Sony Vaio VPCYB3V1E и Windows 10

Бях се зарекъл тук да не пиша вече нищо, но пък човек не трябва да робува на някои работи... :) 

Дойде време за Windows 10… 

Моето Vaio е с легална 7-ца, ама японците се излигавиха и обещаха програма за ъпгрейд само за по-новите си модели, на практика само тези с преинсталирана 8-ца… Нямаше какво да се разправям там, така, че си запретнах ръкавите и се огледах как да се оправям сам. Естествено, като “послушно дете” си направих ъпгрейда, но резултата, който се получи, беше потресаваща мешавица между новите и старите програми, барабар с навлеците на Sony от които единствено смисъл за мен има Vaio Care… Не работеше регулирането на яркостта на екрана, лаптопа беше отчайващо бавен и туткав… Явно нямаше така да стане, направих връщане към windows 7, но нямах мира няколко дена… Изтеглих си iso-то на 10-та и го изпекох на диск. Исках да направя чиста инсталация така, че лаптопа да се отърве от ненужните и неработещи програми и услуги на Sony. Тук има една особеност, която никъде не се споменава в рекламите на 10-та с които ви залива Microsoft. Персоналния ключ, който имате от 7-та не става за 10-та :\... просто не го приема при инсталацията. При ъпгрейда трябва да си го препишете - тогава в този процес се е сменил… Както и да е, на по-късен етап се оправих с това, но държа да го отбележа, защото ми беше допълнителна разправия активацията, така де, нали сме легални ;) Така-а-а-а - стартираме инсталация от диска и казваме да не запазва никакви лични файлове (направил съм си труда да запазя всичко на външен носител). Интересното е, че нищо от старите файлове на практика не се трие - просто се запазва в папка windows.old не ми стана ясно технологията на тази процедура, но не се рових по въпроса. Така или иначе от там нищо не можете да стартирате… А и грубо погледнато това са 15 и кусур гигабайта допълнително заето място… Оставил съм го непипнато, откъде да знам, щом го пази, значи има защо… Инсталацията си е инсталация, нищо специално - копира си файлове, настройва програми и драйвери и пр. Стана относително бързо. Накрая си създавете потребител и при поредния рестарт се озовавате пред красив логин-екран… Десятката не е лоша. Има цял набор, на практика нови програми и влечение за цялостна организация като коя да е Linux-дистрибуция и най-вече Android с market за програми и пр. Но от идеалния живот нещата са още много далече… Впрочем с това няма да се занимавам сега. Не мога да го мисля Microsoft и екосистемата му. Аз лично се озовах пред лаптоп с неработещо регулиране на яркостта (разбирай монитора светеше на 100% и вентилатора фучеше на поразия) и без помен от bluetooth… Виж камерата и звука работеше без проблем, да се чудиш… Това беше пълна тъпотия, защото live-usb.то на Xubunto-то без проблем подкарва абсолютно всичко на моя Vaio :D… Принципно Windows, Sony и драйвърите винаги са били щекотлива комбинация. Просто трябваше да експериментирам. С видеодрайвъра се оправих бързо - просто инсталирах този, който си е за 7-та от сайта с поддръжката на Sony. На 10-та има много удобен инструмент за инсталиране в режим на обратна съвместимост - с десен клик върху файла - откриване на неизправности със съвместимостта. Но с Bluetooth-та не се получи… За Windows адаптор в лаптопа нямаше и нямаше…Тогава ме осени “прозрение” - стартирах си Xubuntu и от там го включих, така рестартирах системата и… voila - bluetooth-та се появи, но… с драйвъра за Windows 8… Неведоми са пътищата прозоречни…

Определено си струва ъпгрейда, не мога да си кривя душата - десятката е бърза, пипната и удобна за работа. Лично аз прескочих осмицата и не съжалявам.

Лаптопа вече е порядъчно “стар” - кара четвърта година, но ме радва как пъргаво работи :)

Точка

Дълго време тук надниквах само инцидентно... Спохождаше ме мисълта да сложа край на този блог, но все го отлагах... Е, този момент дойде ! Когато човек няма какво да каже, по-добре да си замълчи. Този блог започнах с идеи и ентусиазъм, които с течение на годините се промениха много, или изчезнаха. Пиша този пост за да обявя на тези, които все още го посещават (гледайки статистиката има все още такива залудени души ;)), че тук просто повече няма да публикувам нищо. Надявам се да съм бил полезен, или поне малко интересен на мнозина, но пак ще повторя - нямам какво да кажа повече. Типът на 40 и... стана на 50 и... това е положението :) започнаха да го вълнуват други неща... Желая здраве и късмет на всички мои приятели, знаете къде да ме намерите !

Паста

Паста, както я готвя аз... Продукти за трима: Пакет (400, или 500 грама) паста - пене ригате, фусили, или тортильони (тези аз предпочитам); половин глава кромид лук; един средноголям морков; 2-3 скилидки чесън, или чаена лъжичка сух, на гранули; горната част от малък стрък праз; 2-3 гъби печурки, или други по избор; малко парче шарен бекон; 3-4 резена шпеков салам, прошуто или подобно; 1-2 парчета сурими; 2-3 супени лъжици доматено пюре, или 2-3 настъргани домата; 1 червена чушка чушка нарязана на ситно; натрошено на едро бяло саламурено сирене; стотина грама синьо сирене, или кашкавал настъргани, или натрошени на дребно; риган, магданоз, девесил, чаена лъжичка червен пипер, черен пипер, малко соев сос на вкус (аз харесвам тъмен); Загрява се олио в дълбок тиган (без пестене) и в него се запържват бекона и салама, нарязани на ситно. Когато сланинката стане "стъклена" се добавят настъргани, или нарязани на ситно морковите, чушката, лука, праза и гъбите. Задушават се до омекване, след което се добавят доматеното пюре (доматите), разредено с малко вода и зелените подправки - магданоза, девесила и ригана. Ако слагаме пресни такива ще ги сложим най-накрая. Всичко ври на тих огън не повече от 5 минути. Накрая слагаме червения, черния пипер, суримите, ситно нарязани, всичко кипва за момент и махаме от котлона. Добавя се соевия сос към сместа, захлупва се с капак и слагаме настрана. Ако няма да се слага соев сос, сега е момента да се посоли. Принципно предпочитам соса да го правя по-обилен и течен, като количество горе-долу на порция да се пада по два черпака, но това е въпрос на предпочитания. Кипва се вода с щипка сол в не-много малка тенджера и когато започне обилно да кипи се слага вътре пастата. Времето за сваряване тук е въпрос на предпочитания. Лично аз обичам с една идея по-сварена паста от ортодоксалия италиански принцип (с леко жилава вътрешност). Според мен, така прилягат по-добре със соса. Когато са готови ги отцеждате в гевгир (в никакъв случай плакнене !) и ги връщате в голямата тенджера. Добавя се малко зехтин, или олио (ако няма в момента). Предварително натрошеното на едро сирене и соса се добавя към пастата и се разбърква добре. Разпределя се по чиниите и отгоре се насипва с натрошено синьо сирене, или настърган кашкавал... Това по традиция го готвя всяка събота вечер и в къщи се е превърнало направо в ритуал...

без коментар

В държавната администрация си раздават бонуси... В тази част от нея, която е част от здраво-осигурителната система... Сумата, която се спомена, получена от един човек е порядъчна - в София можеш да купиш някакъв малък апартамент за нея, а по селата - 2-3 къщи... Като се замислих, за тия пари трябва да работя 5-6 години... В началото на тази година си отиде бащата на моята половинка в живота... Споменавам го само във връзка с това, с колко разправии бяха през последните няколко месеца свързани взаимоотношенията със спомената здравна и здравно-осигурителна система. Няма да коментирам комерсиализацията на лекарското съсловие - известно е на всички. Има и един по-тъжен извод - колкото и пари да дадеш, това няма да ти доведе по-качествено и адекватно лечение - хората са все същите и в двата случая - платеното и финансираното от НЗОК... Цитат - "... имате нужда от специалист-интернист... Добре, защо не го насочите вие? Еми... не се включва в клиничната пътека, по която го лекуваме ние... Просто ви го препоръчвоме..." Човека си отиде в крайна сметка - и с интерниста и без интерниста пак така щеше да е. Просто давам пример, колко на парче може да е лечението което ви се предлага... Населението на България е малко над 7 млн., не си спомням точните цифри. Работещата част от него е от порядъка на 40-45%, т.е. около 3-3,5 млн. от които здравно-НЕосигурени са около 1,2-1,5 млн. (ако се вярва на официалната статистика), което е пак от порядъка на около 40% ?! И сега goto begin - на фона на всичките тези неща, човек какво да си мисли за раздаваните в държавната администрация бонуси? По света е прието допълнителни пари да се дават за поощряване при извънредна, и добре свършена работа, не за изпълнение на стандартните задължения - за тях човек си получава заплатата... Какво би трябвало да се случи в нашата държавна администрация при неизпълнение и несправяне със задълженията? Не искам да съдя никой. В човешките дела само Господ съди... Просто разсъждавам "на глас"...

Нова година, както твърдят може би фатална... нова играчка...

Две години и два месеца - не очаквах, че толкова време ще имам за всекидневно ползуване нетбук с толкова противоречивата платформа Menlow. Но факт... В един момент осъзнах, че ако не искам да си остане мой во веки веков, трябва да се отърва от него сега. Което пък и не значеше, че трябва да го подаря де... Както и да е, смешното е, че навремето за EeePC 901 можах да взема с цели 100 лв. повече. Притежаването, толкова време на такава машинка на практика ме лиши от възможността да ползувам в ежедневието си любимата дотогава ОС - Linux, поради причини многократно коментирани от мен, да не се повтарям. От друга страна това ми даде възможността да съм страничен, уж безпристрастен наблюдател... Когато човек ежедневно се занимава с ровичкане по компютъра, това само по себе си е доста интригуващо занимание и отклонява вниманието му от някои фундаментални проблеми... Но и тази тема няма да засягам.

Жоре, знам че ми каза да взема Lenovo, но трябваше да си с мен в Plesio и да ги видиш двата ноут-а един до друг и да видиш какво дърво е Lenovo-то ! Предполагам от моя страна си беше чисто снобска изцепка, но машинката си струва парите, от карантията вътре до 7-та боза отгоре, като ОС...

Мързела си е мързел, но пък е много удобно всичко да ти е легално и нагласено. Пък все пак Sony си е Sony... Успях вече да проуча как стои въпроса с Linux на тази машинка, на този етап има проблем само с аудиото, но предполагам има доста по смислено решение, отколкото трагикомедията с драйверите за GMA 500... Е, поне на първо време се сдобих с не-лоша играчка, ако не друго...

Видин, крепостта

Снимките са от есента на 2007, но чак сега ги качвам... Някои тогава побързаха да избягат от града... :D

Acer Aspire One излиза от забвението...

Преди време, даже съм забравил точно кога беше, се предадох пред мрънкането на малката ми дъщеря и бях инсталирал на личния й нетбук (Acer Aspire One) Windows XP... Въпреки, че бях изнамерил олекотена версия, подходяща за нетбук със SSD, общо взето работеше потресаващо мудно. Като резултат от няколкото допълнителни програми, които беше инсталирала щерка ми и многократните аварийни изключвания на нетбука, поради забивания и пр., които бяха скапали бедния FAT32, системата беше добила уродлив вид, като стартирането отнемаше ни повече, ни по-малко от 5-6 минути !!! А, не дай Боже, да решите да гледате нещо от youtube и връзката да е не особено читава в момента... оле мале!
Накратко беше ми писнало. Чудех се само на каква дистрибуция да се спра, един път, че колкото и да съм следял събитията на фронта през това време, все пак една година активно не се занимавам с Linux... Ubuntu го изключих по презумпция – предполагам, че ще работи по-добре от XP-то, но честно – не ми се занимава с него и с камарата оптимизации, дето изисква карантията на нетбука.
Малко се заиграх с Jolicloud, но последно го отписах и него – прекалено много ти натрапва facebook, а и по същество си е ... Ubuntu. Малко се двоумих и за Fubuntu, но така и не направих опит с него – засега поне не ми изглежда на сериозен проект, дето ще има бъдеще и след като на автора му омръзне да се занимава с него (Linux-дистрибуциите са пълни с подобни примери). Въпреки, че това е много подходяща дистрибуция за нетбук с SSD.
И така – изрових из дълбините на шкафовете кутията на нетбука с recovery диска и след половин час имах оригиналния Linpus. За изминалите, почти 3 години се бяха натрупали доста ъпдейти на системата, което ме изненада приятно, явно продукта не е оставен на произвола на съдбата...
Linpus-ът на AAO имаше един съществен недостатък – освен mp3-ки друга медия с лицензионни кодеци не отваряше и съответно имаше нужда от допълнително ръчкане, което пък си беше приключение в базираната на Fedora 8 дистрибуция... Абе, накратко казано бях испозабравил повечето неща, един път, и още – Fedora 8 отдавна е неподдържана (актуалната версия е вече 14-та) и наличния браузер беше Firefox версия 2-не-знам-коя, също неподдържана отдавна... Въпреки всичко бях твърдо решен нетбука да работи с оригиналния си софтуер, при минимална намеса от моя страна.
Започнах отзад напред – Firefox 3 имаше наличен, като опционален ъпдейт от Acer... Това автоматично реши, да кажем проблемите с You Tube и пр. флаш- базирани простотии в мрежата. По същия начин се реши въпроса със Skype... Останаха кодеците. И не само те, но и освежаване на много основни неща, старателно компилирани без необходимата ми поддръжка. Решението на всичко това във Fedora/Red Hat – базирания свят се нарича – Rpm Fusion... Приятно се изненадах, че всички пакети за Fedora 8 са си мирно и чинно налични, мъкър и не толкова непосредствено от заглавната страница... Просто трябва да знаете точния адрес - тук, примерно...
От там нататък нещата се оказаха лесни с едно елементарно инсталиране в конзола на vlc...

yum install vlc

Е... не беше толкова лесно, поради някакви циклични зависимости, но инсталирайки първо спорната библиотека нещата се получиха.

Такива работи... Пременил се Илия, пак в тия...
Най-добрата операционна система за един компютър е тази, която е написана за него, колкото и лоша да е, сама по себе си...