Показват се публикациите с етикет windows. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет windows. Показване на всички публикации
неделя, 15 януари 2012 г.
Нова година, както твърдят може би фатална... нова играчка...
Две години и два месеца - не очаквах, че толкова време ще имам за всекидневно ползуване нетбук с толкова противоречивата платформа Menlow. Но факт... В един момент осъзнах, че ако не искам да си остане мой во веки веков, трябва да се отърва от него сега. Което пък и не значеше, че трябва да го подаря де... Както и да е, смешното е, че навремето за EeePC 901 можах да взема с цели 100 лв. повече.
Притежаването, толкова време на такава машинка на практика ме лиши от възможността да ползувам в ежедневието си любимата дотогава ОС - Linux, поради причини многократно коментирани от мен, да не се повтарям. От друга страна това ми даде възможността да съм страничен, уж безпристрастен наблюдател... Когато човек ежедневно се занимава с ровичкане по компютъра, това само по себе си е доста интригуващо занимание и отклонява вниманието му от някои фундаментални проблеми... Но и тази тема няма да засягам.
Жоре, знам че ми каза да взема Lenovo, но трябваше да си с мен в Plesio и да ги видиш двата ноут-а един до друг и да видиш какво дърво е Lenovo-то ! Предполагам от моя страна си беше чисто снобска изцепка, но машинката си струва парите, от карантията вътре до 7-та боза отгоре, като ОС...
Мързела си е мързел, но пък е много удобно всичко да ти е легално и нагласено. Пък все пак Sony си е Sony... Успях вече да проуча как стои въпроса с Linux на тази машинка, на този етап има проблем само с аудиото, но предполагам има доста по смислено решение, отколкото трагикомедията с драйверите за GMA 500...
Е, поне на първо време се сдобих с не-лоша играчка, ако не друго...
петък, 6 март 2009 г.
Linux губи ли пазарен дял сред netbook ?
Наляво и надясно в интернет пространството(тук и тук, примерно) се коментират последните внушения на пазарни анализатори, че Linux отстъпи позиции в сегмента на netbook-машинките. На пръв поглед това е така - "90% от продадените такива машинки в USA през последните месеци са с Windows XP"... Но дали това е точно така? При внимателно анализиране на фактите, ситуацията изглежда малко по-друга. Погледнете какво точно се продава в момента с етикета "нетбук" и решете сами: дисплеи над 9", масово с 10" (Asus изрично казаха, че за в бъдеще се отказват от 7/8,9" решения); класически твърди дискове - рядко 80, масово 160 GB; четох дори някъде за решение с оптично устройство... Какви нетбуци са това? По-скоро производителите леко се изместиха от нишата и всички тези устройства клонят повече към мини-ноутбуци, набутани в кожата на нетбук. Купувайки такова устройство масовия потребител е с нагласата то да му даде почти пълната функционалност на един десктоп (въпросът е спорен, доколко това е напълно изпълнимо в рамките на Atom-платформата). Същия този масов потребител, последните 15 години, просто живее сред решенията на Microsoft. Съчетано с доста ограничената функционалност на преинсталираните Linux-дистрибуции на "класическите" нетбуци, откъм възможността за добавяне на нови приложения, напълно естествено е масовата реакция да е към добре познатото... В добавка към това дойде добре преценената пазарна политика на ръководството на Microsoft да "възкреси" Windows XP (върха на технологията от 2001 година...)
Какво да добавя? Няма да крия, че всичко това ме изпълва със смесени чувства... 10% дял от пазара не е никак малко - помислете (Apple традиционно се върти окололо 15), допреди година-две реалният дял на Linux не надвишаваше процент и половина. От друга страна за пореден път лъсна досадната истина - зад Linux-десктопа реално няма последователен мениджмънт, а пазара изисква пазарно мислене.
Какво да добавя? Няма да крия, че всичко това ме изпълва със смесени чувства... 10% дял от пазара не е никак малко - помислете (Apple традиционно се върти окололо 15), допреди година-две реалният дял на Linux не надвишаваше процент и половина. От друга страна за пореден път лъсна досадната истина - зад Linux-десктопа реално няма последователен мениджмънт, а пазара изисква пазарно мислене.
неделя, 6 януари 2008 г.
ако ОС, бяха ядене...
Още ме държи новогодишното настроение, та хайде малко несериозно да го дам...
Занимаваме се с операционните системи толкова често, колкото с яденето - в известен смисъл и едното и другото е "за вътрешна употреба", както казал Жванецкий. Не е лишено от смисъл сравнението, нали ?
Това е обикновена закусвалня от тип Макдоналдс. Средностатистически сандвичи (тип BigBalmer и Гейтс МакБиллис), без много голям избор, не е полезно (но е калорично) - всички си хапват и не се оплакват. Е, понякога в сандвичите попадат хлебарки и гайчици - в най-добрите студентски традиции. Вадиш и продължаваш да ядеш. Както и да се украсява и пудри, до ресторантско ниво няма да стигне. Поне до момента в който не се разбере как точно се готви там. Рецептите се пазят в пълна тайна, тъй като са се появили в страшни родилни мъки от посредствен готвач.
Това е ресторант, в който всичко ще направят за вас, вкусно, на ниво и срещу не малко заплащане. Изискана кухня, обслужване - това в къщи едва ле можете да повторите. Рецептите няма да ви дадат, защото "това не ви е необходимо", още повече в кухнята съвсем няма да ви пуснат. И все пак, в ресторанта не работят богове...
Най-различно: от скъпи ресторанти до дебели книги с рецепти. В "ресторантския" вариант много ще е почти както в MacFood, т.е. на добро ниво, вкусно и красиво, и значително по-евтино. Същинска бизнес класа. Освен това когато поискате, веднага ще ви дадат рецептите и ще ви позволят да постоите в кухнята - всичко е открито. Най-известните ресторанти - RedHat, Novell, или Xandros.
В "рецептурния" вариант ви се предлага да застанете над печката и да си приготвите сами вечерята: тук има от замразени полуфабрикати до основни продукти, от които трябва да изберете подходящите и да ги смесите в правилно съотношение (...брашно колкото поеме...). Подправки слагате по свой вкус - това не е чак толкова лесно, ако до преди това сте се хранили само в заведения за бързо хранене.
Linux- това е възможност да проверите способностите си за творчество. Не всички умеят да готвят, не всичко се получава веднага и добре, но някои след време, независимо от купищата мръсни чинии и загорени тенджери, намират, че това е увлекателно занимание и постигат нелоши резултати. Като правило, достигналите известно ниво в майсторенето обожават да споделят рецептите си на страниците на Интернет. Когато свикнете, можете не само да готвите вкусно (и здравословно) за себе си, но и да нахраните приятелите си, дори можете да отворите неголям ресторант.
Това е "Книга за вкусната и здравословна храна" без картинки, но с подробни обяснения какви продукти трябват и как трябва да се приготвят, за да получите готово ястие. Много напомня Gentoo с легендарната му "Готварска книга" (б.пр. всъщност е точно обратното Gentoo напомня FreeBSD). В ръцете на добрите готвачи могат да се получат вкусни манджи, но в повечето случаи приличат на тези, приготвени от начинаеща домакиня: малко пресолено, малко алангле и без вид, но се яде и мирише обещаващо.
Това е неголям набор от консерви за оцеляване в походни условия. Приготвени са от неголям, но много сплотен колектив от готвачи, основно за туристи, любители на екстремните спортове и изобщо за смели и находчиви хора. Умопомрачителните по оригиналност рецепти изискват екзотични подправки, нестандартни тенджери и умение за готвене на открит огън. На свикналите с бързото хранене и дори на тези с ресторантите това прави незабравимо впечатление, изпада се в шок, получава се сърцебиене и се обливате в студена пот.
Това е по-скоро пица. Вкусно, но да се храните непрекъснато с това е невъзможно и неразумно. Рецептите почти не се променят с времето - слагат босилек вместо риган, добавят лук, или махат чесъна.
Това са различни видове кутии с бонбони и бисквити, нищо не приготвяте и веднага си хапвате. В днешно време се изместват от пирожките на MicroFood, със съмнително качество и странна миризма.
=====================================================================
текстът е превод на материал от Записки дебианщика
Занимаваме се с операционните системи толкова често, колкото с яденето - в известен смисъл и едното и другото е "за вътрешна употреба", както казал Жванецкий. Не е лишено от смисъл сравнението, нали ?
Това е обикновена закусвалня от тип Макдоналдс. Средностатистически сандвичи (тип BigBalmer и Гейтс МакБиллис), без много голям избор, не е полезно (но е калорично) - всички си хапват и не се оплакват. Е, понякога в сандвичите попадат хлебарки и гайчици - в най-добрите студентски традиции. Вадиш и продължаваш да ядеш. Както и да се украсява и пудри, до ресторантско ниво няма да стигне. Поне до момента в който не се разбере как точно се готви там. Рецептите се пазят в пълна тайна, тъй като са се появили в страшни родилни мъки от посредствен готвач.
Това е ресторант, в който всичко ще направят за вас, вкусно, на ниво и срещу не малко заплащане. Изискана кухня, обслужване - това в къщи едва ле можете да повторите. Рецептите няма да ви дадат, защото "това не ви е необходимо", още повече в кухнята съвсем няма да ви пуснат. И все пак, в ресторанта не работят богове...
Най-различно: от скъпи ресторанти до дебели книги с рецепти. В "ресторантския" вариант много ще е почти както в MacFood, т.е. на добро ниво, вкусно и красиво, и значително по-евтино. Същинска бизнес класа. Освен това когато поискате, веднага ще ви дадат рецептите и ще ви позволят да постоите в кухнята - всичко е открито. Най-известните ресторанти - RedHat, Novell, или Xandros.
В "рецептурния" вариант ви се предлага да застанете над печката и да си приготвите сами вечерята: тук има от замразени полуфабрикати до основни продукти, от които трябва да изберете подходящите и да ги смесите в правилно съотношение (...брашно колкото поеме...). Подправки слагате по свой вкус - това не е чак толкова лесно, ако до преди това сте се хранили само в заведения за бързо хранене.
Linux- това е възможност да проверите способностите си за творчество. Не всички умеят да готвят, не всичко се получава веднага и добре, но някои след време, независимо от купищата мръсни чинии и загорени тенджери, намират, че това е увлекателно занимание и постигат нелоши резултати. Като правило, достигналите известно ниво в майсторенето обожават да споделят рецептите си на страниците на Интернет. Когато свикнете, можете не само да готвите вкусно (и здравословно) за себе си, но и да нахраните приятелите си, дори можете да отворите неголям ресторант.
Това е "Книга за вкусната и здравословна храна" без картинки, но с подробни обяснения какви продукти трябват и как трябва да се приготвят, за да получите готово ястие. Много напомня Gentoo с легендарната му "Готварска книга" (б.пр. всъщност е точно обратното Gentoo напомня FreeBSD). В ръцете на добрите готвачи могат да се получат вкусни манджи, но в повечето случаи приличат на тези, приготвени от начинаеща домакиня: малко пресолено, малко алангле и без вид, но се яде и мирише обещаващо.
Това е неголям набор от консерви за оцеляване в походни условия. Приготвени са от неголям, но много сплотен колектив от готвачи, основно за туристи, любители на екстремните спортове и изобщо за смели и находчиви хора. Умопомрачителните по оригиналност рецепти изискват екзотични подправки, нестандартни тенджери и умение за готвене на открит огън. На свикналите с бързото хранене и дори на тези с ресторантите това прави незабравимо впечатление, изпада се в шок, получава се сърцебиене и се обливате в студена пот.
Това е по-скоро пица. Вкусно, но да се храните непрекъснато с това е невъзможно и неразумно. Рецептите почти не се променят с времето - слагат босилек вместо риган, добавят лук, или махат чесъна.
Това са различни видове кутии с бонбони и бисквити, нищо не приготвяте и веднага си хапвате. В днешно време се изместват от пирожките на MicroFood, със съмнително качество и странна миризма.
=====================================================================
текстът е превод на материал от Записки дебианщика
Абонамент за:
Публикации (Atom)