Занимаваме се с операционните системи толкова често, колкото с яденето - в известен смисъл и едното и другото е "за вътрешна употреба", както казал Жванецкий. Не е лишено от смисъл сравнението, нали ?
Това е обикновена закусвалня от тип Макдоналдс. Средностатистически сандвичи (тип BigBalmer и Гейтс МакБиллис), без много голям избор, не е полезно (но е калорично) - всички си хапват и не се оплакват. Е, понякога в сандвичите попадат хлебарки и гайчици - в най-добрите студентски традиции. Вадиш и продължаваш да ядеш. Както и да се украсява и пудри, до ресторантско ниво няма да стигне. Поне до момента в който не се разбере как точно се готви там. Рецептите се пазят в пълна тайна, тъй като са се появили в страшни родилни мъки от посредствен готвач.
Това е ресторант, в който всичко ще направят за вас, вкусно, на ниво и срещу не малко заплащане. Изискана кухня, обслужване - това в къщи едва ле можете да повторите. Рецептите няма да ви дадат, защото "това не ви е необходимо", още повече в кухнята съвсем няма да ви пуснат. И все пак, в ресторанта не работят богове...
Най-различно: от скъпи ресторанти до дебели книги с рецепти. В "ресторантския" вариант много ще е почти както в MacFood, т.е. на добро ниво, вкусно и красиво, и значително по-евтино. Същинска бизнес класа. Освен това когато поискате, веднага ще ви дадат рецептите и ще ви позволят да постоите в кухнята - всичко е открито. Най-известните ресторанти - RedHat, Novell, или Xandros.
В "рецептурния" вариант ви се предлага да застанете над печката и да си приготвите сами вечерята: тук има от замразени полуфабрикати до основни продукти, от които трябва да изберете подходящите и да ги смесите в правилно съотношение (...брашно колкото поеме...). Подправки слагате по свой вкус - това не е чак толкова лесно, ако до преди това сте се хранили само в заведения за бързо хранене.
Linux- това е възможност да проверите способностите си за творчество. Не всички умеят да готвят, не всичко се получава веднага и добре, но някои след време, независимо от купищата мръсни чинии и загорени тенджери, намират, че това е увлекателно занимание и постигат нелоши резултати. Като правило, достигналите известно ниво в майсторенето обожават да споделят рецептите си на страниците на Интернет. Когато свикнете, можете не само да готвите вкусно (и здравословно) за себе си, но и да нахраните приятелите си, дори можете да отворите неголям ресторант.
Това е "Книга за вкусната и здравословна храна" без картинки, но с подробни обяснения какви продукти трябват и как трябва да се приготвят, за да получите готово ястие. Много напомня Gentoo с легендарната му "Готварска книга" (б.пр. всъщност е точно обратното Gentoo напомня FreeBSD). В ръцете на добрите готвачи могат да се получат вкусни манджи, но в повечето случаи приличат на тези, приготвени от начинаеща домакиня: малко пресолено, малко алангле и без вид, но се яде и мирише обещаващо.
Това е неголям набор от консерви за оцеляване в походни условия. Приготвени са от неголям, но много сплотен колектив от готвачи, основно за туристи, любители на екстремните спортове и изобщо за смели и находчиви хора. Умопомрачителните по оригиналност рецепти изискват екзотични подправки, нестандартни тенджери и умение за готвене на открит огън. На свикналите с бързото хранене и дори на тези с ресторантите това прави незабравимо впечатление, изпада се в шок, получава се сърцебиене и се обливате в студена пот.
Това е по-скоро пица. Вкусно, но да се храните непрекъснато с това е невъзможно и неразумно. Рецептите почти не се променят с времето - слагат босилек вместо риган, добавят лук, или махат чесъна.
Това са различни видове кутии с бонбони и бисквити, нищо не приготвяте и веднага си хапвате. В днешно време се изместват от пирожките на MicroFood, със съмнително качество и странна миризма.
=====================================================================
текстът е превод на материал от Записки дебианщика
Нещо в същия стил, но този път за
ОтговорИзтриванеавиолинии