Отново тук...

 Сигурно измина цяла вечност, откакто писах тук за последно...

Причини много, не е толков интересно. Просто темата Linux,  която беше водещата тук, остана някъде в страни от центрофугата на живота в която се озовах. Е, още не съм умрял, и на лъжа и на майтап, отново съм с работеща машина, с много неща за учене и наваксване и хъс.

Някогашната група по интереси отдавна я няма, не си правя илюзиите, че само мен ме е въртял живота... Е надявам се все някой да се обърка да погледне тук, въпреки въздесъщите социални мрежи, по които така и не се увлякох ... Бих се радвал 😀...

Sony Vaio VPCYB3V1E и Windows 10

Бях се зарекъл тук да не пиша вече нищо, но пък човек не трябва да робува на някои работи... :) 

Дойде време за Windows 10… 

Моето Vaio е с легална 7-ца, ама японците се излигавиха и обещаха програма за ъпгрейд само за по-новите си модели, на практика само тези с преинсталирана 8-ца… Нямаше какво да се разправям там, така, че си запретнах ръкавите и се огледах как да се оправям сам. Естествено, като “послушно дете” си направих ъпгрейда, но резултата, който се получи, беше потресаваща мешавица между новите и старите програми, барабар с навлеците на Sony от които единствено смисъл за мен има Vaio Care… Не работеше регулирането на яркостта на екрана, лаптопа беше отчайващо бавен и туткав… Явно нямаше така да стане, направих връщане към windows 7, но нямах мира няколко дена… Изтеглих си iso-то на 10-та и го изпекох на диск. Исках да направя чиста инсталация така, че лаптопа да се отърве от ненужните и неработещи програми и услуги на Sony. Тук има една особеност, която никъде не се споменава в рекламите на 10-та с които ви залива Microsoft. Персоналния ключ, който имате от 7-та не става за 10-та :\... просто не го приема при инсталацията. При ъпгрейда трябва да си го препишете - тогава в този процес се е сменил… Както и да е, на по-късен етап се оправих с това, но държа да го отбележа, защото ми беше допълнителна разправия активацията, така де, нали сме легални ;) Така-а-а-а - стартираме инсталация от диска и казваме да не запазва никакви лични файлове (направил съм си труда да запазя всичко на външен носител). Интересното е, че нищо от старите файлове на практика не се трие - просто се запазва в папка windows.old не ми стана ясно технологията на тази процедура, но не се рових по въпроса. Така или иначе от там нищо не можете да стартирате… А и грубо погледнато това са 15 и кусур гигабайта допълнително заето място… Оставил съм го непипнато, откъде да знам, щом го пази, значи има защо… Инсталацията си е инсталация, нищо специално - копира си файлове, настройва програми и драйвери и пр. Стана относително бързо. Накрая си създавете потребител и при поредния рестарт се озовавате пред красив логин-екран… Десятката не е лоша. Има цял набор, на практика нови програми и влечение за цялостна организация като коя да е Linux-дистрибуция и най-вече Android с market за програми и пр. Но от идеалния живот нещата са още много далече… Впрочем с това няма да се занимавам сега. Не мога да го мисля Microsoft и екосистемата му. Аз лично се озовах пред лаптоп с неработещо регулиране на яркостта (разбирай монитора светеше на 100% и вентилатора фучеше на поразия) и без помен от bluetooth… Виж камерата и звука работеше без проблем, да се чудиш… Това беше пълна тъпотия, защото live-usb.то на Xubunto-то без проблем подкарва абсолютно всичко на моя Vaio :D… Принципно Windows, Sony и драйвърите винаги са били щекотлива комбинация. Просто трябваше да експериментирам. С видеодрайвъра се оправих бързо - просто инсталирах този, който си е за 7-та от сайта с поддръжката на Sony. На 10-та има много удобен инструмент за инсталиране в режим на обратна съвместимост - с десен клик върху файла - откриване на неизправности със съвместимостта. Но с Bluetooth-та не се получи… За Windows адаптор в лаптопа нямаше и нямаше…Тогава ме осени “прозрение” - стартирах си Xubuntu и от там го включих, така рестартирах системата и… voila - bluetooth-та се появи, но… с драйвъра за Windows 8… Неведоми са пътищата прозоречни…

Определено си струва ъпгрейда, не мога да си кривя душата - десятката е бърза, пипната и удобна за работа. Лично аз прескочих осмицата и не съжалявам.

Лаптопа вече е порядъчно “стар” - кара четвърта година, но ме радва как пъргаво работи :)

Точка

Дълго време тук надниквах само инцидентно... Спохождаше ме мисълта да сложа край на този блог, но все го отлагах... Е, този момент дойде ! Когато човек няма какво да каже, по-добре да си замълчи. Този блог започнах с идеи и ентусиазъм, които с течение на годините се промениха много, или изчезнаха. Пиша този пост за да обявя на тези, които все още го посещават (гледайки статистиката има все още такива залудени души ;)), че тук просто повече няма да публикувам нищо. Надявам се да съм бил полезен, или поне малко интересен на мнозина, но пак ще повторя - нямам какво да кажа повече. Типът на 40 и... стана на 50 и... това е положението :) започнаха да го вълнуват други неща... Желая здраве и късмет на всички мои приятели, знаете къде да ме намерите !

Паста

Паста, както я готвя аз... Продукти за трима: Пакет (400, или 500 грама) паста - пене ригате, фусили, или тортильони (тези аз предпочитам); половин глава кромид лук; един средноголям морков; 2-3 скилидки чесън, или чаена лъжичка сух, на гранули; горната част от малък стрък праз; 2-3 гъби печурки, или други по избор; малко парче шарен бекон; 3-4 резена шпеков салам, прошуто или подобно; 1-2 парчета сурими; 2-3 супени лъжици доматено пюре, или 2-3 настъргани домата; 1 червена чушка чушка нарязана на ситно; натрошено на едро бяло саламурено сирене; стотина грама синьо сирене, или кашкавал настъргани, или натрошени на дребно; риган, магданоз, девесил, чаена лъжичка червен пипер, черен пипер, малко соев сос на вкус (аз харесвам тъмен); Загрява се олио в дълбок тиган (без пестене) и в него се запържват бекона и салама, нарязани на ситно. Когато сланинката стане "стъклена" се добавят настъргани, или нарязани на ситно морковите, чушката, лука, праза и гъбите. Задушават се до омекване, след което се добавят доматеното пюре (доматите), разредено с малко вода и зелените подправки - магданоза, девесила и ригана. Ако слагаме пресни такива ще ги сложим най-накрая. Всичко ври на тих огън не повече от 5 минути. Накрая слагаме червения, черния пипер, суримите, ситно нарязани, всичко кипва за момент и махаме от котлона. Добавя се соевия сос към сместа, захлупва се с капак и слагаме настрана. Ако няма да се слага соев сос, сега е момента да се посоли. Принципно предпочитам соса да го правя по-обилен и течен, като количество горе-долу на порция да се пада по два черпака, но това е въпрос на предпочитания. Кипва се вода с щипка сол в не-много малка тенджера и когато започне обилно да кипи се слага вътре пастата. Времето за сваряване тук е въпрос на предпочитания. Лично аз обичам с една идея по-сварена паста от ортодоксалия италиански принцип (с леко жилава вътрешност). Според мен, така прилягат по-добре със соса. Когато са готови ги отцеждате в гевгир (в никакъв случай плакнене !) и ги връщате в голямата тенджера. Добавя се малко зехтин, или олио (ако няма в момента). Предварително натрошеното на едро сирене и соса се добавя към пастата и се разбърква добре. Разпределя се по чиниите и отгоре се насипва с натрошено синьо сирене, или настърган кашкавал... Това по традиция го готвя всяка събота вечер и в къщи се е превърнало направо в ритуал...

без коментар

В държавната администрация си раздават бонуси... В тази част от нея, която е част от здраво-осигурителната система... Сумата, която се спомена, получена от един човек е порядъчна - в София можеш да купиш някакъв малък апартамент за нея, а по селата - 2-3 къщи... Като се замислих, за тия пари трябва да работя 5-6 години... В началото на тази година си отиде бащата на моята половинка в живота... Споменавам го само във връзка с това, с колко разправии бяха през последните няколко месеца свързани взаимоотношенията със спомената здравна и здравно-осигурителна система. Няма да коментирам комерсиализацията на лекарското съсловие - известно е на всички. Има и един по-тъжен извод - колкото и пари да дадеш, това няма да ти доведе по-качествено и адекватно лечение - хората са все същите и в двата случая - платеното и финансираното от НЗОК... Цитат - "... имате нужда от специалист-интернист... Добре, защо не го насочите вие? Еми... не се включва в клиничната пътека, по която го лекуваме ние... Просто ви го препоръчвоме..." Човека си отиде в крайна сметка - и с интерниста и без интерниста пак така щеше да е. Просто давам пример, колко на парче може да е лечението което ви се предлага... Населението на България е малко над 7 млн., не си спомням точните цифри. Работещата част от него е от порядъка на 40-45%, т.е. около 3-3,5 млн. от които здравно-НЕосигурени са около 1,2-1,5 млн. (ако се вярва на официалната статистика), което е пак от порядъка на около 40% ?! И сега goto begin - на фона на всичките тези неща, човек какво да си мисли за раздаваните в държавната администрация бонуси? По света е прието допълнителни пари да се дават за поощряване при извънредна, и добре свършена работа, не за изпълнение на стандартните задължения - за тях човек си получава заплатата... Какво би трябвало да се случи в нашата държавна администрация при неизпълнение и несправяне със задълженията? Не искам да съдя никой. В човешките дела само Господ съди... Просто разсъждавам "на глас"...

Нова година, както твърдят може би фатална... нова играчка...

Две години и два месеца - не очаквах, че толкова време ще имам за всекидневно ползуване нетбук с толкова противоречивата платформа Menlow. Но факт... В един момент осъзнах, че ако не искам да си остане мой во веки веков, трябва да се отърва от него сега. Което пък и не значеше, че трябва да го подаря де... Както и да е, смешното е, че навремето за EeePC 901 можах да взема с цели 100 лв. повече. Притежаването, толкова време на такава машинка на практика ме лиши от възможността да ползувам в ежедневието си любимата дотогава ОС - Linux, поради причини многократно коментирани от мен, да не се повтарям. От друга страна това ми даде възможността да съм страничен, уж безпристрастен наблюдател... Когато човек ежедневно се занимава с ровичкане по компютъра, това само по себе си е доста интригуващо занимание и отклонява вниманието му от някои фундаментални проблеми... Но и тази тема няма да засягам.

Жоре, знам че ми каза да взема Lenovo, но трябваше да си с мен в Plesio и да ги видиш двата ноут-а един до друг и да видиш какво дърво е Lenovo-то ! Предполагам от моя страна си беше чисто снобска изцепка, но машинката си струва парите, от карантията вътре до 7-та боза отгоре, като ОС...

Мързела си е мързел, но пък е много удобно всичко да ти е легално и нагласено. Пък все пак Sony си е Sony... Успях вече да проуча как стои въпроса с Linux на тази машинка, на този етап има проблем само с аудиото, но предполагам има доста по смислено решение, отколкото трагикомедията с драйверите за GMA 500... Е, поне на първо време се сдобих с не-лоша играчка, ако не друго...

Видин, крепостта

Снимките са от есента на 2007, но чак сега ги качвам... Някои тогава побързаха да избягат от града... :D