални десктопни ОС, към момента на появяване на netbooks, не беше готова за тях. Просто не се вписваше в концепцията за ниска цена и ниски системни изисквания. Тогава Microsoft се суетеше около явното фиаско на претруфената Vista и стремежа на всяка цена да се пусне в срок и с достатъчно добро качество следващата версия на Windows... Само й беше на Microsoft до енергоспестяващи платформи и ултрамобилност... А пазарът на netbooks беше някаква лавина – само една цифра: за 2009 година ръстът в продажбите им е от порядъка на 109% !!! С патовата ситуация през 2007 г. се стигна до първите Eee PC-та и преинсталирания на тях Xandros... Толкова много се е изписало около Xandros-а, не искам да повтарям нищо. Далеч съм от мисълта да правя ASUS великия фен на Linux (в последствие те много бързо се отказаха от него...). Но така или иначе, към споменатия момент това беше добро решение, с ползи и за двете страни. А и самият избор на една от утвърдените (но не от най-големите като Red Hat) фирми, предлагащи платени решения на базата на open source източници не беше напълно случаен. ASUS искаха да владеят положението с ОС на продукта си, нещо което с Ubuntu, или Debian – напълно разработвани от свободна общност нямаше да се получи. Това е само едната страна на нещата. А те са доста сложни... Ето само следния пример – известно е, че изобщо няма единно становище за това какво точно трябва да представлява дестопът с Linux, дето ще завладее пазара на масовия потребител... Още по-зле – най-големите критики към машинката с преинсталирания Linux (по точно към ОС, не към машинката) дойдоха от т.н. Linux-общност. Критики както директни, във вид на коментари доколко е бил удачен наподобяващия на GSM-меню интерфейс с табове, така и индиректни с лансиране на най-различни алтернативни решения за ОС, поставяйки по този начин под съмнение самия избор на дистрибуция... И се стигна до пълната менажерия от Eeedora, Eeexubuntu, Ubuntueee, че и Eeebuntu (нямащи нищо общо едно с друго, естествено, освен първоизточника си), че дори едно от BSD-та се разписа, без и да броя „основните” дистрибуции, които стартираха повече, или по-малко специализирани раздели в поддръжка на „мъниците”... Някак съвсем плахо, дори незабележимо премина и опита на Acer с Linpus Lite (личните ми впечатления от него не са никак положителни – някак умишлено орязана откъм възможностите и поддръжката си система), и като самотно дърво сред пусто поле остана DELL с техния вариант на Ubuntu... Това от гледна точка на дистрибуциите. Откъм десктоп средите положението е още по страшно – Ubuntu Netbook Remix на базата на Gnome, Linpus Lite на базата на XFCE, Moblin – стартирал на базата на Ubuntu, но мигрирал в последствие на Fedora и разработващ уникален потребителски интерфейс (въпреки, че в самата си основа е по същество XFCE), Jollycloud – напомнящ интерфейса на Moblin, но базиран основно на Ubuntu и външни разработки (array.org), да не забравяме и Chrome OS на Google, за която толкова много се шуми напоследък, но тя съдържа в себе си съвсем различна концепция... Та, нека за момент да се поставим на мястото на един производител на хардуер, който разработвайки един продукт иска на първо място той да се продава на масовия пазар добре, дори повече... Тук остават много далеч всякакви абстрактни принципи, единственото което е съществено е как ще се възприеме от редовия, масовия потребител, който не се вълнува от възвишените идеи на OSS, а от това доколко ще му върши работа, ще му е привичен, т.е. няма да го натоварва допълнително (нека не забравяме, че става въпрос за компютри, един път и нека не обвиняваме хората за нежеланието им да се учат на нещо ново)... В този ход на мисли е много логичен изборът на Xandros (наследила опита за Linux-дистрибуция на Corell), базирана на доста стабилна версия Debian, макар и не най-актуалната... и необичайния, за почти пълноценен компютър потребителсик интерфейс.
Предполагам мнозина няма да са съгласни с мен, но вроденото ми чувство за справедливост се разбунтува. Виждаме нещо, което отдавна е стремеж – да се види масов, радващ се на относително добро приемане Linux-десктоп, а от друга страна сме повече склонни да го отречем.
А когато разгледаме и въпросите около поддръжката на на хардуера, нещата придобиват още по-трагичен оттенък. Пак само Xandros и Dell (извиквайки на бял свят LPIA-порта на Ubuntu) бяха единствените даващи пълна хардуерна поддръжка на продаваните с тях машинки. Може и да пропускам някои, но намам повече лични впечатления: тук в България се продаваха HP2133 и MSI Wind със SLED, но бяха рядкост. И пак единствено Dell се постараха да бъдат най-коректни с потребителите си предоставяйки система, максимално оптимизирана за съответния хардуер. Въпреки, че и Xandros (с 2.6.21) и Ubuntu 8.04 (с 2.6.24) бяха с ядра НЕ-поддържащи Hyper Threading технологията на Intel, включена в Atom-процесорите. При ASUS това беше направено в неизлязлата версия 1.7 на Xandros Eee OS, но тя си остана само тестов вариант... А LPIA и досега е неофициален порт на Ubuntu и си е предизвикателство инсталирането на програми, невключени в базовата система.
Формално погледнато повечето масови нетбуци са базирани на комбинацията чипсет GMA945, процесор Atom N270/280, които работят доста добре под Linux (или би трябвало, ако не сте си блъскали главата с тях с Ubuntu 9.04... друга тема...). Но от към останалите подробности нещата са твърде шарени – най-различни LAN-карти, WiFi-карти, наличие или не на 3G модул... в добавка и HDA-Intel-аудиокарти, с кошмарното си разнообразие от решения... Преглеждайки списъка с поддържан хардуер на отделните дистрибуции, ще се начетете на бележки от сорта – частично, не е изпробвано, не работи, няма звук, не работи вградения микрофон... Пълната поддръжка никак не е най-масово срещания случай, по-скоро е въпрос на случайност...
Повече от година бях собственик на ASUS EeePC 901. Доста експерименти си правих с него, но така и го продадох с дошлия с него Xandros. Така и не проработиха доста от специфичните решения на машинката дори и с тясно специализирана дистрибуция, като Eeebuntu... Трагедията е пълна с по-новите решения – примерно процесор Z520/530 – чипсет Intel(R) US15 (популярен повече, като GMA500 – Poulsbo). Комбинацията осигурява, с цената на много малко занижена производителност, значително увеличение на автономната работа. Без да забравяме че графичната карта е с възможности за хардуерно ускорение на някои видео-формати... Да, но понеже е с лицензирана PowerVR технология (това е единия компонент, осигуряващ ви нисък разход на енергия), поддръжката под Linux, поне към настоящия момент клони към нулата... Всъщност можете да подкарате всичко, но ви отиват по дяволите почти всички екстри …
В този ход на мисли, през изминалата година много се изписа по въпроса за Linux на ARM-платформа (а нима в момента не съществуват Android и Maemo ?). Тук отново няма алтернатива от Microsoft, или тя не е конкурентноспособна... Само бегъл преглед на устройствата с ARM-процесори (смартфони, Palm, iPhone и прочие „джаджи”) показва, че масовия графичен хардуер тук е основно със споменатата лицензирана технология PowerVR, логично защо... И как ще е с Linux тогава? Може би ще чакаме някаква реализация тук от NVidia, или ATI/AMD тук?... Не е изключено, но е малко вероятно (поне това, което видя бял свят на масовия пазар, като цени е доста скъпо). Особено в криза като сегашната – едва ли някоя от големите фирми в бранша ще инвестира нещо в толкова неясен пазарен сегмент... А и една добре работеща потребителска система не се изчерпва само с голата ОС...
Колкото повече Linux навлиза като продукт за масова употреба, толкова повече уморително разнообразните, взаимно изключващи се решения, битуващи тук, и силно НЕ-оптимизираното за десктоп ядро започват да са проблеми от съществено значение. Водих няколко пъти спор по разни форуми с явно заклети фенове и опитни потребители по въпроса (последния път в eeeuser.com относно Eee PC 1101HA) и ме изумява мисленето им. Видиш ли, понеже „можело да се работи” на него и, примерно „екстрите на видеото не го интересували”, какво толкова било проблем...?! Лично аз не мога да приема такива половинчати решения! Плащайки не малка сума пари за netbook, човек би искал да му ползува пълните възможности. В противен случай приложението на Linux тук отново ще се стесни до хората, занимаващи се с разработка на софтуер и шепа ентусиасти. Лично аз се уморих...
А фактите са доста печални – през 2007-ма 90% от малките машинки се продаваха с Linux, в момента (края на 2009-та) – 90% се продават с Windows... Включая машинката на която пиша настоящия материал...
Ще завърша с това, с което започнах – Linux трябваше да е Операционната система на netbooks... но не стана...
По-зле – според мен, вече дори няма перспективи да стане, просто пропуснахме момента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар