Преди дни се появи на бял свят стабилната версия на OpenSUSE 11.3. Тъй като известно време преди години ползувах на десктопа в къщи точно него (10.2 май беше) и първия си лаптоп го купих също с него, преинсталирано уж, та веднага си свалих LiveCD-то за светкавичен тест. Първото разочарование беше, че дори и с тази версия не е възможен лесен, НЕ-хакерски начин на dump на iso-то върху USB-стик (Unetbootin не върши работа- на втория етап от стартирането boot-loader не може да си намери root-файловата система). Мързеше ме да проучвам въпроса, затова след известно ровене по разни забутани кутии и чекмеджета успях да намеря празен диск и го изпекох... Има много нововъведения по самата система, така да се каже в карантиите, в YAST, в интерфейса, в системните инструменти (няма го вече sax2), но не затова ще пиша (който го интересува нека чете подробно release note). Ще пиша за разочарованието на един редови потребител от това с което се сблъсква при първия си досег с една от най-популярните и модерни Linux-дистрибуции. Не си губих времето да пробвам всичко това на netbook-а ми - ASUS 1101 HA, на него не си струва да се занимава човек с линукс - NO WAY !!!... Опитът беше извършен на старата кранта - EasyNote MZ36 - с двуядрен интелски процесор от първото поколение и доста популярното преди години в notebooks вградено видео на ATI/AMD - Radeon XPress 200M... конфигурация достатъчно стара, без да е прекалено древна, че да се поддържа със затворени очи от която и да е съвременна дистрибуция.Дизайнът на десктопа не се е променил от 2-3 години вече, което само по себе си не е чак толкова голяма беда (XP-то не е мръднало от 2001-ва). Но какво разочарование изпитах, когато, опитвайки се да включа визуалните ефекти, ми беше отказано - поради липса на direct rendering !!!??? А стига бе - ако свободния драйвер radeon, вече не може от воле да се справя с Xpress 200, просто нямам думи! Във Fedora от 11-та насам си имаше проблеми с авто- разпознаването и конфигурирането, което можел модерния Xorg, но хайде - там така или иначе всичко е по ръба на бръснача - всичко най-ново и експериментално.
От този момент нататък загубих желание за по-подробен тест. Иначе всичко друго, общо взето работеше безпроблемно - wifi, функционални клавиши... Само не пробвах дали има звук през слушалките (упорит проблем, по времето, когато купих лаптопа) и suspend to RAM... Не си струваше...
Не помня миналата, или по-миналата година беше обявена за годината на Linux-десктопа. Не би... Ако, за да имаме перфектен такъв, трябва да сме собственици на последно поколение хардуер, както явно е битуващото мислене сред повечето разработчици на Linux-дистрибуциите (впечатление споделяно не само от мен), то нещата са много сбъркани. Или тихомълком Linux започна да се отдръпва от битката за масовия десктоп. Не претендирам това, което пиша да е обективен обзор, по-скоро е твърде емоционално. Изобщо не искам да омаловажа това, което е OpenSUSE... Но и не искам да скрия разочарованието си.
