Sony Vaio и MX

 Е, една публикация дели обекта, който ще коменрирам сега, но ги дели цели 11 години (!!!)

Ако не друго, поне се доказа като качествен продукт, като издържа 2-3 ъпгрейда на Windows и няколко Linux дистрибуции и въпреки, че е с тотално умряла батерия (за смяната на която ми се свидят 50EU), работи безупречно и до момента...

Визирам престарелия мъник Sony Vaio VPCYB.

Няколко години прекара с един Geko Linux, колкото да има нещо работещо на него, но не си правех труда да му отделям много време, а и тази дистрибуция в едим момент престана да се обновява.

Бях отписал тотално Windows за него, защото просто не работеше... Sony бастиса бизнеса си с лаптопите Vaio и от един момент нататък  екзотичния им хардуер беше леко приключение за постигане на нормална работа. В крайна сметка, не може всеки ъпдейт да ви коства тотално неработеща система.

Дълги години не ми трябваше нищо друго освен добър смартфон, но нещата се промениха и купих първо един Lifebook, който работи в момента с Mint, и си рекох, защо не съживя Vaio-то... Първо ми е слабост, защото навремето си го купих с голямо желание, а е и наследство от отдавна отминалите времена и лично мои увлечения по нетбуците...

Оказа се не лесна задача, защото трябваше да тръгне модерна дистрибуция на 15 годишен хардуер (древно изкопаемо)... при това с екзотично изпълнение на Sony...

Live usb-то на Mint се стартира около 10 минути... Просто не беше истина... Явно нямаше да стане по мързеливия начин... От опита ми да инсталирам OpenSuse на Fujitso - то, бях се убедил, че някои неща в Линукс света за изминалите години са се променили фундаментално и ще трябва да търся нещо ново. Отговора намерих на второ място в Distrowatch - MX Linux, търсейки някогашното спасение за стара техника - Antix...

Първо пробвах варианта му с Fluxbox, но след две вечери прекарани в писане на скриптове и прилагане на права в опити да подкарам повечето Fn клавиши на, вярно летящата среда и тъпата и упоритост да ми възприеме командите (предполагам аз съм си виновен), в крайна сметка вдигнах бял флаг и  инсталирах вярното старо XFCE, То просто подкара само всичко без да пипна каквото и да е... Е малко е по-бавно, ама просто работи...

Това беше едното предизвикателство,  другото се оказа самото стартиране на лаптопа. Почти веднага изписваще error *** IRQ 159 и стартирането забиваше. Понякога след няколко ESC и Enter продължаваше до промяна на резолюцията и пак Esc, докато отлепяше в 50% от случаите, но в останалите спасението беше изключване от копче.

Признавам доста питах AI (Gemini) за идеи, но смело мога да кажа, че 75% от отговорите просто не работеха... то не беше проблемната батерия, уебкамерата... по мое убеждение проблемът е видеото, което е странно точно за този чипсет с вградена графика, но не изключвам тук да има нещо не много стандартно изпълнение на японците (имам горчив опит и с колите им)... Със старите ядра не беше проблем, но явно вече е...

Тук опитите бяха в крайна сметка чисто тото, някой с опит с хардуера може би щеше да се мотае по-малко от мен, или изобщо, но на мен ми отне пак няколко вечери...

Естестествения избор тук първо беше праметри pci=nomsi noapic acpi=noirq , даже nomodeset acpi=off... но нищо от това не проработи, да не говорим, че някои създаваха проблеми в последствие. Явно нещо в ядрото упорито се караше с Vaio-то... За момента се отказах, но не ми даваше мира.

В крайна сметка, съветвайки ме да сменя дистрибуцията AI изплю идеята да махна quiet splash и мен ме осени идеята дали точно параметъра за показване на картинка не прави част от магарията и четейки малко повече за GRUB стигнах до тези параметри, при които нещата тръгнаха - махнах quiet splash и добавих initcall_debug loglevel=3 (текстов режим) intremap=off (което изключва пренасочването на прекъсванията) и... voila... като в Slackware, изцяло в текстов режим, до startx лаптопа се стартира нормално...

Е, заспах доволен...