Нова година, както твърдят може би фатална... нова играчка...

Две години и два месеца - не очаквах, че толкова време ще имам за всекидневно ползуване нетбук с толкова противоречивата платформа Menlow. Но факт... В един момент осъзнах, че ако не искам да си остане мой во веки веков, трябва да се отърва от него сега. Което пък и не значеше, че трябва да го подаря де... Както и да е, смешното е, че навремето за EeePC 901 можах да взема с цели 100 лв. повече. Притежаването, толкова време на такава машинка на практика ме лиши от възможността да ползувам в ежедневието си любимата дотогава ОС - Linux, поради причини многократно коментирани от мен, да не се повтарям. От друга страна това ми даде възможността да съм страничен, уж безпристрастен наблюдател... Когато човек ежедневно се занимава с ровичкане по компютъра, това само по себе си е доста интригуващо занимание и отклонява вниманието му от някои фундаментални проблеми... Но и тази тема няма да засягам.

Жоре, знам че ми каза да взема Lenovo, но трябваше да си с мен в Plesio и да ги видиш двата ноут-а един до друг и да видиш какво дърво е Lenovo-то ! Предполагам от моя страна си беше чисто снобска изцепка, но машинката си струва парите, от карантията вътре до 7-та боза отгоре, като ОС...

Мързела си е мързел, но пък е много удобно всичко да ти е легално и нагласено. Пък все пак Sony си е Sony... Успях вече да проуча как стои въпроса с Linux на тази машинка, на този етап има проблем само с аудиото, но предполагам има доста по смислено решение, отколкото трагикомедията с драйверите за GMA 500... Е, поне на първо време се сдобих с не-лоша играчка, ако не друго...

Linux, netbooks...

Отново ще ви досаждам с темата за netbooks. Не толкова с това, какво те са и какво не, а с отношениеятя netbooks – Linux, към настоящия момент.
Linux трябваше да е Операционната Система (ОС ще употребявам за по-кратко) на netbooks – евтините ултрамобилни PC и то по много причини. Без да са нещо принципно ново, нетбуците промениха радикално отношението потребител – PC, като максимално доближиха потребителя до мрежата, един път с цената си, втори път с възможността да са непрекъснато с вас.
Към моментна на появяването им на масовия пазар – първо доста плахо и неубедително с OLPC и най-вече с удара в десятката направен от ASUS – Eee PC 701, просто нямаше разумна алтернатива за тях като ОС. Няма да изненадам никого с няколко цифри: приблизителното разпределение на десктопните операционни системи (ОС) – 2-3% за Linux, 5-6% за MAC OS X, и останалите за фамилията на Microsoft Windows. Изключвам от сметките продукта на Apple – политиката им винаги е била: софтуерът се продава само с комплект хардуер, за когото е бил разработен (от известна гледна точка много правилна политика, впрочем) но, на доста висока цена. Доминиращата, спомената трета, владееща повече от 90% от пазара на персонални десктопни ОС, към момента на появяване на netbooks, не беше готова за тях. Просто не се вписваше в концепцията за ниска цена и ниски системни изисквания. Тогава Microsoft се суетеше около явното фиаско на претруфената Vista и стремежа на всяка цена да се пусне в срок и с достатъчно добро качество следващата версия на Windows... Само й беше на Microsoft до енергоспестяващи платформи и ултрамобилност... А пазарът на netbooks беше някаква лавина – само една цифра: за 2009 година ръстът в продажбите им е от порядъка на 109% !!! С патовата ситуация през 2007 г. се стигна до първите Eee PC-та и преинсталирания на тях Xandros... Толкова много се е изписало около Xandros-а, не искам да повтарям нищо. Далеч съм от мисълта да правя ASUS великия фен на Linux (в последствие те много бързо се отказаха от него...). Но така или иначе, към споменатия момент това беше добро решение, с ползи и за двете страни. А и самият избор на една от утвърдените (но не от най-големите като Red Hat) фирми, предлагащи платени решения на базата на open source източници не беше напълно случаен. ASUS искаха да владеят положението с ОС на продукта си, нещо което с Ubuntu, или Debian – напълно разработвани от свободна общност нямаше да се получи. Това е само едната страна на нещата. А те са доста сложни... Ето само следния пример – известно е, че изобщо няма единно становище за това какво точно трябва да представлява дестопът с Linux, дето ще завладее пазара на масовия потребител... Още по-зле – най-големите критики към машинката с преинсталирания Linux (по точно към ОС, не към машинката) дойдоха от т.н. Linux-общност. Критики както директни, във вид на коментари доколко е бил удачен наподобяващия на GSM-меню интерфейс с табове, така и индиректни с лансиране на най-различни алтернативни решения за ОС, поставяйки по този начин под съмнение самия избор на дистрибуция... И се стигна до пълната менажерия от Eeedora, Eeexubuntu, Ubuntueee, че и Eeebuntu (нямащи нищо общо едно с друго, естествено, освен първоизточника си), че дори едно от BSD-та се разписа, без и да броя „основните” дистрибуции, които стартираха повече, или по-малко специализирани раздели в поддръжка на „мъниците”... Някак съвсем плахо, дори незабележимо премина и опита на Acer с Linpus Lite (личните ми впечатления от него не са никак положителни – някак умишлено орязана откъм възможностите и поддръжката си система), и като самотно дърво сред пусто поле остана DELL с техния вариант на Ubuntu... Това от гледна точка на дистрибуциите. Откъм десктоп средите положението е още по страшно – Ubuntu Netbook Remix на базата на Gnome, Linpus Lite на базата на XFCE, Moblin – стартирал на базата на Ubuntu, но мигрирал в последствие на Fedora и разработващ уникален потребителски интерфейс (въпреки, че в самата си основа е по същество XFCE), Jollycloud – напомнящ интерфейса на Moblin, но базиран основно на Ubuntu и външни разработки (array.org), да не забравяме и Chrome OS на Google, за която толкова много се шуми напоследък, но тя съдържа в себе си съвсем различна концепция... Та, нека за момент да се поставим на мястото на един производител на хардуер, който разработвайки един продукт иска на първо място той да се продава на масовия пазар добре, дори повече... Тук остават много далеч всякакви абстрактни принципи, единственото което е съществено е как ще се възприеме от редовия, масовия потребител, който не се вълнува от възвишените идеи на OSS, а от това доколко ще му върши работа, ще му е привичен, т.е. няма да го натоварва допълнително (нека не забравяме, че става въпрос за компютри, един път и нека не обвиняваме хората за нежеланието им да се учат на нещо ново)... В този ход на мисли е много логичен изборът на Xandros (наследила опита за Linux-дистрибуция на Corell), базирана на доста стабилна версия Debian, макар и не най-актуалната... и необичайния, за почти пълноценен компютър потребителсик интерфейс.
Предполагам мнозина няма да са съгласни с мен, но вроденото ми чувство за справедливост се разбунтува. Виждаме нещо, което отдавна е стремеж – да се види масов, радващ се на относително добро приемане Linux-десктоп, а от друга страна сме повече склонни да го отречем.
А когато разгледаме и въпросите около поддръжката на на хардуера, нещата придобиват още по-трагичен оттенък. Пак само Xandros и Dell (извиквайки на бял свят LPIA-порта на Ubuntu) бяха единствените даващи пълна хардуерна поддръжка на продаваните с тях машинки. Може и да пропускам някои, но намам повече лични впечатления: тук в България се продаваха HP2133 и MSI Wind със SLED, но бяха рядкост. И пак единствено Dell се постараха да бъдат най-коректни с потребителите си предоставяйки система, максимално оптимизирана за съответния хардуер. Въпреки, че и Xandros (с 2.6.21) и Ubuntu 8.04 (с 2.6.24) бяха с ядра НЕ-поддържащи Hyper Threading технологията на Intel, включена в Atom-процесорите. При ASUS това беше направено в неизлязлата версия 1.7 на Xandros Eee OS, но тя си остана само тестов вариант... А LPIA и досега е неофициален порт на Ubuntu и си е предизвикателство инсталирането на програми, невключени в базовата система.
Формално погледнато повечето масови нетбуци са базирани на комбинацията чипсет GMA945, процесор Atom N270/280, които работят доста добре под Linux (или би трябвало, ако не сте си блъскали главата с тях с Ubuntu 9.04... друга тема...). Но от към останалите подробности нещата са твърде шарени – най-различни LAN-карти, WiFi-карти, наличие или не на 3G модул... в добавка и HDA-Intel-аудиокарти, с кошмарното си разнообразие от решения... Преглеждайки списъка с поддържан хардуер на отделните дистрибуции, ще се начетете на бележки от сорта – частично, не е изпробвано, не работи, няма звук, не работи вградения микрофон... Пълната поддръжка никак не е най-масово срещания случай, по-скоро е въпрос на случайност...
Повече от година бях собственик на ASUS EeePC 901. Доста експерименти си правих с него, но така и го продадох с дошлия с него Xandros. Така и не проработиха доста от специфичните решения на машинката дори и с тясно специализирана дистрибуция, като Eeebuntu... Трагедията е пълна с по-новите решения – примерно процесор Z520/530 – чипсет Intel(R) US15 (популярен повече, като GMA500 – Poulsbo). Комбинацията осигурява, с цената на много малко занижена производителност, значително увеличение на автономната работа. Без да забравяме че графичната карта е с възможности за хардуерно ускорение на някои видео-формати... Да, но понеже е с лицензирана PowerVR технология (това е единия компонент, осигуряващ ви нисък разход на енергия), поддръжката под Linux, поне към настоящия момент клони към нулата... Всъщност можете да подкарате всичко, но ви отиват по дяволите почти всички екстри …
В този ход на мисли, през изминалата година много се изписа по въпроса за Linux на ARM-платформа (а нима в момента не съществуват Android и Maemo ?). Тук отново няма алтернатива от Microsoft, или тя не е конкурентноспособна... Само бегъл преглед на устройствата с ARM-процесори (смартфони, Palm, iPhone и прочие „джаджи”) показва, че масовия графичен хардуер тук е основно със споменатата лицензирана технология PowerVR, логично защо... И как ще е с Linux тогава? Може би ще чакаме някаква реализация тук от NVidia, или ATI/AMD тук?... Не е изключено, но е малко вероятно (поне това, което видя бял свят на масовия пазар, като цени е доста скъпо). Особено в криза като сегашната – едва ли някоя от големите фирми в бранша ще инвестира нещо в толкова неясен пазарен сегмент... А и една добре работеща потребителска система не се изчерпва само с голата ОС...
Колкото повече Linux навлиза като продукт за масова употреба, толкова повече уморително разнообразните, взаимно изключващи се решения, битуващи тук, и силно НЕ-оптимизираното за десктоп ядро започват да са проблеми от съществено значение. Водих няколко пъти спор по разни форуми с явно заклети фенове и опитни потребители по въпроса (последния път в eeeuser.com относно Eee PC 1101HA) и ме изумява мисленето им. Видиш ли, понеже „можело да се работи” на него и, примерно „екстрите на видеото не го интересували”, какво толкова било проблем...?! Лично аз не мога да приема такива половинчати решения! Плащайки не малка сума пари за netbook, човек би искал да му ползува пълните възможности. В противен случай приложението на Linux тук отново ще се стесни до хората, занимаващи се с разработка на софтуер и шепа ентусиасти. Лично аз се уморих...
А фактите са доста печални – през 2007-ма 90% от малките машинки се продаваха с Linux, в момента (края на 2009-та) – 90% се продават с Windows... Включая машинката на която пиша настоящия материал...

Ще завърша с това, с което започнах – Linux трябваше да е Операционната система на netbooks... но не стана...
По-зле – според мен, вече дори няма перспективи да стане, просто пропуснахме момента.

Краят на netbooks

Сигурно вече дотягам с темата за netbooks, но това е нещото, което ме вълнува много към този момент. А какво се случва напоследък? Няколко неща около тях са на път да доведат до пазарната им „смърт“, за съжаление...
Когато Asus пуснаха своя първи 7" модел, той на теория дори не беше точно netbook – процесора беше Celeron, работещ на понижена тактова честота. Същинските netbooks започнаха „да валят“ около година по-късно, с излизането на пазара на първото поколение Atom процесори на Intel (архитектурата с ниска консумация на енергия)... Е, тук трябва да спомена и предложенията на VIA и AMD, но те намериха доста ограничено приложение. Точно тук, се случиха първите две неща, довели до сегашното състояние – започнаха да излизат модели с 9", 10" дисплеи и с преинсталирана Windows XP (Microsoft, надушила потенциалната печалба от пазара набързо я възкреси, тъй като по разбираеми причини Vista на тази платформа беше самоубийство – е, имаше и такъв куриоз на HP, а 7-та беше още в пашкул). В един момент към началото на 2009 година статистиката на продаваните netbooks сочеше 95% такива с Windows XP (в интерес на истината данните са основно за пазара в USA). От своя страна желанието за ниски цени и наличието на XP, която не работи добре на SSD, измести същите, като почти всички модели пуснати на пазара през последната година бяха само с „класически“ твърди, механични дискове (HDD), което изобщо не беше в общия дух за супер портативност (правя тук забележката, че наличието на SSD не е неотменимо качество на netbooks, но наличието на такъв в машинката снижава чвствително разхода на енергия). Това, както и нагласата на масовия купувач, че купувайки netbook с Windows на който "лесно може да се инсталира всичко", се сдобива с, един вид евтин лаптоп, заместител на „големия“ лаптоп, или тромавата домашна система, някак си силно изкриви сегмента...
Ситуацията в момента е такава – продават се модели с минимум 10" дисплеи, масово се предлагат такива с 11", има и с 12"... Какви netbooks са това? Какво остана от първоначалната идея, която доведе до създаването на това нещо - netbook?... Не забравяйте, че всичко това е изградено на Atom платформа, която е с много ниска енергоемкост, но и с доста ниска производителност (напомням за проблемите при възпроизвеждане на „тежки“ видео-формати, да не говорим за каквито и да било по-съвременни игри). Много им се искаше на повечето производители на хардуер да изстискат до максимум пазара, но това, което се намира в момента, колкото и да са лъскави и примамливи предложенията, са някакви уродливи хибриди, по средата между notebook и netbook... Ни риба, ни рак... На такава машинка не мога да върша всичко, а от друга страна 12" машинка, тежаща 1,5 кг само за проверяване на пощата и сърфиране в мрежата, кому е нужна?... Не е далеч момента в който първоначалния ентусиазъм от ниските цени и масовото предлагане ще отшуми, и ще настане пълно отдръпване на потребителите... Иначе казано – netbook умря, жертва на лакомията на производителите и на Microsoft... за съжаление.

Linux губи ли пазарен дял сред netbook ?

Наляво и надясно в интернет пространството(тук и тук, примерно) се коментират последните внушения на пазарни анализатори, че Linux отстъпи позиции в сегмента на netbook-машинките. На пръв поглед това е така - "90% от продадените такива машинки в USA през последните месеци са с Windows XP"... Но дали това е точно така? При внимателно анализиране на фактите, ситуацията изглежда малко по-друга. Погледнете какво точно се продава в момента с етикета "нетбук" и решете сами: дисплеи над 9", масово с 10" (Asus изрично казаха, че за в бъдеще се отказват от 7/8,9" решения); класически твърди дискове - рядко 80, масово 160 GB; четох дори някъде за решение с оптично устройство... Какви нетбуци са това? По-скоро производителите леко се изместиха от нишата и всички тези устройства клонят повече към мини-ноутбуци, набутани в кожата на нетбук. Купувайки такова устройство масовия потребител е с нагласата то да му даде почти пълната функционалност на един десктоп (въпросът е спорен, доколко това е напълно изпълнимо в рамките на Atom-платформата). Същия този масов потребител, последните 15 години, просто живее сред решенията на Microsoft. Съчетано с доста ограничената функционалност на преинсталираните Linux-дистрибуции на "класическите" нетбуци, откъм възможността за добавяне на нови приложения, напълно естествено е масовата реакция да е към добре познатото... В добавка към това дойде добре преценената пазарна политика на ръководството на Microsoft да "възкреси" Windows XP (върха на технологията от 2001 година...)
Какво да добавя? Няма да крия, че всичко това ме изпълва със смесени чувства... 10% дял от пазара не е никак малко - помислете (Apple традиционно се върти окололо 15), допреди година-две реалният дял на Linux не надвишаваше процент и половина. От друга страна за пореден път лъсна досадната истина - зад Linux-десктопа реално няма последователен мениджмънт, а пазара изисква пазарно мислене.